Михаил Шишкин, един от най-известните съвременни руски белетристи и публицисти, пристига в България по покана на Фондация „Комунитас“. На 13 октомври той ще представи книгата си „Моите. Есета за руската литература“ (издадена от „Колибри“, 2025 г.) от 18.30 ч. в книжарница „Умберто и ко“ в София (ул. „Славянска“ 14, с участието на Георги Борисов и Георги Тенев), а на 14 октомври от 18 ч. е литературната среща на писателя с читателската аудитория в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив (с участието на Тони Николов и Красимир Лозанов). На 15 октомври от 19 ч. ще бъде премиерата на спектакъла „Тайнственият произход на персонажите“ по Михаил Шишкин на Голямата сцена на ТР „Сфумато“ (реж. Георги Тенев).
Михаил Шишкин e роден през 1961 г. в Москва. Той разбива стереотипа, че „руският писател може да твори само в Русия“ и от трийсет години живее и пише романите и есетата си в Швейцария. Много от тях са отличени с престижни награди и са преведени на над трийсет езика. През 2000 г. печели Руския Букър за романа си „Превземането на Измаил“. През 2005 г. получава наградата „Национален бестселър“, а също така става лауреат на наградата Голямата книга (2006 г.) за романа си „Венерини коси“. През последните години писателят работи активно за обединение на свободната руска култура срещу политическия режим в Русия. Той предупреждава света за опасността от Путиновия режим: през 2013 г. призовава демократичните страни да бойкотират Олимпийските игри в Сочи, а през 2018 г. – да бойкотират Световното първенство по футбол на ФИФА в Русия. През 2019 г. подписва отворено писмо срещу политическите репресии в Русия, а през март 2022 г. – отворено писмо, осъждащо руската инвазия в Украйна.
В книгата си „Моите. Есета за руската литература“ Михаил Шишкин, известен с безкомпромисната си позиция относно агресията на Путин, се задълбочава в историята на руската литература – за да я погледне през призмата на катастрофата, опитвайки се да отдели от свободното слово полепналите по него късове държавно, имперско, колониално мислене. „Нима ни се предлага някаква учебникарско-христоматийна книга? – пише относно тези есета за руската литература преводача на книгата на български Деян Кюранов – Не. Това е книга полемика. Полемиката е политическа. Макар че авторът не е политолог, а писател, който разказва за писатели, при това с емпатия и проникновение. Първата дума от посланието му е заглавието. Тези хора и тяхното писмено дело – заявява Михаил Шишкин – са МОИТЕ. За руското имперско, съветско, постсъветско училище те може да са някакъв задължителен материал; за властта в Кремъл – културен параван на насилието, за неруския свят – водачи в разбирането на Русия. За Шишкин те са бойни другари. Битката им е една: високата руска култура против руската несвобода, обединяваща деспотичната власт и нискокултурния народ. А Шишкиновите НЕГОВИ винаги са били против това институционализирано насилие. Винаги са губели битката – и пак я започват.“
Наскоро Портал Култура публикува и избрани моменти от кореспонденцията на Шишкин с неговия украински приятел Генадий Друзенко, конституционалист, ръководител на Първа доброволческа мобилна болница „Николай Пирогов“ и военнослужещ във ВСУ, която писателят специално предостави на нашето издание. Тази кореспонденция показва как по време на война дори едно-единствено съобщение може да постави началото на дълбоко приятелство. Тя доказва, че дори в минното поле на омразата човек може да търси и да намира пътища към взаимното разбирателство. И че хората, независимо от своята националност, език или паспорт, са призвани да се свързват един с друг.
