0
2920

Една легенда се завръща

Дюн“, реж. Дени Вилньов

„Сънищата са послания от дълбините.“ С това начално изречение Дени Вилньов променя структурирането, но запазва фокуса в екранизацията си по футуристичната геополитическа алегория „Дюн“ на Франк Хърбърт. Всяка глава на книгата започва с откъси от трудовете на принцеса Ирулан. Те са нещо като предисловие към неспирните размишления на Пол Атреидски, които често казват много повече от разменените думи (в често тромавите диалози), но по обясними причини не са намерили място във филмовия сценарий. Вместо това, там са се появили визуални еквиваленти на споделянето – виденията насън и наяве. Може и да не е достатъчно при толкова философско произведение, но определено е печеливш ход, що се отнася до материята на киното. Както и цялостният подход на канадския режисьор и неговите съсценаристи при ситуирането на отделните елементи от историята и скоростното дешифриране на причудливата терминология от фантастичната вселена на Хърбърт.

Годината е 10191. Младият Пол от рода на Атреидите трябва де се премести заедно със семейството си на враждебната пустинна планета Аракис или Дюн, където се добива безценната за навигацията Подправка. Бащата на Пол, могъщият херцог Лито Атреидски е назначен от императора да управлява Араксис, но всъщност е изпратен на тази мисия, за да бъде унищожен като заплаха за върховната власт, а тази задача е поверена на основните му съперници от рода на Харконите. Пол обаче има друга мисия на Дюн – да изучи тайните на местните жители и да открие себе си…

Всяка киноадаптация се крепи на баланса между оригинала и прочита. В случая от едната страна имаме изключително неподатливия за екранизация роман на Франк Хърбърт, а от друга – верния фен Вилньов. През 70 години ексцентричният Алехандро Ходоровски подготвя филмова интерпретация на „Дюн“ – невероятен, но завладяващ проект, задвижван сякаш от психотропните субстанции, залегнали в основата на книгата. През 1984 г. Дейвид Линч откровено губи контрол над работата си – резултатът не е лишен от чар, нито от идеи, но потъва под тежестта на опустошителни творчески решения. В началото на XXI век минисериалът на Джон Харисън („Децата на Дюн“) е по-сполучлив, но си остава далеч от измеренията на литературния монумент. И ето че се появява страстният почитател на романа  Дени Вилньов, създател на въздействащи драми, отскоро трансформиран в режисьор на аскетични sci fi филми (да, за „Първи контакт“ (2016) става дума). След като се справя блестящо с наследството на Ридли Скот в „Блейд Рънър 2049“ (2017), Вилньов най-сетне е готов да поеме предизвикателството и да осъществи младежката си мечта – да пренесе на екрана култовия научно-фантастичен роман на Франк Хърбърт.

Дюн“, реж. Дени Вилньов

Един от проблемите, с които би се сблъскала всяка адаптация на романа „Дюн“, е съществуването на сагата Star Wars – Джордж Лукас е заимствал толкова неща от вселената на Хърбърт, създадена в средата на 60-те, че приликите на всеки филм с епизодите от епичния междузвезден епос – както във формата, така и по същество, са десетки (млад избраник върви по пътя на инициацията, психични свръхспособности, пустинна планета, император и т.н.). Същевременно, оставайки верен на по-резервирания си, винаги на крачка от реализма стил, Дени Вилньов не може да бъде обвинен, че не е уважил литературната първооснова, която съблюдава с почти религиозна отдаденост. Към сложния и богат свят на философската приказка, където се смесват конфликти за властта, семейна трагедия, мистицизъм, езотеризъм, геополитика и екология, канадският режисьор подхожда с яснота, сдържаност и дори простота. Обратно на откачената екранизация на Линч (отречена от създателя си и днес реабилитирана), новият „Дюн“ е един доброволно смирен филм, напълно четивен и ефикасен, ориентиран към всички поколения (въпреки твърденията на Вилньов, че е направил Star Wars за възрастни“), към посветените, както и към „новопокръстените“.

Дюн“, реж. Дени Вилньов

След 137 минути, в които Дейвид Линч дестилира собствена есенция от романа, ето че получаваме 155 минути, максимално близки до сюжета на половината от първата книга от поредицата в шест части на Франк Хърбърт (очевидно предстоят продължения). Авторският блокбастър на Вилньов с монументален кастинг и колосален бюджет се концентрира върху романтичния и изтерзан персонаж на Пол Атреидски. Филмът е хармоничен, естетски и… някак лишен от емоция. При все че разполага с мистичен, кипящ от живот роман, в който има предпоставка за халюциногенни преживявания и път към духовното израстване, Дени Вилньов не се възползва да придаде ново измерение на описания в книгата свят и неговото въздействие. Новият „Дюн“ е великолепен спектакъл, битките са епични, въздухоплавателите бръмчат (с осанката си на водни кончета), пясъкът се вихри… Но лисва просто зрънце лудост, което би превърнало монументалната екранизация в очаквания шедьовър – не просто „превод“, а и оригинална интерпретация на една литературна легенда.

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.
Предишна статияСлед маските
Следваща статияНеразпознаването като национална участ