На 6 октомври виолончелистката ще свири със Софийската филхармония, ще я чуем с Концерта в си минор на Антонин Дворжак
Преди две години виолончелистката Камий Тома гостува на Софийската филхармония и под диригентството на Найден Тодоров изпълни Концерта на Роберт Шуман. Името ѝ беше нашумяло най-вече в социалните мрежи с клипове и снимки от изпълненията ѝ на покривите на Париж по време на ковид изолацията.
„Винаги са ме привличали покривите, парижките специално. Носят безкрайна поезия. Като малка с родителите ми живеех в апартамент, от който се виждаха покриви. Винаги съм искала да се кача на покрива. Сега от моя апартамент имам подобна възможност и го правя много често – чета или просто гледам. Да бъдеш на покрива, за мен означава да си над града. Това символизира надеждата, а също и усещането за издигане, което музиката може да даде. В началото прекарвах много време на покрива и в един момент реших да споделя усещането за свобода. А и там човек е по-близо до небето. Една вечер изпълних пиеса от Глук и получих отзиви от цял свят, защото тогава целият свят страдаше от едно и също нещо, в един и същи момент. А когато създадеш миг красота, това е отговор на ситуацията. Това те докосва независимо къде се намираш по света. След това записах още няколко видеа.“
Камий Тома завладява световните сцени със зашеметяваща скорост. Календарът и е готов за следващите четири години. Ще свири в САЩ, Германия, Малта, Квебек, Истанбул, Дубай, Япония, Хонконг, Великобритания, Сърбия и къде ли още не. Освен това не пропуска да публикува в социалните мрежи снимки от концертите и от срещите си с колеги и почитатели. Често могат да бъдат видени и малки рисунки и шаржове от нейни почитатели. Днес това е важно, защото привлича вниманието и на по-младата аудитория. Там тя не е с елегантните си концертни рокли, а е едно от момичетата на града – лъчезарна и земна. И не пропуска поредната сесия от своя парижки покрив – след летния дъжд, след новото видео изпълнение или за разнообразие с импресии от местата, където гостува.
„Феята на класиката“, както с обич я наричат критиците, отново идва в София с виолончелото си „Старадивариус – Фойерман“ от 1730 г., предоставено ѝ от музикалната фондация „Нипон“. Това е едно от най-добрите виолончели в света, както и най-известното. На него са свирили Огюст Франком, за когото Шопен е написал своята Соната, Емануел Фойерман, Алдо Паризо, Стивън Исерлис.
„Стивън Исерлис е свирил на него цели осем години преди аз да го получа. Освен че има велика история, то има изключителен звук. Аз съм дълбоко влюбена в това виолончело и се надявам да мога да го задържа възможно най-дълго време“, споделя Камий Тома.
На 6 октомври ще я чуем с Концерта в си минор на Антонин Дворжак. На пулта отново ще бъде Найден Тодоров, който освен това ще дирижира и Симфония №1 от Веселин Стоянов по случай 120-годишнината на композитора.
„Щастлива съм, че ще видя отново маестро Тодоров. С него свирих в Германия, както и тук. Щастлива съм и да открия топлината на звука на оркестъра, ентусиазма им и тяхната радост от съвместното ни музициране.“
Пътят на Камий Тома е в началото си, но тя вече има няколко престижни награди – през 2014 г. е избрана за Изгряващ солист инструменталист в Les Victoires de la Musique, както и за Нов талант на годината. През 2016 г. е Млад солист на годината в Белгия. Същата година албумът ѝ „Риминисценции“ печели наградата Echo Klassik. В него заедно с пианиста Юлиан Либер записва популярни пиеси от Форе, Сен-Санс, Дюпарк, Сонатата в ла мажор от Франк и Сонатата за соло виолончело от Изаи. Голям успех имаше последният ѝ диск, наречен „Глас на надежда“, със записани няколко фрагмента от опери и популярни пиеси с Филхармонията на Брюксел с диригент Матю Херцог, който е направил и транскрипциите. Основна част обаче заема концертът за виолончело на турския пианист и композитор Фазил Сей „Никога не се отказвай“, оп. 7. Записът е с Белгийската филхармония под диригентството на Стефан Дьoнев и е издаден съвместно с УНИЦЕФ като отражение на социалната ангажираност на виолончелистката.
