На мемориалната плоча в памет на Юлия Огнянова, открита на рождения ѝ ден пред дома, в който е живяла 56 години, пише – режисьор и педагог! Към тези две думи се добавиха още много по време на краткия и много сърдечен ритуал, събрал нейни близки приятели, ученици, колеги, роднини. На 22 февруари 2025 г. на бул. „Янко Сакъзов“ 17. Мая Новоселска и Стефан Москов, Катя Петрова и Нина Димитрова, Александър Морфов и Рени Врангова, Мая Петрова, Вяра Коларова, Велимир Велев и още мнозина бяха пред гостоприемния дом на Юлия Огнянова. А колко още биха искали да бъдат и със сигурно тепърва ще минават покрай дома на Юлия – една от малцината, които и до днес обединяват хората на театъра. Сред гостите бе и Веселин Калановски, общински съветник от ПП–ДБ/Спаси София, комуто клавирният педагог Мария Гинева, племенница на Юлия Огнянова, благодари за подкрепата.
Юлия Огнянова беше сред режисьорите от легендарната бургаска четворка (заедно с Леон Даниел, Вили Цанков и Методи Андонов), която променя езика на българския театър в края на 50-те. Поставяла е в редица български театри, както и Латвия, Полша, Италия, Кипър и др. Преподавала е в България, Италия и Франция. Нейни ученици обновиха българския театър между двете столетия.
Юлия Огнянова е авторка над сто постановки, сред които са „Антигона“ от Ж. Ануи, „Ръченица за окарина и бас“ (по „Барутен буквар“), „Опит за летене“, „Лазарица“ от Й. Радичков, „Дремиградски смешила“ по Г. Кирков, „Бивалици-небивалици“ по П. Р. Славейков, „Мистерия Буф“, Вл. Маяковски, „Хоро“ по А. Страшимиров, „Брехтиада“ по Б. Брехт, „Процесът“, Фр. Кафка, „Железният светилник“ по Д. Талев, „Забравените от небето“ по Е. Томова и др. Сценограф на спектакъла ѝ „Петрушка“ е големият български художник Димитър Киров. Негови рисунки са на плочата в памет на Юлия Огнянова.
