Документалният филм „Средна земя“, събрал портрети на десет успешни българи, тръгна по летните кина на „Кинематограф“
Това лято от екипа на „Кинематограф“ са ни подготвили поредната порция вълшебни моменти с прожекции под открито небе. Само човек, който не е преживявал някое от техните летни кина, не знае за какво говорим. Страхотна атмосфера, стотици хора, насядали на одеяла, шалтета и хамаци, пикник, хладни напитки и качествено авторско кино. Очакват ни свежи селекции от късометражни филми, тази година с акцент върху документалното кино. Жанр, който става все по-ценен в днешните несигурни и турбулентни времена на информационна война, пропаганда и дигитални провокации. Един от най-добрите начини да противодействаме на тези разрушителни за колективната истина и съзнание процеси е да сме съзнателни за източниците, от които се информираме, и да създаваме и гледаме качествени документални филми, защото част от най-задълбочените и въздействащи изследвания, които улавят духа на времето ни, се крият именно сред тях.
Последните няколко години са съкрушителни за българските дух и общност. Ставаме свидетели на болезнена поляризация на обществото, радикализация на отделни групи и съсловия както в социален, така и в политически план. Военните конфликти и чуждото влияние в съчетание с вътрешната несигурност са парализирали нашето общество до степен, в която диалогът става все по-невъзможен, положението все по-непоносимо, а опасността от гражданска война – плашещо осезаема. Причините и обстоятелствата, довели и водещи към това, са прекалено комплексни, за да бъдат разисквани тук, но пътят за обединение на разединените минава през целенасочените действия във всяка една сфера, дейност и професия. Всеки би могъл да допринесе за това, ако работи в собственото си русло с повече съзнание.
Затова искаме да ви представим един от документалните филми, които можете да видите по време на летните кина на „Кинематограф“ – „Средна земя“ на режисьорката Йоанна Зъбчева и оператора Давид Митев. Филм, който представя живота в България през очите на десет души, които се разгръщат в различни професии, но има нещо много общо помежду им – съзнание за творчеството, споделеността, взаимната отговорност и за това кое е стойностно в човешкото битие. Всеки от тях споделя своя личен поглед върху болезнената тема какво означава да живееш и твориш в България днес, но и да изживееш смислено своето време.
След като филмът беше представен пред широка публика в Русе, Севлиево, Трявна и Дряново, предстоят последните две прожекции на 27 август и 7 септември в София.
Сюжетът на „Средна земя“ се завърта около десет души, които имат смелостта да се занимават със собствен бизнес, занаят, наука или творческа дейност и са избрали да останат или да се заселят в България. Десет души, които разказват за своите професии, за изкуството да си верен на себе си, за своите убеждения и причините, които ги задържат тук, както и основанията, които ги тласкат напред в тяхната дейност. Десет души, които споделят своя екзистенциален опит и надеждата, че всичко това има стойност отвъд финансовите съображения и успеха в неговите най-банални измерения.
Заниманията им се простират в разнообразни сфери – от графика и грънчарство, през фризьорство и търговия, до туризъм и екология, но това, което ги обединява, не са конкретните им дейности, а отношението и отдадеността им към тях. Съзнанието, че всяка човешка активност се превръща в изкуство, когато се изпълнява със страст, внимание и независимо от обстоятелствата, които невинаги са благоприятни, или по-скоро често са неблагоприятни. Всеки може да обвинява другите, държавата, липсата на инициатива от публиката или пазара за своите неуспехи, но в „Средна земя“ се срещаме с хора, които са отказвали изгодни проекти в името на въображението и своите убеждения, хора, които са рискували да загубят в името на своите идеали. Защо? Защото вярват, че несполуката не е в прекаления идеализъм и липсата на прагматичност, а именно в липсата на достатъчно идеализъм и прекалено многото прагматични съображения. Проблемът не е просто България, нито пък емиграцията гарантира успех. Всъщност хората, които са успели зад граница, в повечето случаи са щели да успеят и тук. Защото, както един от участващите във филма – художникът Насимо – казва: „Никъде не е лесно да се занимаваш с изкуство“. Затова се иска характер и непоколебимост, които може би малко хора притежават, но които всъщност не са даденост, а се изграждат в годините на упорит труд и често безразсъдна, почти ирационална убеденост, че това, което вършиш, е ценно и си заслужава усилията въпреки всичко.
Много хора в днешно време залитат по възможността да вършат работа, която им носи възможно най-много пари, възможно най-безболезнена е, макар и да не обичат това, което правят. Не бих си позволил да ги виня. В крайна сметка всеки би искал да води нормален живот, да може да си позволява определени блага и комфорт, да има достъп до адекватно здравеопазване и да може да замине на някоя и друга ваканция. Това обаче, което дават заниманията с дейността, която човек обича и която го държи жив, няма само финансови измерения. Това е емоционалното и интелектуално удовлетворение; това е градивното предизвикателство, че всичко зависи от теб самия; това са множеството отговори и още повечето творчески въпроси, които не те оставят да скучаеш, изпълнявайки задачи, към които си безразличен; това е щастието да си поставиш цел и въпреки цялото ответно съпротивление да я постигнеш. Това са хората, които след цяла нощ работа могат да забравят сутрешното кафе, понеже нямат търпение да продължат, които не се оплакват, че ги чака още един работен ден, и чакат с нетърпение идващия ангажимент. Усещания, непознати за мнозина.
„Средна земя“ е филм, който връща вярата в усилието, в мечтите и в родината. Не по онзи патриотарски начин, познат ни най-вече от обърканите физиономии и изказванията в медиите, а чрез искреното споделяне на трудностите, удоволствието и размишленията на десет души, повярвали в себе си и своето изкуство. Както се казва във филма, България е „средна земя“, защото дава много и взима много, защото има изобилие, както и много липси, защото всъщност светът е същата „средна земя“, която е плодородна за онези, които са готови да работят за идеите си и са наясно, че нищо и никъде не идва наготово.
Повече информация за филма „Средна земя“ и предстоящите прожекции, вижте тук –https://kinematograf.bg/programa.
