0
4715

Диригент с много таланти

Константин Илиевски

Разговор с Константин Илиевски, отскоро диригент на Симфоничния оркестър на Словашкото радио в Братислава.

През януари Софийската филхармония посвети концерт на големия пианист Паул Бадура-Скода. Той трябваше отново да излезе пред българската публика, но на 25 септември 2019 г. напусна този свят. Програмата на концерта беше съставена изцяло от творби на Моцарт – увертюра към операта „Царят пастир“ KV208, Концерт за пиано и оркестър в ми бемол мажор №9 UV271със солист Жан-Марк Луисада и Коронационна меса в до мажор KV317 със солисти Евгения Ралчева, Петя Цонева, Георги Султанов, Пламен Бейков и с участието на НФХ „Св. Обретенов“ с хормайстор Славил Димитров. Диригент беше Константин Илиевски.

Първата ви среща със Софийската филхармония за тази година бе в този много специален концерт, посветен на Паул Бадура-Скода. Познавахте ли го?

За съжаление, не познавах големия маестро и чаках този концерт, за да се срещна с него. Дори бях много благодарен на Найден Тодоров, че реши точно на мен да предложи да дирижирам неговия концерт, но за жалост тази среща не се осъществи. Гостува друг много голям съвременен пианист – Жан-Марк Луисада.

На репетицията казахте, че увертюрата звучи за първи път в зала „България“.

Моцартовата програма задължава и когато обмислях какво да бъде началото на концерта, започнах да преглеждам неговите увертюри и се спрях на увертюрата от операта „Царят пастир“, която е запазена и се изпълнява по света, но е запазена фрагментарно. В оригинал тя преминава директно към първата ария, а ние свирихме нейния концертен вариант. Тя прекрасно въвежда клавирния концерт и Коронационната меса след това.

Миналата година направихте първото голямо турне на Софийската филхармония в Китай.

Да, това беше голямо предизвикателство и съм много щастлив, че Найден Тодоров ми гласува доверие. Представата ни за Китай е много различна от действителността. Не намесвам никаква политика, но нивото на цивилизационно развитие на тази държава е изключително високо, макар ние да си представяме друго. Те имат много отговорно отношение към екологията например. Щом има някъде дърво, то е заградено, грижат се за него. Беше прекрасно изживяване. Намери се и една групичка от филхармонията, с която обикаляхме по музеите, нарекохме се „Клубът на четящите“. Много силна и до днес е връзката, която създадохме с музикантите от филхармонията. Когато човек преживее толкова дълго време далеч от дома, се случват интересни ситуации. Ето сега, когато пак сме заедно, усещам, че работя с приятели, почти близки хора. Още повече за музиката на Моцарт, която свирим, е необходима тази връзка между диригента и оркестъра. Беше незабравимо. Свирихме в огромни зали с много добра акустика. Пътувахме много – всеки ден в различен град.

От тази година заемате и нова длъжност – диригент на Оркестъра на словашкото радио в Братислава.

Конкурсът за тази длъжност спечелих още през септември. Радвам се, че ще бъда диригент на един от много бързо развиващите се средноевропейски оркестри с огромен състав – над сто музиканти. Имат прекрасна материална база за записи, прекрасна зала с най-големия орган в Централна Европа. Там се случват интересни събития, изхождащи от западната музикална традиция. Словакия, която е точно в центъра на Европа, има много силно развитие. Късмет е, че в този период мога да съм там, и се надявам и аз да израствам с развитието на оркестъра. Неговият репертоар е огромен, като бароковите произведения и тези за по-малък състав са рядкост. Съвременната музика и тази на ХХ век е по-често в програмите. Разбира се, работата ми е свързана и с много административни задачи, изготвяне на репертоарен план, стратегия за развитие на този оркестър. Но вече съм във възраст, в която се чувствам силен и с достатъчно енергия, за да се занимавам и с това.

Имате няколко месеца, за да подготвите новия сезон на оркестъра, тъй като, предполагам, настоящият е бил готов.

Да, сезонът беше готов, но генералният директор и художественият съвет, който е доста голям – там членуват осемнадесет души, са взели решение и ми създават пространство, за да мога да участвам още в този сезон, като получих един от абонаментните концерти. Явно желанието да ме представят пред публиката е било голямо, така че още през март ще имам концерт с тях. А преди това дирижирам пет концерта на оркестъра с музика на Прокофиев, които са извън абонаментните цикли. Радвам се, че всички бяха разпродадени.

