130 години от рождението на една от първите български актриси в световното кино

През ноември 2020 г. Портал Култура публикува прекрасен текст на Митко Новков, посветен на една незаслужено позабравена българка [вж. статията „Живот в киароскуро“] – родената на 14 октомври 1896 г. в Пловдив Мара Чуклева, която прави зашеметяваща кариера на оперетна певица (мецосопран) у нас, изявява се успешно като актриса в италианското нямо кино, преплава Атлантика и се озовава в Холивуд, завръща се в родината, за да си отиде в крайна сметка от белия свят във вечния Рим… С настоящите редове ми се ще да допълня нейната творческа биография – преди всичко с информация, почерпана от родния периодичен печат.

За детството ѝ се знае само, че е било трудно – бива принудена отрано да си вади хляба в прашните пловдивски тютюневи фабрики. Но Бог я е надарил с хубост, артистичен талант и прекрасен глас. Затова и Мара Чуклева заминава за София, където през 1910 постъпва като стажантка в драматичната школа при Народния театър, върху чиято сцена изпълнява малки роли. От 1912 г. започва да учи пеене при Иван Вулпе (1876–1929) – един от основателите на оперното изкуство в България, като същевременно пее в хора на Народната опера.

1917

През 1917 г., когато Първата световна война е към своя край, името на Мара Чуклева се появява в столичния печат – по повод на нейни участия в благотворителни литературно-музикални или комедийно-артистични утра или вечери. Въпреки че в тях греят „звезди“ – „артисти от Народния театър“ (Елена Снежина, Сава Огнянов, Васил Гендов), изключително популярният куплетист Стоян Миленков, „барабанистите“ – членовете на интелигентския кръг около хумористичното сп. „Барабан“ (1908–1921), предвождани от Борю Зевзека, Руска Колева със своя балет, съобщенията подчертават изявите на Мара Чуклева. „Снощи в театър Одеон – известява на 24.IV.1917 в. „Пряпорец“ – се изнесе голяма литературна вечер, на която г-ца Мара Чуклева изпълни няколко български песни. На певицата бе поднесен букет от живи цветя, който после по нейно желание се продаде на наддаване за 1200 л. Тая сума, както и прихода от литературната вечер са за в полза на войнишките семейства“.

1918

„Довечера – информира на 12.II.1918 в. „Утро“ – с благотворителна цел в театр Одеон ще се представи голямата оперета „Маркиз Бонели“, играна с голям успех на берлинската и виенски сцени, преведена от немски и инсценирана за наша сцена от запасния поручик Ангел Сладкаров под диригентството на г. Мацак [Алоис Мацак е живеещ у нас чешки композитор и диригент] и режисьорството  на г-н П. Стойчев, артист от нар. театр“. Според историците музиковеди премиерата на „Маркиз Бонели“ бележи „началото на професионалното оперетно изкуство в България“, а участващата в спектакъла Мара Чуклева е „един от пионерите на българската оперета“.

В края на годината, на 5 декември, споменатият актьор и режисьор Петър Константинов Стойчев (1879–1945) основава в София „първия постоянен професионален оперетен театър“ у нас – „Свободен театър“ (1918–1923), разполагащ „със собствена дървена сграда и 1200 места“, на чието място днес се издига зданието на Националния музикален театър „Стефан Македонски“. „Свободен театър“ открива врати с премиерата на оперетата „Царицата на чардаша“, главната роля в която бива поверена на Мара Чуклева. Сред многобройните зрители, посетили постановката през 1918 г., е и Иван Вазов. Останал възхитен от изпълнението на Чуклева, патриархът на българската литература произнася паметни за нея думи: „По-добра Силва и по-красива артистка не мога да си представя, че има на света“, след което целува ръката ѝ. През годините „Царицата на чардаша“ се радва на повече от 500 представления, а Мара Чуклева си „извоюва мястото на първа актриса и певица в театъра и най-желаната и любима тогава оперетна актриса“ (Васил Гендов).

Свидетелството на Васил Гендов

В своите „лични спомени“, озаглавени „Когато актьорите се гримираха на свещи“, бащата на българското кино Васил Гендов (1891–1970) уверява, че „през 1914 г. като млад артист в Народния Театър при участието ми в разни забави и утрá, които най-често се уреждаха в киносалоните, се подвизаваше млада и талантлива певица – Мара Чуклева, заложбите на която говореха за една бъдеща сила в Народната Опера. Изведнъж Мара Чуклева прекъсна своето участие в тези спектакли и името ѝ не се повтаряше в афишите в продължение на месеци“.

„Един ден случайно узнахме от колегата Теодорина Стойчева [актриса и хореографка, съпругата на П. К. Стойчев], че младата певица е тежко болна и се намирала в голямо материално затруднение и че болестта ѝ се влошавала поради мизерията, в която се намираше тя и нейното семейство“. Скоро след това актьорите Стойчева, Никола Христов и Гендов посещават Мара Чуклева, обитаваща по това време „горния етаж на една полупаянтова постройка“ на ул. „Ломска“. Тримата заварват колежката си „болна на легло със силно възпаление на дробовете“, „напълно изтощена“, „в една мизерна обстановка“ и „при липса дори на необходимата храна“. „Външният ѝ вид говореше за един близък край – споделя Гендов. – Във всеки случай животът на Мара Чуклева бавно гаснеше“.

След визитата тримата актьори се отправят към „канцеларията на директора на Народния Театър с молба да се отпусне помощ на болната и същевременно да се ходатайства за приемането ѝ в болница“, но той отказва „категорично“. По същия начин отговаря и кметът на София. Тогава Стойчева, Христов и Гендов се обръщат към „известния на времето д-р Герганов“ – „управителя на диспансера за туберкулозни“ и „голям приятел на артистите“. Благодарение на д-р Герганов Мара Чуклева получава не само тъй необходимото ѝ мляко, но и безплатно лечение. „Същевременно – продължава своя разказ Васил Гендов – открихме подписка между артистите и със събраната сума наново се явихме в къщата на Мара Чуклева, където ѝ я връчихме… Големите грижи на д-р Герганов оказаха влияние, докато след една година тя беше с напълно възстановено здраве и започна наново своето участие на сцената“. Д-р Драгомир Герганов (1874–1953) е известен специалист по белодробни болести, който през есента на 1920 г. бива назначен за управител на държавния туберкулозен санаториум в с. Искрец, но пък няма данни да е оглавявал диспансера в София.

