Хроника на камък
Бяха дошли на гости Джеджа и Кака Пина. Седяха на миндера в голямата стая, сърбаха кафе и разговаряха с баба. Джеджа беше разтревожена. Баба изглеждаше по-спокойна и въпреки това не можеше да прикрие някаква вътрешна тревога. Кака Пина, облечена цялата в черно, постоянно поклащаше сухо глава и след всяка дума на Джеджа повтаряше като замаяна: „Потоп“. Разговорът им много ме заинтригува и се заслушах внимателно. Те говореха за Исай, голямото момче на Мане Воцо, който миналата седмица направил нещо нечувано – сложил очила. [...]