Вие имате опит с нашия Радиооркестър – записвали сте, дирижирали сте го. Това означава, че освен концертния сезон на словашкия оркестър, трябва да подготвите и звукозаписния му репертоар.

Да, започнал съм да мисля в тази посока. Трябва кажа, че аз не съм единственият диригент в този оркестър. В много столици по света оркестрите има повече от един диригент. При нас е друго – Софийската филхармония и Оркестърът на радиото имат по един диригент. В Братислава това е работа в екип. Предложенията се обсъждат и със звукорежисьорите. Има и някои стратегически насоки, като например записи на словашка съвременна музика, което се прави и тук, в България, за българската. Имам колеги словаци и ми се иска словашката музика да бъде записвана от тях. Аз съм записвал с този оркестър и словашка музика. Все пак съм завършил там средното си образование и не се чувствам чужд, а и те не ме приемат по този начин. Но мисля, че е коректно записите на съвременна музика да бъдат техни, а аз да направя записи на някои пиеси от световната класика, като имам идеи и за известна промяна в звучността на оркестъра. Смятам да започна с класика – симфонии на Хайдн, Моцарт и разбира се, да достигна до Щраус, Малер, които са по-тежки и трудни за запис. С този състав съм записвал музика на Йозеф Сук, която е сравнима с тази на Малер. Наясно съм с възможностите на оркестъра, но като всеки диригент съм амбициозен. Хубавото е, че и там работя с приятели и усещам отношението на оркестъра. Те също имат желанието заедно да вървим напред.

Явихте се на конкурс за тази длъжност или бяхте поканен?

Явих се на конкурс. Беше официално обявен. Участваха много диригенти. Може да се каже, че всички словашки диригенти, които нямат твърд ангажимент. Между тях имаше много, които са учили на Запад и са от добри школи, но имаше и чужденци от Чехия, Германия, от Русия, дори от Япония. Конкурсът представляваше една репетиция с оркестър с много точен секундаж и диригентът трябваше сам да реши какво точно ще работи. Избраните произведения бяха Кармина Бурана на Орф и Девета симфония на Дворжак. Две огромни произведения, от които човек е много трудно да избере какво точно да покаже. Аз започнах с танца от Кармина Бурана, тъй като там са малко по-неравноделни ритмите и можех да покажа технически как реагира оркестърът. Съставът реагира много добре и бързо на това, което поисках от тях, и така ми остана повече време, за да мога да се занимая с встъплението и първата част на „Из новия свят“. Така успях да стигна до техническо изчистване на акордите в духачите – неща важни, тъй като това е радиооркестър, който ще записва. Беше щастлив ден! Понякога така се случва, че нещата вървят много добре и каквото пипне човек, се получава. Имах късмет този ден всичко да върви добре.

През януари имахте още един концерт с оркестъра, който ръководите в Ямбол. Връзката ви с него е много емоционална.

Вече седми сезон имам възможността да работя с този оркестър, създаден от Николай Султанов. В Ямбол има един прекрасен концертмайстор – дъщерята на маестро Султанов – Красимира Султанова. Тя ми дава възможност да работя по начин, по който и ансамбълът да може да расте. Много сме горди, че спечелихме наградата Кристална лира миналата година, което за един такъв оркестър извън София е огромна чест и доказателство за нашето развитие. Този сезон е много силен, с много гостуващи диригенти – Григор Паликаров, Росен Гергов, Христо Павлов, Иван Стоянов. Те също допринасят за развитието на оркестъра, защото ако един състав работи само с един диригент, нещата бързо се изчерпват. Ние се радваме на голяма подкрепа от страна на общината. Сега имаме нов кмет, но усещането ми е, че съвместната ни работа ще продължи да бъде много успешна. Опитваме се да станем еталон за града и да превърнем Ямбол в културно средище. Това е интересна работа за мен, тъй като се оказва, че когато човек работи много и влага много енергия, резултатите не закъсняват. Колегите от Ямболския камерен оркестър наистина дават всичко от себе си, за да постигнем тези резултати. Това е уникално изживяване.

