Соня Александрова

Соня Александрова е родена в София (1956). Завършва ВИТИЗ – специалност „Кинознание” (1980). От 1990 г. живее в Италия. Публикува материали за културни събития в периодичния печат, както и в онлайн издания. Авторка на книгата „Моята Италия“, превела е от италиански книгите: „София Лорен – вчера, днес и утре“, „Марчело Мастрояни – човек на киното“, „Трансформации – скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод“.

Страхът вчера и днес

Международният кинофестивал в Триест още от своето създаване предлага игрални, документални и късометражни филми от Централна и Източна Европа. Неговото 32-ро издание (21–30 януари) се проведе онлайн. За основните награди се бореха 13 игрални, 10 документални и 16 късометражни филма. След като миналата година наградата за най-добър игрален филм спечели „Бащата“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, България и сега се състезаваше със „Страх“ на Ивайло Христов, последния носител на „Златна роза“. [...]

Кинофестивал с маски

Маската беше основно действащо лице. Венеция, домакин на най-големия италиански карнавал, е свикнала с нея, но за развлечение, а не по здравословна принуда. В пряк и преносен смисъл се слагаха или сваляха много маски по време на Мострата. Още на видео пресконференцията директорът на фестивала Алберто Барбера обяви окуражаващи заглавия, цифри, дати. Направи впечатление, че тази година откриването и закриването на Мострата е с италиански извънконкурсни филми, което не беше се случвало от години. [...]

Пътят на Рафаело

Италия отбелязва 500 години от смъртта на Рафаело Санцио с изключителна изложба в Рим (5 март–2 юни). Там, където художникът достига върха на славата си и умира на 37-ия си рожден ден – 6 април 1520 г. В музея „Скудерие дел Куиринале“ за първи път са събрани 240 творби, 120 от които на Рафаело – рисунки, скици, гоблени, архитектурни проекти, картини. Неповторимата изложба представя гения от Урбино в пълното му величие с творби, дошли от цял свят. Основен принос има Флоренция, която дава назаем 49 експоната. [...]

Вселената Фелини

Морето и мъглата са двата основни природни елемента във въображението на Фелини. В своята богата символика те препращат към паника и трогателна меланхолия. Епична е сцената на дядото, който се губи из мъглата на „Амаркорд“. Мощно въздействат описанията на някои онирически преживявания: „Тази нощ сънувах пристанището на Римини, което се отваря към морето – набъбнало, зелено, заплашително като движеща се прерия“. Улици, стичащи се към морето, са назовани с имената на филми на Фелини. [...]