1920

В Централния държавен архив (ЦДА) се съхранява удостоверение от дирекцията на „Свободния театър“, издадено през 1919 във връзка с „командироването“ на Мара Чуклева в Италия – „за специализация по сценично изкуство и пеене“. Същевременно тръгва мълвата, че поводът за заминаването ѝ е временна загуба на гласа. Каквато и да е била причината – специализация или лечение, Чуклева напуска театъра, София и България, за да се озове на Апенините. Където, така се оказва впоследствие, взема участие в няколко игрални филма. Загрижени за нейната съдба почитатели се обръщат за повече информация към сп. „Кинопреглед“ (1920–1923), чийто „редактор-стопанин“ е журналистът Александър Кребс. Изданието им отговаря – към края на 1920, в рубриката „Поща“ на брой №6: „Мара Чуклева. По този въпрос сме длъжни да мълчим. Когато ще бъде възможно ще съобщим. Можем само да ви кажем, че един от нейните филми е бил игран с голям успех в Цариград. Обаче, когато тамошните гърци се научили, че тя е българка – бойкотирали филма“.

1921: Италианските филми

„Фреска от Помпей“ („L’affresco di Pompei“)

В началото на 1921 г. (най-вероятно през февруари) излиза брой № 10 на „Кинопреглед“. Върху титулната му корица бива поместен портрет на Мара Чуклева, а страниците 3 и 4 съдържат информация за „нашата сънародница, която от една година филмира в Рим (Италия)“. Там (според текста) тя е участвала в цели пет филма – вече „готови шлагери“, в които „е вземала централните роли“. „Голямата италиянска кинофилмова публика“, известна с „изтънчените си вкусове“, обявява българката за „втората актриса след Франческа Бертини“. „Нашата симпатична бивша актриса от „Свободния театър“ е „спечелила симпатиите на широката италиянска публика и се третира като голяма артистка – колос на италиянския филм! Наближава времето – завършва съобщението, – когато ние самите ще можем да се уверим от писаното в италиянските вестници, тъй като два филма на Мара Чуклева, а именно: „Фреска от Помпей“ и „Дъщерята на Елиза“, наскоро ще се представят в „Модерен Театр“.

След два броя същото издание (в рубриката „Кино вести“) уведомява: „На Модерен Театър са пристигнали следните нови филми“. Две от изброените 17 заглавия се оказват „Фреска от Помпей“ (драма 4 части) и „Дъщерята Елиза“ (драма 4 части). „Верен на своята метода да се снабди с всичко красиво или представляващо интерес за българската публика – допълва списанието, – Модерен Театр в София се погрижи да се сдобие с тези филми, и, срещу заплащане доста крупна сума за времето ни даже, той ги откупи. Те са Една фреска от Помпей и Момата Елиза“.

По това време софийското кино „Модерен театър“ не обявява дневните си програми в столичната преса, поради което днес е трудно да се установи точната дата на първия показ на „Фреска от Помпей“. Но пък отзивите за филма не закъсняват. „Няколко дни наред в Модерен театр в София се даде пиесата „Фреска от Помпей“ – пише Иван Д. Иванов в брой №13 на „Кинопреглед“, появил се в края на февруари или началото на март 1921, – в която главната роля се изпълнява от известната на столичното общество бивша артистка от Свободен Театр, а сега Кино-артистка в Рим, г-ца Мара Чуклева. Всички външни данни за една първокласна Кино-артистка тя притежава. Не е лишена и от темперамент и необходимите сценични познания… Мара Чуклева е безспорно талантлива артистка и, ако към това си качество присъедини силно желание за усъвършенствуване и усилен труд, тя ще стане в непродължително време една първокласна кино-артистка. Тези мисли извличам от наблюденията, които съм правил върху нея тука, в София, и от играта ѝ в филмовата пиеса „Фреска от Помпей“.

„Софийската публика за първи път видя нашата сънародница в „Модерния Театър“ като голяма Кино-артистка в Рим в ролята на „Фреска от Помпей“ – изразява своето мнение д-р И. В. Шишманова-Стефанова в рецензията „Кино-артистката Мара Чуклева“, отпечатана на 25.II.1921 в независимия вестник за политика и литература „Напред“, чийто главен редактор е Стоян Михайловски. – Ако Берлин се слави с школуваните с години Пола Негри, Хени Портен или Ферн Андра, а Рим – с Лида Борели и Франческа Бертини, то България има не по-малко право да се гордее с своята красива и темпераментна артистка г-ца Мара Чуклева, която макар и за първи път да се явява в филм в тежката роля на „Фреска от Помпей“, доказа че даровитата българка умее, макар и нешколувана, да се приближи до величини като Елена Маковска, Мария Карми или Аста Нилсен“.

През първата половина на април сп. „Кинопреглед“ споменава и името на режисьора: „Г. Едмон Епардо, кореспондент на френския „Кино-Журнал“ в Рим, е пристигнал в френската столица – започва текстът „Пишат ни от Париж“, поместен в „Кино вести“. – Собственик на правото за експлоатация на творенията на братята Де Гонкур, нашият приятел – който е днес и един от най-добрите режисьори – е инсценирал вече в Италия двата филма „Момата Елиза“ и „Фреска от Помпей“. И в двата тези филма главната роля се играе от българската кино-артистка Мара Чуклева“. Французинът Едмон Епардо (Edmond Épardaud) поставя „Фреска от Помпей“ (1920) за италианската компанията „Вай филм“ („Vay-Film“), след като превръща в сценарий романа „La Fresque de Pompéi“ на своя сънародник Жилберт Огюстен-Тиери (Gilbert Augustin-Thierry, 1840–1915).