Оркестърът и вие сте ангажирани и с фестивала „Златната Диана“ през пролетта. Тази година какво ще предложите?

В началото аз го откривах и закривах, защото публиката искаше да се запознае с мен като пианист, но след това реших да не участвам във всичко. Имаме интересен заключителен концерт. Очакваме тази година Георги Султанов и Орлин Горанов да закрият фестивала с гала концерт с оперно-оперетен репертоар. На този концерт нашата певица Цветомира Гицова празнува юбилей. Ще открием фестивала с камерната опера „Слугинята господарка“ на Перголези в наша собствена продукция, режисьор ще е Роберта Матели. Интересното в Ямбол е, че ние пълним до краен предел залата на концертите от сезона. Дори се е случвало да връщаме хора, а за град извън София капацитетът на залата е доста голям. Нашият фестивал е преди Великден.

Освен в Ямбол, имате ли други ангажименти у нас? 

Аз работя и с оркестрите във Видин и Враца. През февруари имам програма с Габровския камерен оркестър, след това във Враца – много интересна програма с трио „Арденца“. Ще представим със Симфониета Враца тройния концерт на Бетовен, а по-късно там ще дойде Иван Данко, първият обоист на операта в Щутгарт, с който сме гостували на Оркестъра на радиото. Засега други покани нямам, но се гордея, че през последните петнадесет години съм един от малкото диригенти, които всеки сезон работят със Софийската филхармония, и се надявам това да продължи.

Споменахте, че често сте свирили преди. Сега пианото остана ли назад? Повече се изявявате като диригент.

Така е наистина. Годишно имам над сто концерта, като 60 процента от тях са като диригент, 30 като пианист, главно в малки камерни състави, и 10 процента са концертите, в които не участвам, защото се изпълняват мои произведения. Не мога да кажа, че съм изоставил пианото. Дори преди два месеца имах серия от концерти с много сериозна програма с нашето „Трио дел Арте“. Свирихме голямото трио на  Шуберт, унгарското трио на Хайдн, или „Циганското“, както е по-познато, и Четирите годишни времена на Пиацола. Пътувахме в Словакия, Австрия, Унгария, където се провеждат и нашите концерти със Sinfonietta dell´Arte. Аз съм създател и генерален музикален директор на този състав. В началото беше мое дете, така да се каже, а сега оркестърът има структура, в която участват значими личности, както и аз като водеща фигура все още, но не мога да кажа, че всички решения взимам сам, тъй като това не е частен оркестър.

Къде е позициониран?

Ще кажа Централна Европа, без да назовавам една държава, защото имаме постоянен концертен цикъл в Австрия, но някои от най-важните и значими концерти се провеждат в Словакия или Чехия. Тази година ще ни гостува Светлин Русев, който ще свири с нас Концерта за цигулка на Бетовен в годината на Бетовен. Този концерт е включен в постоянния ни цикъл в един замък в Австрия, но се търсят възможности да бъде представен и в други държави. Преди десет години гостувахме на Фестивала на класическата музика в Балчик с една австрийска солистка от Фолксопер. Оркестърът е камерен и съставът ни е почти винаги постоянен. Музикантите са солисти от различни други състави и всеки е ярка личност, което се разбира винаги при изпълненията ни, а когато дойде нов музикант, то той трябва да намери своето място.

Казвате, че все по-често композирате.

Това е музикантската ми страна, в която по-бавно се развивам, и това е съвсем умишлено. Една от най-важните личности в моя живот, баща ми Кирил Илиевски, който почина скоро, ми казваше така: „Ако искаш да дирижираш и да ръководиш хората, първо трябва да се научиш да свириш, защото не може някой, който не може да изсвири пет тона, да казва на другите как да свирят“. Затова в първите двадесет години от моя живот бях главно пианист, спечелих множество конкурси, имах много концерти. Днес, когато застана пред един оркестър, имам вътрешното спокойствие, че съм способен да свиря на своя инструмент, така, както бих искал колегите ми от оркестъра да свирят. Освен това оценявам техния труд, тъй като съм го изпитал. А повечето от колегите знаят как свиря и освен уважението между оркестър и диригент, мисля, че има и една чисто професионална колегиална връзка между нас. Тя е много важна и е незаменима. Колкото до композицията, започнах да пиша в много ранна възраст, но чак сега разбирам думите на баща ми за узряването. Все още е рано да говоря за това, тъй като въпреки бялата ми коса съм само на четиридесет години, но е факт, че ударите, които понася една личност, оставят следа и аз се опитвам да преработвам тези импулси в музика. Разбира се, за да мога да правя това, завърших първо композиция във Виенската академия, а после дирижиране. В процеса на творческо узряване е нормално на този етап дирижирането да заема централно място.

