Михаил Шишкин, един от най-известните съвременни руски белетристи и публицисти, пристига в България по покана на Фондация „Комунитас“. На 13 октомври той ще представи книгата си „Моите. Есета за руската литература“ (издадена от „Колибри“, 2025 г.) от 18.30 ч. в книжарница „Умберто и ко“ в София (ул. „Славянска“ 14, с участието на Георги Борисов и Георги Тенев), а на 14 октомври от 18 ч. е литературната среща на писателя с читателската аудитория в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив (с участието на Тони Николов и Красимир Лозанов). На 15 октомври от 19 ч. ще бъде сценичното четене „Тайнственият произход на персонажите“ по Михаил Шишкин на Голямата сцена на ТР „Сфумато“ (реж. Георги Тенев).

Михаил Шишкин e роден през 1961 г. в Москва. Той разбива стереотипа, че „руският писател може да твори само в Русия“ и от трийсет години живее и пише романите и есетата си в Швейцария. Много от тях са отличени с престижни награди и са преведени на над трийсет езика. През 2000 г. печели Руския Букър за романа си „Превземането на Измаил“. През 2005 г. получава наградата „Национален бестселър“, а също така става лауреат на наградата Голямата книга (2006 г.) за романа си „Венерини коси“. През последните години писателят работи активно за обединение на свободната руска култура срещу политическия режим в Русия. Той предупреждава света за опасността от Путиновия режим: през 2013 г. призовава демократичните страни да бойкотират Олимпийските игри в Сочи, а през 2018 г. – да бойкотират Световното първенство по футбол на ФИФА в Русия. През 2019 г. подписва отворено писмо срещу политическите репресии в Русия, а през март 2022 г. – отворено писмо, осъждащо руската инвазия в Украйна.

В книгата си „Моите. Есета за руската литература“ Михаил Шишкин, известен с безкомпромисната си позиция относно агресията на Путин, се задълбочава в историята на руската литература – за да я погледне през призмата на катастрофата, опитвайки се да отдели от свободното слово полепналите по него късове държавно, имперско, колониално мислене. „Нима ни се предлага някаква учебникарско-христоматийна книга? – пише относно тези есета за руската литература преводача на книгата на български Деян Кюранов – Не. Това е книга полемика. Полемиката е политическа. Макар че авторът не е политолог, а писател, който разказва за писатели, при това с емпатия и проникновение. Първата дума от посланието му е заглавието. Тези хора и тяхното писмено дело – заявява Михаил Шишкин – са МОИТЕ. За руското имперско, съветско, постсъветско училище те може да са някакъв задължителен материал; за властта в Кремъл – културен параван на насилието, за неруския свят – водачи в разбирането на Русия. За Шишкин те са бойни другари. Битката им е една: високата руска култура против руската несвобода, обединяваща деспотичната власт и нискокултурния народ. А Шишкиновите НЕГОВИ винаги са били против това институционализирано насилие. Винаги са губели битката – и пак я започват.“

Наскоро Портал Култура публикува и избрани моменти от кореспонденцията на Шишкин с неговия украински приятел Генадий Друзенко, конституционалист, ръководител на Първа доброволческа мобилна болница „Николай Пирогов“ и военнослужещ във ВСУ, която писателят специално предостави на нашето издание. Тази кореспонденция показва как по време на война дори едно-единствено съобщение може да постави началото на дълбоко приятелство. Тя доказва, че дори в минното поле на омразата човек може да търси и да намира пътища към взаимното разбирателство. И че хората, независимо от своята националност, език или паспорт, са призвани да се свързват един с друг.