В средата на април филмът се появява в Пловдив. Тамошният кинематограф „Екселсиор“, който „временно беше преустановил работата си, наново е отворен“ – огласява „Кинопреглед“ в рубриката „Из нашата област“, предлагаща само новини от България, допълвайки: „Той ще се снабдява с филми от „Модерен Театър“ , София. Първоначално „Екселсиор“, възнамерява да играе… „Една фреска от Помпей“ с Мара Чуклева“.

Минават две години. „Утре [4 февруари] неделя 4 т. 10 часа преди обед – съобщава на 3.II.1923 в. „Мир“ в рубриката си „Театър и музика“ – Модерен Театр урежда художественно кино-утро. Ще се представи Фреска от Помпей, мистична драма. В главната роля Мара Чуклева“.

„Момата Елиза“ („La fille Elisa“)

Не е сигурно дали Едмон Епардо е бил „собственик на правото за експлоатация на творенията на братята Де Гонкур“ – Едмон (1822–1896) и Жул дьо Гонкур (1830–1870) са френски писатели, критици и издатели, основоположници на престижната литературна награда „Гонкур“. Но пък се знае, че тъкмо той екранизира романа „La Fille Élisa“ (1877) на Едмон дьо Гонкур (Edmond de Goncourt, 1822–1896) също за „Вай филм“.

Още през февруари 1921 г. „Кинопреглед“ (№10) известява: „Големия римски вестник „Темпо“ обнародва следната театрална бележка за нашата сънародница. – От няколко месеци се намира в Италия видната и красива българска актриса г-ца Мара Чуклева, примадона на „Свободния Театър“ в София. Напоследък тая българска актриса се прояви в един филм, нагласен по романа „Елиза“ от  Едмонд Гонкур, в който тя очудва с блестящата интерпретация и с голяма дарба се издига като крупна кинематографическа звезда. Очаква се, че широката италиянска публика, ще може да оцени и се възхити от редките качества на г-ца Чуклева, която ще се яви наскоро и в други филми“.

Редом с „широката“ италианска публика и „по-тясната“ българска аудитория получава възможността „да оцени и се възхити“ от екранната адаптация на Едмон Епардо. „Наскоро в „Модерен театр“, София, ще се представи вторият филм на Мара Чуклева „Момата Елиза“ – информира през април „Кинопреглед“ в „Из нашата област“. „По случай представянето на филма“ списанието отпечатва върху цяла страница (с. 5) портрет на Мара Чуклева. Озаглавило похвалните си четири реда „Успех на българска актриса“, помествайки ги в рубрика „Кинематографа у нас“,  конкурентното сп. „Киносвят“ отбелязва по същото време: „Предпоследният филм на бившата оперетна актриса от „Свободен театр“, г-ца Мара Чуклева, – „Момата Елиза“ се игра с голям успех в „Модерен театр“.

В края на месеца (или в началото на май) сп. „Кинопреглед“, което от брой №22 вече е орган на Съюза на българските филмодавци, публикува в рубриката си „Нашата критика“ художествен анализ, чийто автор, назован D-r M. Z. Frieman, споделя мнението си и за двата филма: „С удоволствие отбелязваме, че между многото чуждестранни филми софийският Модерен Театър е взел напоследък похвалната инициатива да доставя на столичната публика и филми с българки и българи. Такива са филмите „Фреска от Помпей“ и „Момата Елиза“ с красивата артистка Мара Чуклева. „Фреска от Помпей“ е пълен контраст на „Момата Елиза“ и за да се изнесат и двата тези типа правилно от едно и също лице, изисква се тънкото чутие на голям художествен и артистичен талант. Лекото, безгрижно жестоко и дълбоко покварено, сърдце на „Фреска“ е изнесено от госпожица Чуклева с толкова точност и вярност, колкото и нежната, простодушна и дълбока душа на „Момата Елиза“. До като първата в своето безделие скучае и търси забрава в неща все по-нови и по-нови, последната, задушена от атмосферата, в която нейната майка се движи, търси утеха в усамотението, в работата, в неопределеното, в неизвестното, в приятелството и в идеалната любов. Моменти на силна страст, на мъст, на простителност и омраза са така добре схванати и представени от талантливата артистка, че интелигентният зрител с сигурност би заявил – необходими са дълги години на систематична работа, за да може артиста да проумее тези тънки, психологични преживявания. Многообещаващата българка, научваме се, била млада в артистичното поле, но макар и такава, тя има всички данни за една голяма световна киноартистка“.

В следващия брой (№24) също се появява сериозна рецензия за филма. „Историята на Елиза е тъжна – започва анонимният ѝ автор, – както всички истории на момичета, изоставени още от своето детинство на произвола на уличното възпитание. Мама Александра, майката на Елиза, има един доста добре посещаван дюкян. Тя се занимава с всички видове сделки, като купуване на крадени вещи, вехти предмети, женитби, а дори и …занятия, които не се признават. В тази среда е поставена Елиза, нейната дъщеря, която обикаля улиците, пуши и се събира с подозрителни другари. Даже нощно време напуска дома и обикаля кабаретата и кръчмите. Резултатът от това е, че Елиза и майка ѝ не са в приятелски отношения, а караниците им се свършат винаги с побой. Такъв живот не се харесва на Елиза. Най-сетне тя напуска майка си и заминава другаде, дето се настанява в една гладачница. Но, скоро става жертва на разврата, пада все по-низко и най-сетне постъпва като танцьорка в едно кабаре.

Ала и през нейния живот минава един светъл лъч. В мизерния си живот тя среша едного, към когото се пораждат истински свенливи любовни чувства. И защото тази ѝ любов не е както другите увличания, тя се свенува от него и му отказва това, което е отдавала досега на другите. Произлиза едно спречкване, и в разгара Елиза убива своя любовник. Последва съда, осъждането и… затвора.

Романът на братята де Гонкур има за цел да ни опише едно кътче от живота на мизерните хора. Той е грубо реалистически, натуралистически, както самите му автори го наричат. И от него, при самото му четене, в четеца се създава една душна, тъжна, страшна атмосфера: една тревожна напрегнатост. И възпроизвеждането на платното сюжета на драмата в това отношение е напълно сполучлив, ако се касаеше да се даде на зрителя това впечатление, което четецът добива при прочитане. Прозира явно стремежът на режисьора, г. Едмон Епардо, да ни въведе в живота на този слой от народа, дето никакви грижи не се полагат за децата, дето всеки живее и расте за себе си. Прозира също и една жестока сатира против тъмните затвори, които не са изправителни домове, както филантропи някои ги наричат, а са настоящи тъмници за душата, за всяко човешко чувство и за всяка мисъл“.

