На котурни из гетото. Разговор със Снежина Петрова
Моята Медея още не е готова. Засега имаме едно разцепено лице, наполовина покрито с мозайка. Но за първи път тръгвам толкова отдалеч към една роля. И я конструирам камъче по камъче. Например мозайката – просто я видях в картината на едно дете от обученията в „Столипиново“ и си казах, че трябва да се покрия със златни хартийки. Хем изглежда нещо най-логично, хем човек стига по много заобиколен път до това. Този път е интересен. Засега Медея е само майка. Предстои да я превърна в чудовище. [...]