„Само любовниците остават живи” (Only Lovers Left Alive) – очакваният нов филм на Джим Джармуш, оглежда човека, отиващия си и идния, композира света като сцена за живописна алегория и оставя зрителя да тъгува по изтичащото време на цивилизацията, с Ренесанса на Микеланджело и Марлоу, с ХІХ век на романтиците.

В центъра на филма са Адам и Ева, в изпълненията  на Том Хидълстън и Тилда Суинтън, съпрузи, преживели заедно стотици години, нуждаещи се само от близостта и богатството на спомените си, от тъмата, и от прясна, чиста кръв. Двойката вампири изглежда не само да преживява човешката история по познатото й протежение, но и участва в нея –  помага в работата на близки приятели като Марлоу, Коперник, Байрон и Шели. Кристофър Марлоу (Джон Хърт) е последният из живите от вампирския им приятелски кръг – все съдбовни играчи в културната история, трагични като Никола Тесла, неуспели да „оживеят” в настоящето си.

Накратко, светът е обитаван от два типа същества, вампири – просветени, меланхолни и изчезващи, и зомбита – създания гладни и еднотипни, вредни за земята и разпространени също толкова като пластмасата.

В началните кадри камерата е надвиснала над домовете на главните герои – пространства в безпорядък от всички вещи на вековната им памет, места за вглъбяване и укриване от външния шум и светлина. Той е избрал рушаща се старинна къща в Детройт, град сякаш напуснат от всички живи. Там Адам допуска само любопитния доставчик на музикални инструменти антики, с тях  той допълва композициите си в самоделното домашно студио. Понякога нощем, преоблечен като медицинско лице подкупва служител на болнична лаборатория, за да получи чиста кръв.

Ева е избрала Танжер, обградена е от кули от стари книги на латински и арабски, в близост до дома й живее Марлоу. Той е нейният доставчик и сроден по душа спътник в нощните разходки из старото пристанище. В една от среднощните им срещи по скайп Ева интуитивно разбира, че има нещо необичайно в отчаянието на Адам и колко важно е да отпътува при него. Марлоу шеговито й припомня за романтичния уклон към самоубийства на мъжа й, а междувременно Адам издирва точния вид дървен куршум – лек за тъгата без дъно. Когато тя пристига в Детройт, следва почти магическо, създадено като партитура за ръцете, очите и издишванията на актьорите събиране – двойката е изпълнена. Тук филмът като че спира и започва да изговаря чрез героите си мислите на автора – отива си един тип човек, а с него и интереса му към другостта, към непознатото, към мащабното, дълготрайното и вселенското. За Джармуш този декларативен, бавен диалог всъщност е обърната към зрителите перспектива, не поради неумение да диалогизира или да пише стройни филмови разкази, а тъкмо защото отвъд тях е неговото кино – в композицията на среда с едва уловими за гледащия въздух, светлина и звук.

Джармуш винаги е подбирал и специални места, в които самата атмосфера задава състоянието на духа, те са мрачни и трошливи, никому ненужни. Такова пространство в „Само любовниците остават живи” е Michigan Theater – легендарна театрална и кино зала, архитектурен шедьовър на ХХ век, изоставена през 1970 г. и превърната в паркинг. Там като истински влюбен Адам завежда Ева – в центъра на меланхолната си душа и й подарява гледка към звездите и планетите през процепите на красивия салонен таван.

Том Хидълстън и Тилда Суинтън с лекота вписват личното си излъчване в ролите: тя е светла и спокойна, помъдряла с годините, той все още млад и неспособен да надмогне страданието си.

За ужас на влюбените неканена в Детройт се появява малката сестра на Ева, Ава (Миа Васиковска). Пристига от центъра на зомбитата – Лос Анджелис. Ава обърква съществуването на съпрузите с неутолим вампирски апетит и желание за удоволствия. Налага се двойката да бяга, за да намери отново място за отшелничеството си. И на финала, там, между старите улици на Танжер, сред изумителна музикална и кинематографична красота, двойката оживява отново, защото кръвта на живота е любовта.

Във финала на филма метафорично се съдържа и заглавието му, а Джармуш подобно на майстор живописец подрежда персонажите си в композицията, придава им плътност, добавя им детайли и виталност и накрая внимателно вгражда и автопортрета си, гледайки директно към нас. Очаквайки разбиране с пристрастие, той сякаш казва – аз направих това, аз се чувствам така, а вие?

Само любовниците остават живи

Реж. Джим Джармуш

Великобритания/Германия/САЩ, 2013, 122’

С: Тилда Суинтън, Том Хидълстън, Антон Йелчин, Миа Васиковска, Джон Хърт, Джефри Райт

Кан – Конкурсна програма