Другият смисъл на нещата

Збигнев Херберт не се нуждае от представяне. Големият полски поет е представян в антологии и отделни издания, превеждан е от сериозни, големи преводачи. „Седмият ангел“ обаче за първи път среща толкова цялостно българския читател с поезията в проза на Херберт. Настоящият чудесен превод е на Здравко Кисьов. Една част от текстовете той е споделил още приживе със сина си Роман Кисьов, като го е поканил да създаде илюстрациите към тях, а друга синът открива в архива на баща си след неговата смърт. [...]

Милчо Левиев и джазът

На изток вирусът на джаза прескача Желязната завеса през 1957 г., отбелязва Владимир Гаджев. През 1957 г. в Москва се провежда Световен фестивал на младежта с богата международна програма от различни музикални образци. Вирусът, наречен джаз, предизвиква епидемия сред артистичните среди на комунистическа Европа и Владимир Гаджев цитира думите на Никита Хрушчов, който отбелязва този факт така: „Не бива да се смята за нормално проличалото увлечение от джазовата музика и джаза. [...]

Трагичната мъдрост на поета

Постоянните му опити да дефинира човека и живота, смъртта и любовта, самотата и щастието, познанието и изкуството – те бяха стремежът му да проумее загадката на човешкото съществуване. „Всеки има свой живот/и със нещо го запълва./Времето със бавен ход/всичкия живот погълва“ („Време“). Или пък това четиристишие: „Животът е така прекрасен/като дългоочакван гост,/когато е красив и ясен,/спокоен, радостен и прост“ („Раждане“). Какво повече може да се каже за човешкия живот? [...]

Полша: мит и превод

Българите се имаме за народ трезв, реалистичен; здраво стъпил на земята. Сякаш е така, ала тръгнем ли да мислим други народи, здравият разум май отстъпва на митологични матрици. Руснаците са все освободители и братушки (макар че Константин Стоилов им дава друго определение – „врагушки“, заради безпардонното държане на чиновниците от северната империя); турците – поробители и омразници; немците – постоянно преследван, но никога непостигнат пример; французите – надути и небръснещи ни за пет пари… [...]

Метафикция за Никола Петков

Дванайсет минути. Толкова, говори се, се е проточила агонията на Никола Петков на бесилото в Централния софийски затвор. Бавна, мъчителна смърт, обезсмъртена в краткия, ужасяващ, но блестящ роман на Томас Макгонигъл „Предсмъртните видения на Никола Петков“. Написана на английски и публикувана в САЩ от реномираното издателство Dalkey Archive Press преди повече от тридесет години, до този момент напълно неизвестна за родните читатели и критика, книгата на Макгонигъл, смятам, е ярко събитие в българската литература. [...]