Анонсиран първоначално като „Дъщерята на Елиза“ или „Дъщерята Елиза“, филмът в крайна сметка излиза у нас под титула „Момата Елиза“ (1920). По този повод „Кинопреглед“ получава писмо от читател, част от което помества в рубриката „Кореспонденция“: „Превода на заглавието на филма „Момата Елиза“, даден в „Модерен театър“, е погрешен. По-скоро би трябвало да се преведе „Уличницата Елиза“.

„В ноктите на собствения грях“ („Nella morsa della colpa“)

В края на февруари или началото на март 1921 сп. „Кинопреглед“ (№12) „изографисва“ своеобразен „творчески портрет“ на актрисата, чийто автор ще да е бил Александър Кребс. „Когато Чуклева напусна сцената на „Свободен Театр“ в София – започва текстът, озаглавен „Мара Чуклева“, – никой не подозираше, че тя ще се отдаде на киното. Всички предполагаха, че тя отива в Италия, за да се специализира в драматическото изкуство; някои даже претендираха да знаят, че още в София, тя била получила ангажименти от италянски театри. Недавна след това, през пролетта на 1920 г., ние получихме сведения, че тя била решила да опита щастието си на кинематографическата сцена, а 2–3 месеца подир, през юли, в София пристигна и пратеник, който да предлага за продаване монопола за игране на филмите ѝ в България“. „Модерен театър“ закупува „монопола“ срещу „доста крупна сума“ и по този начин придобива правото единствен да прожектира филмите „Фреска от Помпей“ и „Момата Елиза“. „Ето защо – завършва публикацията, – ние очакваме идните филми на Чуклева, за да дадем една обстойна критика върху играта и още повече, че в сегашните 2 драми Чуклева играе роли тъжни, несимпатични, фаталистични дори, роли на същества, върху които тежи печатът на злата съдба. А това не ще закъснее много време. Фирмата ТРИУМФАЛИС съобщава вече, че е почнала изработката на филма „ПОД НАТИСКА НА ГРЕХА“, чийто сюжет е взет от Достоевския романс-разказ „ДЕМОНИ“, и в който главната роля ще се изпълни пак от Чуклева“.

„Мара Чуклева в нов филм“ – обявява на 23 юни в. „Зора“ в рубриката си „Театър и събрания“, добавяйки: „Г-ца Мара Чуклева, която видяхме в дадените неотдавна в „Модерния Театър“ филми „Една фреска от Помпей“ и „Момата Елиза“, напоследък играла главната роля в един нов италиянски  филм – „В ноктите на собствената си вина“, съставен по Достоевски и поставен от известния руски режисьор Ал. Уралскiй, при съучастието на избрани италиянски и руски артисти. В силно драматичната роля на Вероника г-ца Чуклева е проявила рядък артистичен темперамент“.

Към края на 1921 г. „Кинопреглед“ помества в рубриката „Кореспонденция“ новина, долетяла от Италия: „Наскоро г-ца Мара Чуклева, която тук вече се ползува с доста голямо артистическо име, завърши филма „Nella morsa della colpa“ (В ноктите на собствената си вина), извлечен от романа на Достоевски „Бѣсы“ [„Бесове“] и дирижиран от Ал. Уралски, известен руски драматически режисйор. В този филм г-ца Чуклева е проявила всичката си драматическа мощ, а самия финал на драмата (в който героинята полудява) е един истински chef-d’euvre [шедьовър] за нейното изкуство“.

След някой и друг месец, в началото на 1922 г., брой №33 на изданието допълва информацията: „В ноктите на собствения си грях е името на един филм с Мара Чуклева, който се предлага на „Модерен Театр“. Както се научаваме преговорите се увенчали с успех“. Така и ще да е станало, защото според брой №35 сред цензурираните през януари 26 филма се оказва „В ноктите на собственото престъпление, с Мара Чуклева“.

В средата на април излизащото в Пловдив сп. „Кинозвезда“ отново огласява екранизацията – под титула „В ноктите на собствения грях“ и охарактеризирайки я като „новия филм с Мара Чуклева, любимката в оперетите на „Свободния Театър“ в София, а сега филмова актриса в Италия“. След един месец същото издание (№4) информира пловдивчани, че „кинема „Екзелсиор“ ще представи от 12 т.м. [май] „В ноктите на собствения грях“ – един шевдйовр от филмите на Мара Чуклева, нашата незаменима оперетна артистка от „Свободен театр“, която играе и главната роля“.

Продукция на италианската компания „Triumphalis Produzione“, филмът „Nella morsa della colpa“ (1921) е екранизация по романа на Фьодор Достоевски „Бесове“ (1871), осъществена от известния по това време руски филмов режисьор Александър Уралски (1883–1942).

Буквалният превод на оригиналното заглавие на екранизацията е „В хватката на вината“, но родният периодичен печат го анонсира в други пет варианта: „Под натиска на греха“, „В ноктите на собствената си вина“, „В ноктите на собствения си грях“, „В ноктите на собственото престъпление“ и „В ноктите на собствения грях“. Приемам за меродавен последният титул, защото под него филмът е представян в България. „Силно драматичната роля на Вероника“ пък изпълнява с „рядък артистичен темперамент“ Мара Чуклева.

„Библията“ („La Sacra Bibbia“)

В цитираната вече рецензия на д-р И. В. Шишманова-Стефанова авторката споменава: „Наскоро се очаква грандиозния филм „Библията“. Една от най-главните роли [в него] играе нашата сънародница госпожица Чуклева“. „Филма „Библията“, в който взима участие и нашата българка Мара Чуклева, е пуснат в продажба“ – оповестява „Кинопреглед“ в своя брой №44, появил се вероятно в началото на юни 1922. На 22 май 1923 пловдивският в. „Юг“ съобщава, че „от днес“ тамошното кино „Модерен театър“ започва „да представя многоочаквания филм „Библията“ най-великият световен разказ. Първа серия съдържа: Адам и Ева, Кайн и Авел, ковчега на Ной, Вавилонската кула, Аврам и Исак, и пр.“.

