Начало Сцена Вирус, Вуйчо Ваньо и Възраждане
Сцена

Вирус, Вуйчо Ваньо и Възраждане

Стоян Сгурев
11.03.2020
12000

Една камерна като размери зала на площад „Славейков“ събра вчера повече от три хиляди зрители на театрална постановка. Или не съвсем. Зрителите бяха онлайн, залата беше празна, но фактът е забележителен – обградени от празни столове, актьорите от Театър „Възраждане“ практически напълниха залата на Метрополитън Опера в Ню Йорк с капацитет 3800 места. Цифрите са впечатляващи – 1000 души гледаха на втората минута от предаването, 2000 на десетата минута, 3000 на двaдесетата минута, а към осемдесетата минута бе достигнат и рекордът от около 3700 души. Една зараза от друг тип, различна от тази, около която се въртят новините в последните седмици.

Още по-впечатляващо е, че интересът не спадна в хода на представлението, задържайки се на нива от 3300–3400 души във втория му час – категорична оценка за умението на актьорския състав да задържи вниманието на зрителите. А това внимание бе изразено в количествени измерения, които впечатляват – 5300 харесвания и 230000 преглеждания на страницата във Фейсбук. Да напомня, че ставa въпрос не за футболен мач или концерт на поп група, а за постановка на Чехов, емблематична за автора си с комбинацията от меланхолия, усещане за безвъзвратно отминало време и противоречиви копнежи.

Най впечатляващото около постановката бяха коментарите във форума, може би единственото място в българското интернет пространство, в което отсъстват негативни коментари. Благодарности валяха от цял свят – от село Марково до Афганистан. Немалко коментари съдържаха призиви за дарителство или онлайн заплащане. Хората изразяваха признателност за жеста на театъра и за уважението към публика и към собствената професия, което актьорите демонстрираха. Това, което видяхме над 3000 души директно и много повече по-късно, е „автентичен театър“ – автентичен не в смисъла на традиционното разбиране за представление пред публика, а автентичността като израз на колективна и профeсионална идентичност в некомерсиален и немонетарен план. Театър „Възраждане“ потвърди вчера, че физическото разстояние не е преграда за колективното съпреживяване – дори напротив, то може да бъде фактор на социалност и съпричастност.

Макар икономическата страна да бе съзнателно потисната, тя бе очевидна в коментарите на зрителите и в измеренията на гледаемост и интерес. Преди няколко години в разговор с директора на столичен театър споменах учудването си, че няма излъчване на български театър по интернет и че то не се разглежда като потенциален източник на доходи в едно недалечно бъдеще. Моят коментар бе посрещнат със скептицизъм, което е разбираемо, като се имат предвид необходимостта от допълнителни разходи и проблемите с правата за разпространение. Но това са проблеми, които за решими, стига да има желание, съпоставимо с това на актьорите от „Възраждане“.

При милиони наши сънародници в чужбина възможността да предлагаш качествено съдържание на умерени цени ми се струва, че се налага от само себе си. Представлението на Театър „Възрaждане“ потвърждава реалистичността на този сценарий и на търсенето на качествен културен продукт в българското онлайн пространство. Такива опити трябва да бъдат подкрепяни както от Министерството на културата, така и от компании, защото те имат широк отзвук, защото те разширяват геoграфския спектър на релевантност на българската култура и защото спомагат да се възстанови материята на взаимодействие и солидарност в българското общество, която така изтъня в последните десетилетия у нас. „Възраждане“ по време на вирус –   едно от тези противоречия, така характерни за пиесите на Чехов.

Стоян Сгурев завършва социология в СУ „Св. Климент Охридски“, има докторат по социология от Станфордския университет, специализира в бизнесучилището на Масачузетския технологичен институт. От 12 години преподава артмениджмънт във Висшето училище по търговски и икономически науки в Париж. 

Стоян Сгурев
11.03.2020

Свързани статии