Ваш колега ми беше казал, че композирането е самотно занимание, изискващо много време.

Много е бил прав. Аз години наред имам много поръчки като композитор, което е прекрасно, но често се случва те да са повече от възможностите ми. Справям се, но понякога се случват стресиращи ситуации. Втората ми съпруга е филмов продуцент. Тя често е добра стопанка на моето време и понякога вдига пръст, за да ме предупреди, че с поредното предложение ще ми стане много. Много съм ѝ благодарен. Иначе ме мотивира за всичко, което правя, но е и много трезв спътник.

Какво ви се иска да напишете, не по поръчка?

Аз от години работя върху нещо, което след години биха определили като моя стил. Интересува ме психологията около музиката, около звуците и по-точно начинът, по който обикновените слушатели възприемат музиката. Не е вярно, че те не харесват съвременна музика. Миналата година създадох едно произведение, което нарекох „Потъване на светлината“ по стихове на Сашо Серафимов, поет от Добрич, които бяха преведени на словашки. То беше изпълнено от един от водещите ансамбли за съвременна музика „Квазарс“. Беше за певица, професионален четец – актьор, който представяше текста в динамики, произхождащи от музиката, а ансамбълът беше от пиано, ударни, чело и кларинети. Преди години написах друго произведение, което нарекох „Фрагментите на пророка“ по книгата на Халил Джубран. Тя е нещо като библията на бахайците, но в нея има много сведения за нашия по-модерен живот. То беше за три виолончели и висок сопран. Тази програма не е литерарна, а заиграване с емоционалното възприятие на слушателите, т.е. музиката ги довежда до определени емоционални състояния. И беше много интересно на самия концерт да видя, че независимо от възрастта на слушателите възприятието им за музиката ми, което се допълваше от текста, беше еднакво. Ето това ме интересува в композицията.

Тазгодишното произведение също ще бъде като поръчка от държавата Словакия, още не сме уточнили детайлите, не сме подписали договорите, но се надявам да го сторим скоро. Тази година продължавам в тази посока и смятам да напиша произведение за кларинети, обой и сопран, отново с текст, отново с програма. Произведението ще бъде по текст на един от словашките постмодерни символисти Ян Смрек. Стихосбирката се нарича „Против нощта“. Става въпрос за стихове, които той е писал по времето на комунизма и е криел в дома си на тайни места. Намерени се след края на живота му. За мен ще бъде важно да придам на тези текстове значение, което да излезе от рамките на политиката, защото той е протестирал в тази поезия срещу комунистическия строй, но в днешно време ние имаме много подобни проблеми. А и загубата на баща ми ме накара да тръгна против нощта и да успея въпреки всичко да намеря своя път на светлина и в най-тъмните моменти.

Константин Илиевски (р. 1979 г.) е генерален музикален директор, главен диригент и художествен ръководител на европейския оркестър Sinfonietta dell´Arte, главен диригент и ръководител на камерния оркестър „Дианополис“ и директор на музикалните празници „Златната Диана“ в Ямбол, както и диригент на Симфоничния оркестър на Словашкото радио, Братислава. Учи пиано при проф. Милена Куртева. Завършва оркестрово и хорово дирижиране в Братиславската консерватория. Продължава в Университета за музика и сценични изкуства във Виена с композиция и оркестрово дирижиране. Гостувал е на големи оркестри в Европа и Америка, както като солист пианист, така и като диригент. Негови творби се изпълняват от различни европейски оркестри и камерни формации. Има издадена книга – „Композиторът като интерпретатор на собственото си възприятие на света“. През 2018 г. получи наградата Кристална лира на СБМТД в категорията „Диригенти“, а на следващата година същото отличие бе присъдено и на Ямболския камерен оркестър, който той ръководи.

 

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияПопулизмът като идеология
Следваща статияТайната