Навярно за да подсили интереса към предстоящата премиера в града под тепетата, местният в. „Тракийска поща“ пуска същия ден в рубриката си „Хроника“ скандална новина, долетяла на 21 май от София и озаглавена „Мара Чуклева арестувана“. „Пътници от Сливен, вчера съобщиха – гласи тя – за един неприятен инцидент, станал с известната артистка Мара Чуклева в Сливен. След една разправия с окол[ийския]. началник в тоя град, последния арестувал артистката. Направени са постъпки за освобождаване“.

„Библията“ (1921) е суперпродукция на две италиански кинокомпании – „Вай филм“ и „Апиа Нуова“, осъществена от двама режисьори – Пиер Антонио Гариацо и Армандо Вей. Първоначалният замисъл е грандиозен – да се екранизира Старият завет „от създаването на Адам и Ева до разделянето на Червено море“. Предвиждало се е също снимките да се направят на „точните места от библейската история“. Реклами за „Библията“ уверяват, че снимачният период е продължил пет години (1920–1924). Но днешните изследователи знаят малко за случилото се през него, което е озадачаващо, като се има предвид международния касов успех на филма. Анонсиран като „развлечение за 100 милиона, струващо 3 милиона долара“, старозаветният спектакъл очевидно е материализирал надеждите, които са му се възлагали.

За първи път филмът е показа по Коледа на 1921 г. – във Финландия. У нас той е „пуснат в продажба“ през лятото на 1922, през май 1923 е в Пловдив. Но са му необходими още няколко години, за да се появи в Америка, състоящ се от 11 части (3300 м.). За съжаление, тази версия е изгубена по друмищата на времето. Затова пък е оцеляла друга – копие, направено през 1929 г. и озаглавено „След шест дни“ („After Six Days“).

Според родната преса Мара Чуклева изпълнява „една от най-главните роли“ във филма, оказала се тази на съпругата на Потифар – висшия египетски сановник, комуто търговците на роби продали Йосиф. Скоро синът на Яков и Рахил спечелил доверието на египтянина, който поверил на пришълеца управлението на всичките си имоти. Но жената на Потифар (Мара Чуклева) хвърлила око на младия евреин и нееднократно опитала да го съблазни. Праведният Йосиф обаче останал верен на своя господар. Отблъснатата съпруга си отмъстила, като несправедливо обвинила роба в прелюбодейство и Потифар заповядал да хвърлят Йосиф в тъмница…

Прожекции, реклами и рецензии

Прожекциите на италианските филми с Мара Чуклева в България с право могат да се нарекат загадъчни, тайнствени! Защото софийският „целулоиден“ ас „Модерен театър“, придобил правата върху разпространението им у нас „срещу заплащане доста крупна сума за времето ни даже“, не отпуска и стотинка за вестникарска реклама на нито едно от споменатите четири заглавия. Макар че киното прожектира „няколко дни наред“ и „Фреска от Помпей“, и „Момата Елиза“, и „В ноктите на собствения грях“. За „Библията“ дори не се знае дали е видял столичен екран! Това е необяснимо, защото е знайно, че „Модерен театър“ започва редовно да обявява програмата си в софийската преса още от деня на своето раждане през 1908! По-голямата част от известната днес информацията се дължи на специализирания периодичен печат – списанията „Киносвят“, „Кинозвезда“ (Пловдив) и преди всичко на „Кинопреглед“. Фактът, че по това време „Модерен театър“ съсредоточава своето „хвалебствено викане“ в последното издание, ще да е индикация и за насочването на финансов ресурс към него – едва ли случайно тъкмо през месец май 1921 „Кинопреглед“ става орган на Съюза на българските филмодавци (най-големият от които е „Модерен театър“ АД).

Столичен всекидневник известява за прожекция на „Фреска от Помпей“ чак през февруари 1923 г., когато в. „Мир“ анонсира включването на филма в програмата на самодейно „художественно кино-утро“, а пловдивският „Юг“ се обажда плахо и еднократно през месец май на същата година по повод на предстоящото в тамошния „Модерен театър“ представяне на „Библията“!

Тази нерада информация дава основание за тъжно заключение – прожекциите на апенинските филми с Мара Чуклева у нас по всяка вероятност не са минали с успех, не са привлекли многобройна публика, не са се задържали дълго върху екрана и в крайна сметка не са предизвикали очаквания навярно фурор… Че е било така свидетелстват (макар и косвено) дори добронамерено написаните рецензии.

По повод на „Фреска от Помпей“ Иван Д. Иванов признава определени качества на Мара Чуклева, но подчертава, че ще ѝ трябва „усъвършенствуване и усилен труд“, за да стане „първокласна кино-артистка“. „Предстои ѝ – съветва рецензентът – да намери възможност да влезе в средата на висшето общество, из живота на което често се пишат филмови пиеси, и да възприеме от него известни маниери, начин на говорене и други някои тъй необходими за същинския артист качества“.

Александър Кребс, обикновено бояк и агресивен, също шикалкави: „Ние очакваме идните филми на Чуклева, за да дадем една обстойна критика върху играта ѝ“. И все пак се произнася „критически“ – в „Кинопреглед“ (№ 12): „Трябва да забележим, че това са първите ѝ филми и че най-добрият артист не може при първа снимка да достигне тези височини в нямото изкуство, до което са дошли звезди на киното като една Борелли, Бертини и други. При тези съображения, към които трябва да се прибави и стойността на самия артист, неговото амплуа, неговият артистически уровен, неговата опитност и още много и много обстоятелства, както и съществената разлика между театъра – дето гласът е най-важния елемент – и киното, в което движението е най-главния фактор, ние мислиме, че и най-придирчивият критик не може с недоволство да погледне на филмите на Чуклева. А особено в киното, в което се случват най-неочакваните изненади, разумно би било, за даване една окончателна критика, изминаването на известно време, в което да се проследи дейността на артиста в по-главните направления на киното: комедия, драма, трагедия и пр.“.

