Обещанието, прошката

Обещанието и прошката са два специфични личностни акта. Ницше казва, че да можеш да обещаеш, е най-висшето в човека. Това означава, че мога да съм независим от различните състояния, през които минавам, че гарантирам за себе си. Обещанието означава да призная на другия правото да разчита на мен. Другият такъв акт е прошката. Да простиш означава: аз позволявам на другия да не е идентичен със своето действие. Когато прощаваме, не обвързваме човека със стореното от него. [...]

На котурни из гетото. Разговор със Снежина Петрова

Моята Медея още не е готова. Засега имаме едно разцепено лице, наполовина покрито с мозайка. Но за първи път тръгвам толкова отдалеч към една роля. И я конструирам камъче по камъче. Например мозайката – просто я видях в картината на едно дете от обученията в „Столипиново“ и си казах, че трябва да се покрия със златни хартийки. Хем изглежда нещо най-логично, хем човек стига по много заобиколен път до това. Този път е интересен. Засега Медея е само майка. Предстои да я превърна в чудовище. [...]

Време на красива нетрайност. Разговор с Вера Млечевска

В интерес на бъдещите участия на България в Биеналето е конкурсът да се проведе много по-рано, тъй като ние работехме на ръба на възможното. В самата Венеция също има множество фактори, които не винаги са предвидими. Например имаше павилиони, които си сменяха заглавието на изложбата, визията и деня на откриването, за да се отличат от други. Във Венеция павилионите влизат в една донякъде конкурентна ситуация, която се поражда именно в специфичното време, в което се случват нещата. [...]

Изкуство в публичното пространство

„Нека оставим на времето да си свърши работата. Днес нямаме необходимата дистанция, за да направим правилна преценка“, твърди събеседничката ми Дария дьо Бове по повод на съвременното изкуство. В примерите, които дава – от Клод Моне до Даниел Бюрен – личат не само уроците на историята, но и личният опит. Като старши куратор в парижкия център за съвременно изкуство „Пале дьо Токио“, тя кани художници с характерен почерк като Камий Енро и Лор Пруво. [...]

История и авангард

Фернандо Песоа е казал, че „изкуството е лъжа, която внушава истина“, но от съвременна гледна точка са налице и други проблеми: изглежда направо смешно да се държи отворено празно място в рамките на непробиваемата иманентност, за да може да бъде придадена точност, дори изтънченост на пълното безразличие. Вместо това трябва да артикулираме последната свобода на индивидуалното самозаявяване, надхвърляйки контролираната глупост, именно за да можем да я парираме. [...]

Насрещен вятър

Петя Лунд е издателка и преводачка, от години живее в Германия. Завършва Кьолнския университет, участва в сдружението „Български език и култура в Берлин“. През 2016 г. създава в Берлин издателство eta с идеята да представя съвременна българска литература на немския пазар. Със знака на eta досега са излезли книги на Георги Тенев и Георги Господинов, Наталия Делева, Емануил Видински, Иван Ланджев, Петя Кокудева, Милена Николова, Йордан Д. Радичков... [...]