Култура / Пламен Антов

Пламен Антов

Пламен Антов е литературен теоретик и историк, доц. д-р в Института за литература – БАН. Един от изтъкнатите познавачи на процесите в съвременната българска литература. Автор на множество научни публикации, както и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009), „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010), „Българският постмодернизъм XXI–XIX в. Към философията на българската литература“ (2016), „Анималистиката на Емилиян Станев. Биополитически и философски проблеми. Станев и Хайдегер“ (2019). Сам активен писател, работещ в различни жанрове и причисляван към направлението на българския постмодернизъм, Антов е автор също на книгите „Граници на забавяне“ (2013, белетристика) и „Поетът е хтонично същество“ (2015, поезия, фрагменти, фотографии).

7 публикации

Холограмен преговор на три десетилетия

30.12
2025

Книгата на Юлиан Жилиев събира критически статии и рецензии, писани в протежение на повече от три десетилетия. Тя се състои от три дяла, като основен е вторият, а първият и третият, би могло да се каже, го рамкират. Това рамкиране е контекстуализиращо – на различни, сплитащи се равнища. То, от една страна, е „вертикално“, историческо. Ако основният втори дял се фокусира главно върху актуалната българска литература през периода, то първият и третият я включват в собствените ѝ класически традиции. [...]

Прочети повече...

Поетозавърът, тънки сребърни крила

22.10
2025

Имаше един некратък период от моите занимания с поезия, когато бях под силното обаяние на френската декадентска поезия (Рембо!) и на поетите от дългия Сребърен руски век (Пастернак!): влияеха ми и още как! После си дадох сметка, че по-скоро съм бил под нечие друго обаяние – на Кирил Кадийски, техния български глас. Оттогава измина много време, почти целият ми поетически живот, а ето – като perpetuum mobile тази неизтощима машина за поезия продължава да работи безотказно, с неотслабваща енергия. [...]

Прочети повече...

Краят на историята – 33 години по-късно

23.09
2024

Ако в нещо Фукуяма е безусловно прав, това е ролята, която отдава на естествените науки, триумфирали в еволюционистката теория през ХІХ в. (Дарвин и Маркс разказват общ разказ). Ако капитализмът претендира да е трансисторичен, основанията за това са в неговата природност: отдолу, не толкова дълбоко под културното оперение, човекът си остава едно голо животно, а капитализмът – естественият му хабитат. Оставане в същите дебри на природна необходимост (Naturnothwendigkeit)... [...]

Прочети повече...

Титанично, изящно

19.02
2022

Някак неуместен е жанрът на рецензията за книга отпреди близо 120 години, особено когато иде реч за фигури с ръста на Микеланджело и Ромен Ролан. Подобни срещи са толкова редки и – не се боя да употребя думата – сюблимни, че едва ли се нуждаят от нечия оценка или препоръка днес. Не ми се ще да повтарям познатото клише за бездуховното ни, издребняло съвремие, прагматично и комерсиално. Но това би било подходяща отправна точка: в подобна силно кризисна, катастрофична за европейския дух епоха живее и самият писател... [...]

Прочети повече...