Върху прожекциите витае някакво „национал-нихилистично“ отношение, родено от „бита“ и характерно за „душевността“ на българския род. Уловено от д-р И. В. Шишманова-Стефанова и изразено във в. „Напред“: „Само напоения с жлъч и дребнавост зрител може да отказва първостепенния талант на г-ца Мара Чуклева. Обаче даровитото дете на природата Мара Чуклева има един „непростим грях“. Той е, че се е родила „Българка“. Ако тя бе чужденка, Софийските театри сигурно биха я оценили, нямаше да я изпуснат и отдали ѝ биха заслуженото внимание“.

Дори D-r M. Z. Frieman, който би трябвало да е чужденец, завършва своя художествен анализ не толкова аналитично, колкото призивно: „Нека нейните сънародници, за които тя е гордост, ѝ укажат всяка помощ, за да живее тя в своите идеали“. Рецензентите се домогват до патриотизма на българина, опитват се да дръпнат неговите тънки сантиментални струнки, ала свенливо отбягват да оценяват критично играта на Мара Чуклева…

1921: В Австрия

През ноември 1921 г. „Кинопреглед“ (№26) информира посредством „Кино вести“: „Мара Чуклева не е вече в Италия. Според известията, с които разполагаме, тя се намира във Виена, ангажирана в „Саша Филм“ с една дневна заплата от 3,000 корони. Ангажимента на Мара Чуклева не бил окончателен. Тя ще бъде само изпробвана известно време, след което ще бъде решено приемането ѝ“. В същата рубрика (но през декември) изданието (№30) посвещава няколко реда на виенската кинокомпания „Саша филм“, чиито два филма „Дамата със слънчогледите“ с българина Цветко Петров и „Търсете жената“ са били вече представени на българската публика. „Фабриката е взела временно и Мара Чуклева“ – отбелязва лаконично съобщението.

1921: В Германия

„Черното лице“ („Das schwarze Gesicht“)

Към края на ноември 1921 „Кинопреглед“ (№29) публикува обширна кореспонденция от Берлин, озаглавена „Германския филм“, в която се подхвърля, че част от филма „Носферату“ ще бъде „заснета на Балканите и частност в България“, споменава се Райна Манчева – „известна софийска актриса“, която чрез своите филмови роли „лесно се авансира до Маня Цачева и Мара Чуклева“. През април 1922 списанието (№38) помества (отново в „Кино вести“) съобщението „Мара Чуклева в Германия“: „Нашата сънародница, която от ден на ден печели име на запад, напоследък е играла във филма „Черното лице“. Германската преса, начело с „Der Film-Kurier“, много ласкаво се изказват по тоя случай за нея“.

На 30.ІХ.1922 в. „Развигор“ (№85) – седмичен „литературен лист“, редактиран от Александър Балабанов и Елин Пелин, отпечатва антрефилето „Кинематографа у нас“. Неговият автор С. Я. (Спиро Янков) не само прави професионален преглед на дотогавашното филмопроизводство в България, но и спира вниманието си върху няколко български „кино-артистки и артисти“, „които са се проявили вече“ в чужбина. Неподминавайки г-ца Мара Чуклева, която „игра в два филма в Италия, под режията на французина Епардо“ – „и двата представени в София“, допълвайки: тя „за сега е била в Берлин, гдето е взела участие в някои филми“.

Трябва обаче да изминат цели две години, за да може един от тези „някои филми“ да се появи в България. В последните три дни на 1924 в. „Мир“ публикува в три поредни броя (в рубриката „Театър и музика“) еднотипно обявление: „Модерен Театр. Днес: „Черното Лице“, трогателна драма из живота на артистите. В главната роля познатата българска актриса Мара Чуклева“. С по две идентични съобщения се „отчитат“ вестниците „Слово“ и „Утро“, а с едно – „Зора“.

Продукция на фирмата „Münchner Lichtspielkunst“, филмът „Черното лице“ (1921) е заснет в павилионите на студио „Емелка“ („Emelka Studios“) от режисьора Франц Остен (Franz Osten). Той наистина се оказва „трогателна“ и „мистериозна“ драма „из живота на артистите“ – и то на тези, обитаващи „света на операта“. Оперен певец е и неговият главен герой – италианецът Карло Балони (унгарецът Емил Феньо). След поредното си успешно представление в театър „Реал“ той решава да прекара вечерта в кабарето „Жълтата таверна“. Една от участничките във вариететната програма, Джузепа Бианети (Мара Чуклева), дотолкова привлича вниманието му със своята красота и невероятен глас, че той я кани да му партнира в операта „Отело“ на Джузепе Верди, изпълнявайки ролята на Дездемона. Джузепа приема и оставя зад гърба си своя предишен живот. Но част от това минало – нейният ухажьор Фабио (Марио Стин), не се примирява със ситуацията и по време на премиерата на „Отело“ прониква в театър „Реал“, напада Карло и след като го просва в безсъзнание, се качва на сцената. Дегизиран като Отело и обезумял от ревност по-силна от тази на мавъра, Фабио се нахвърля върху Джузепа, която Карло Балони успява да спаси в последния миг. Осъзнал, че е започнал да се влюбва в нея…

Под титула „Дебют Мариэтты“ („Дебютът на Мариета“) мелодрамата „Черното лице“ бива показана (най-вероятно през 1920-те години) в Съветския съюз. Поради това днес в руския киноархив „Госфильмофонд“ се съхранява единственото оцеляло до наши дни нейно копие, в което героинята на Мара Чуклева е наречена (незнайно защо) Мариета. В София филмът „Черното лице“ се появява в последните дни на 1924 г., когато четири столични всекидневника анонсират прожекциите му в кино „Модерен театър“.

1923: Завръщане у дома

„Мара Чуклева, известната българска оперетна и кино-артистка, се е върнала в София – уверява на 4.I.1923 „Зора“ – и от тази седмица започват гастролите ѝ в Свободния театър“. На 25 януари същият вестник допълва информацията: „Свободен Театър днес 23 т. м. „Баядерка“, с участието на Ив. Иратов; утре, 24 т. м. „Наказание“. Четвъртък 25 т. м. възобновената в нови декори оперета на Калмана „Есенни Маневри“. Участвуват: Мара Чуклева, Стойчев, М. Македонски, Радев, Иратов и др.“.

