0
1558

Война

„Война“ (2022)

Представяме анимационния филм на Димитър Димитров-Анимитер в сътрудничество със сайта kinematograf.bg

„Война“ (2022)

Художник, режисьор и аниматор Димитър Димитров, сценарист Дилян Еленков, музика Егор Забелов, глас Мимоза Базова, продуцент Нели Гашарова

В новия и навременен филм на Димитър Димитров-Анимитер едно момиченце с изправена коса и бинтовани ръце, отгледано в сиропиталище и непознаващо родителите си, презрително изпепелява света около себе си. Тя казва на всички, че иска край и крачка по крачка им посочва какво има предвид. Както много други деца, и тя все още не знае силите си. Чупи, разрушава, огорчава. Не знае кога да спре. Както много други деца, тя играе на война. Всъщност тя се казва Война.

Когато е олицетворена, войната винаги превъзмогва апатията на наблюдателя и неговата притъпена чувствителност, запозната основно с новинарските сводки. Израз като „лицето на войната“ показва, че има нужда да се говори за това мащабно явление по един разпознаваем и дори наративен начин. Изобразяването въздейства на чувствата повече от изброяването. Във филма олицетворяването на войната е особено. Вместо гротесков, виждаме детски образ. Някой би попитал дали това не вменява чувство за невинност и чистота във войната, но това би било провокативно разчитане, което все пак ще успее да напипа едно от важните послания във филма. Нищо не съществува самоцелно, дори войната. Макар и представена с един самостоятелен образ, който няма създатели (не познава родителите си), войната е процес, произлязъл от процес и преливащ в процес. Аналогията с изоставеното дете, което трупа негативизъм към света заради нещастната си съдба, препраща към търсенето на причинно-следствените връзки в човешкото поведение. Войната и агресията между отделните хора не съществуват във вакуум, не са безпричинни. Преди появата на война и агресия, вероятно твърде отдавна, наистина е имало невинност и чистота. Точно в този смисъл е изграден и краят на филма. С въвеждането на още едно олицетворено явление стигаме до заключителна сцена на прегръдка между Война и Мир. Доминацията на тъмните цветови нюанси плавно преминава в чисто бяло, когато прозвучават последните думи: „Война намери своя Мир“. Остава впечатлението, че през цялото време го е търсила по свой собствен, уви, твърде печален начин.

Освен във филма „Война“, аниматорът Димитър Димитров и писателят Дилян Еленков работят заедно и в късометражните „Мир“ (2019), „Щастие“ (2018), „Денят на кървавите венци“ (2014) и други. Явно е, че в дългогодишното им съвместно творчество се прокарва една нишка през фундаменталните човешки състояния, всяко от които е показано индивидуално, но никога отделено от другите. Сякаш заради това, че във „Война“ присъстват и другите състояния, той е видимо по-цветен от другите филми. Анимитер е известен с това, че рисува анимациите си на мобилно устройство, като тази негова практика е неколкократно награждавана от различни кинофестивали за мобилно кино. Във „Война“ много силно впечатление оставят също запомнящият се глас на Мимоза Базова и прекрасната музика на Егор Забелов. Всички съставни части на филма работят в хармония, позволявайки също да се усети и качеството им поотделно. „Война“ определено успява да убеди, че авторите му знаят как да боравят с това толкова кинематографично изразно средство, каквото е олицетворението. Един великолепен къс филм.

Можете да гледате целия филм сега на kinematograf.bg.

Александър Милчев