Напролет Мара Чуклева гастролира в родния си град. „Утре – известява на 18.IV.1923 своите съграждани д-р Г. М. в местния в. „Правда“ – пловдивчани ще имат възможност да чуят и видят талантливата българска оперетна и киноартистка, която заслужено спечели всеобщите адмирации на италиянското и германско общества. Като самороден талант, тя почна да печели симпатии всред нашето общество в Свободния театр и допринесе доста за развоя на оперетното дело у нас. Кой не се е наслаждавал от чаровната нейна игра в Чардаша, Розата на Стамбул и др. Тогаз още тя успя да заинтересува доста чужденци, познавачи на изкуството, които й подготвиха почва в странство. И ето, че тя напустна българската сцена и отиде в дивната Италия, където сам бях свидетел на грамадния неин успех. В последствие тя бе поканена в Берлин, където наред с киноизкуството работи и за доусъвършенствуването на гласът си. Преди известно време директора на Свободния театр отиде и я покани да дойде и гастролира за известно време в България. Мара Чуклева според сериозни европейски отзиви е артистка от първа величина и това е гордост за отечеството ни. Тук утре тя ще изпълни сцени из II-рото действие на Баядерка, нещо от Чардаша, от Есенни маневри (ролята на Марози) и пасажи също от произвелата голям шум напоследък нова оперета Мадам Помпадур, която тя първа изнесе у нас и в която оперета тя се особено отличи в Берлин“.

След три дни друг пловдивски вестник – „Юг“, публикува материала „Бъдещата кино-принцеса“ на друг автор, скрит зад псевдонима Руалд. „Във всичките проявления на живота таланта остава все талант – започва текстът. – Така могат да се обяснят бурните овации, с които бе посрещана и изпращана вчера на сцената на Военния клуб артистката Мара Чуклева, която пред Пловдивската публика можа живо да пресъздаде образи от веселия жанр на изкуството – оперетата. Но Мара Чуклева не е проста оперетна примадона, а талантлива драматическа актриса. Като такава тя ярко изпъква в новата струя на театра – Кинодрама, поради което в Италия и Германия тя обективно бе преценена и там ѝ се даде важно място в създаването на интересни филми. Действително, тя притежава в чудно съчетание всички вънкашни данни за кино-красавица: печален израз на лицето с огнено блестящи очи, правилен профил, стройно тяло и превъзходна мимика и пластика. В тази нова област на искуството Мара Чуклева далеч ще прослави българското искуство. Най-после нейните танци (Баядерка и Цар[ицата]. на Чардаша) говорят, че тайните на хореографията ѝ са известни и че грубия „Танец на живота“, изпълнен от нея, добива особенно изящество. Артистката има оригинален глас – ниско мецо сопрано с гръдни дълбоки ноти. Тя би могла да сдобие още по-голямо име, ако ѝ се отдаде изпълнението на така-наречените цигански романси, които дълбоко вълнуват сърцето. Няма защо артистката да се увлича от сериозни италиански арии, които не ѝ се отдават. Тя е артистка на настроението и душата. Тя е въплощение на тъгата и страданията, но не е лишена и от комически замах (Маркис Помпадур и младия офицер из Есените маневри). Нейното място е в трагедията. Моят съвет е да играе драматически роли, с които тя ще завладее кино-сцената. Успехът ѝ е осигурен – По добре е да бъде принцеса на кино-сцена, отколкото „принцеса на долари“.

Нейните партнйори г-ца Райна Чуклева и руския артист от „Свободния театър“ Владимир Ленски сполучливо подпомагаха артистката. Г-ца Райна Чуклева танцува грациозно, но далеч още не може да заеме място на балерина. Тя има приятна мимика. Владимир Ленски е весел и комик и не лош мелодекламатор. Залата на Военния Клуб бе препълнена. Пловдивчани обичат своята гражданка, която прославя един клон от изкуството, но аз, чужденеца, възторжено аплодирам: таланта е всъде талант“.

„Г-ца Райна Чуклева“ е по-малката сестра на Мара Чуклева, която през 1929 г. участва с малка роля във филма „След пожара над Русия“ на Борис Грежов. Владимир Ленски пък е един от мнозината белоемигранти, която по това време, прокудени от комунистическия режим в Русия, намират убежище у нас, играейки в „Свободния театър“.

1924

„След тримесечна работа в „Славянска беседа“, оперетната трупа на Свободния театр, на чело с г. г. Вяра Сълплиева-Станева, Чуклева, Генчо Марков и др., при ръководството на Ив[ан]. Станев, предприе обиколка в северо-западна България – съобщава на 18.XII.1924 рубриката „Театр и събрания“ на в. „Пряпорец“. – Артистите са играли с голям успех в Фердинанд [Монтана], Лом, Видин и са били поканени да гостуват повторно в Лом. Сега трупата е в последния град“.

Във Франция

През 1925 г. (най-вероятно) Мара Чуклева заминава за Париж, чиито сцени и екрани не смогва да покори, но пък тъкмо там успява да се присъедини към трупата на камерния кабаретен театър „Летучая мышь“ („Прилепът“), възникнал през 1908 г. в Москва от пародийно-шутовските представления на актьори от МХТ. След октомврийската революция през 1917 част от трупата емигрира и в началото на 1920-те години под ръководството на Никита Балиев (Мкртич Балян) предприема европейско турне, продължило и отвъд Атлантика – благодарение на продуцента Морис Гест (Мойше Гершовиц), също емигрант от Русия. Навярно като член от екипа на „Прилепът“ Мара Чуклева попада в Щатите…

В Америка

Театър „Прилепът“ гастролира в Ню Йорк (на Бродуей), Вашингтон, Бостън, Филаделфия, Детройт, Сейнт Луис, Индианаполис, Лос Анжелис, Сан Франциско, прескача и до Канада – Торонто, Монреал, Ванкувър… Когато турнето приключва, Мара Чуклева не се завръща в Европа, а остава в Ню Йорк. С помощта на Морис Гест (работил с Джордж Гершуин и Фьодор Шаляпин, довел в Щатите не само „Прилепът“ на Балиев, но и самия Макс Райнхард) българката се озовава в Холивуд, където започва работа за „Метро Голдуин Майер“. Но не като актриса, а като помощник-режисьор. Твърдението, че тя е „първата българка, снимала в Меката на киното“, ще да е силно преувеличено, защото ако Мара Чуклева е участвала в някои епизодични роли, те са били толкова „микроскопични“, че името на тяхната изпълнителка не бива споменато дори в най-подробните описания на актьорския екип… Но пък може да се каже, че е „първата българка, вадила си хляба в Холивуд“. Като асистентка на филмови продукции тя пътува из Северна и Южна Африка, стига дори до Китай (Шанхай). Гостува на нашенци, живеещи в Аржентина, Канада и САЩ. Не бива да се забравя, че през 1929 г. започва Голямата депресия – тежка световна икономическа криза, оставила милиони без работа и продължила до края на 1930-те години.

През този период името на Мара Чуклева споменава „Народен глас“ – български емигрантски вестник, издаван в Гранит сити, щата Илинойс. Не я забравя и родният печат – през април 1928 г. сп. „Киноизкуство“ (№8) помества информацията „Нашите артисти в чужбина“, гласяща: „Мнозина наши сънародници, които по професия пожелаха да станат кино-артисти, виждайки че не ще могат да развият способностите си в България, напуснаха родните си огнища, за да подирят своите поприща в чужбина. Обаче малцина са тези, които до известна степен успяха. Често пъти, прелиствайки чуждестранните списания, с радост срещаме портрети и имена на някои от тях, които с упорит труд се явяват първоначално в незначителни роли и достигат до там, че имената им се бележат на равно място с големите им колеги в чужбина. Между тях заслужава да споменем. Райна Манчева, Мара Чуклева, Маня и Цвета Цачеви, Зора Огнева, Елена Корчева, Ваня Янакиева“.

Името на Мара Чуклева попада дори в най-авторитетното американско списание за кино – нюйоркското „Варайъти“, което на 6.X.1937 в подрубриката „Изток“ („East“) на рубриката „Бърборене“ („Chatter“) известява: „Мара Чуклева [Mara Tchukleva], бивша изпълнителка на „Chauve Souris“ [„Прилепът“], която се омъжи, за да избегне депортиране, сега търси развод в съда в Ню Йорк. Тя твърди, че не е виждала съпруга си от пет години и иска да се раздели с този Енох Арден“. Енох Арден е герой на едноименната поема на английския поет Алфред Тенисън, публикувана през 1864 и разказваща историята на рибар, който след корабокрушение е смятан за мъртъв, но десет години по-късно се завръща и открива съпругата си омъжена за друг.

За втори път в Италия

През 1940 г. Мара Чуклева се връща в Италия, за да попадне от трън (Голямата депресия) на глог (Втората световна война). Въпреки тежестите на периода тя продължава да се снима във филми. От тях по-значими са: историческият „Желязната корона“ („La corona di ferro“, 1941) на режисьора Алесандро Блазети; прожектираният и у нас „Пиратите от Малайзия“ („I pirati della Malesia“, 1941) на Енрико Гуацони – екранизация по романа „The Pirates of Malaysia“ на Емилио Салгари; „Търговецът на роби“ („Il mercante di schiave“, 1942) на Дулио Колети, сниман в студия „Чинечита“. В последния Мара Чуклева изпълнява ролята на циганката Марта, но критиката не е във възторг – нито от филма като цяло – „прекалено мелодраматичен и многословен“, нито от нейната игра…

1943: Завръщане в България

През 1943 г. Мара Чуклева за пореден път се завръща в България. Наближаваща 50-те, тя не бива посрещната с разтворени обятия от функциониращите тогава оперетни театри. Подава до софийската община молба за получаване на квартира, моли институциите да ѝ осигурят пиано за нейната концертна дейност, търси сигурност сред колегите си от Съюза на филмовите дейци, който я кани на общо събрание, получава известия за финансови задължения от времето на пребиваването си в Ню Йорк… По време на интензивните бомбардировки в началото на 1944 г. голяма част от архива й бива унищожена. Идва Девети септември, а с него и новата отечественофронтовска власт. Понасяща търпеливо тегобите на „преходния период“, Мара Чуклева изнася концерти в София и провинцията (1945–1946), по покана на ГК на ОФ участва в концерт на самодейци в театър „Балкан“, пее по Българското радио, журналистът Петко Тихолов ѝ посвещава статия във в. „Отечествен фронт“, води (след 1948) кореспонденция с Главната дирекция на кинематографията във връзка с разрешението за разпространение на филм с нейно участие…

Подава молба за пенсия, подкрепена от подписите на актрисите Ружа Делчева и Марта Попова, певицата Илка Попова, поетесата Блага Димитрова, но така и не получава такава. Тежките битови условия, при които живее, влошават здравословното ѝ състояние. Изпаднала в крайна оскъдица, Мара Чуклева моли МВР да ѝ разреши да замине за Италия, предполагайки, че там ще получи пенсия. Настоятелността ѝ бива възнаградена – в края на 1950-те тя получава заветния параф и си тръгва, за да не се върне никога в родината си…

За трети път в Италия

Този период от живота на Мара Чуклева е най-малко известен, макар и да се оказва двадесетлетен! Днес не се знае дори годината на смъртта ѝ. Но се знае, че мизерията я отвежда до входа на църква в Рим, където започва да проси. Там през 1979 г. я забелязва големият италиански кинорежисьор Федерико Фелини, който ѝ поверява ролята на „стара дама“ във филма си „Градът на жените“ („La città delle donne“, 1980). Мара Чуклева изиграва блестящо тази последна роля в своя живот!

Твърди се, че последните си дни тя прекарва самотна в италиански манастир, където и си отива от белия свят.

Личният ѝ архив се съхранява във фонд 1995К в ЦДА, предаден там през 1989 и 1993 г. от нейната племенница Елена Чуклева. Включващ 30 архивни единици от периода 1918–1994, побрали цял един живот…