„Фазил написа за мен своя първи концерт за виолончело „Глас на надежда“, който изпълних в Париж, в театър Шан з`Eлизе през 2018 г. и го записах в моя втори диск за „Дойче грамофон“. Има много класически произведения, които са свързани с големи теми, с любовта, смъртта, със страстта. Това е отговорът на Фазил на терористичните атентатите в Париж и Истанбул. Когато го изпълних за първи път в Париж, усетих невероятната емоция на публиката. Хората се чувстваха съпричастни, лично докоснати и творбата беше като катарзис. Това беше начин да надмогнат страданието. Посланието на Фазил Сей е никога да не се отказваме от красотата, от надеждата и от хората. Затова исках на всяка цена да го запиша възможно най-бързо.“
Това произведение Камий Тома продължава да свири навсякъде по света и до днес. Последно в края на септември с оркестъра на Би Би Си Уелс. Включено е и в концертите ѝ през идните месеци.
Следващият ѝ диск ще бъде с музика на Шопен, а засега в календара на виолончелистката е предвидено представянето му да се случи догодина в зала „Гаво“ в Париж, на концерт, наречен „Камий Тома и приятели“.
Мотото на концерта на Фазил Сей младата виолончелистка следва и в личния си живот. В социалните мрежи тя открито заявява позицията си по актуални проблеми. Страстно се обяви против войната в Украйна, изпращайки дарение на сметката на УНИЦЕФ, Франция. „Всяка нота, която ще изпълня като музикант през следващите месеци, ще бъде молитва за жертвите на войната, молитва за мир.“
Последната ѝ акция е против абсурдната смърт на 22-годишната иранка Махса Амини.„Сърцето ми е с вас, мои ирански братя и сестри“, написа тя в цяла поредица от послания.
„За мен изкуството като цяло и музиката са отговор на страданието. През всички времена артистите са се опитвали да разберат света и да преодолеят страха от смъртта, страха от абсурдността на света, а музиката носи надеждата като послание и въплъщава всичко, което чувстваш. Например когато обичаш и слушаш музика, си още по-влюбен. Когато си тъжен и слушаш музика, си още по-тъжен, плачеш, но това е катарзис, който ти позволява да преодолееш тази мъка. Точно затова през красотата, която носи, музиката дава надежда“, казва Камий Тома.
На въпроса ми как е избрала виолончелото, тя обяснява: „Семейството ми е много музикално. Майка ми свири на пиано, сестра ми на цигулка, а на четири години поисках и аз да свиря. Слушахме дискове. Първата ми реакция беше към звука на виолончелото и казах, че искам да свиря на този инструмент“. Спомня си, че краката ѝ не опирали до пода и се налагало да слагат книги, за да стъпи на тях. Двамата ѝ любими музиканти са Жаклин дю Пре и Мстислав Ростропович.
„Те са моите два идола и вдъхновители заради страстта и пламъка, който влагат в изпълненията си, както и всеотдайността в интерпретациите, сякаш могат да дадат живота си за всяка нота. Днес вече не слушам други виолончелисти, защото се старая да не се влияя от техните изпълнения“ – споделя Камий.
Учила е във Франция и Германия. „Когато бях малка, учител ми беше Марсел Бардон, а след това получих много и от преподавателите ми в Германия. Мислех, че ще бъда там няколко месеца, а останах десет години. Всички се погрижиха да се науча да се владея, да си бъда самата аз учител и това е най-важното нещо, което един преподавател може да предаде на своя ученик – да следи изпълнението си и дори сам да се критикува. Волфганг Емануел Шмит ме научи да преодолявам себе си, като стъпя на сцената. Той беше с мен по време на първите ми стъпки… Все още се боря със себе си и когато ме поканят някъде, винаги се питам: „Но защо?“. Първият ми концерт беше на фестивала в Страсбург – истинска лудост. Никога не бях свирила с оркестър и ме поканиха да изпълня Концерта на Шостакович и Тройния на Бетовен. Реакцията на това предложение беше основополагаща за по-нататък, защото по принцип това е невъзможно, но аз казах „да“, направих го, имах този кураж, защото ако нямаш кураж да правиш невъзможни неща, не можеш да напреднеш. Този концерт беше и моят първи голям успех. Никога не бях изпълнявала Концерта на Шостакович, Тройния на Бетовен и не бях свирила с оркестър, но го направих. Цялата ми кариера дотук продължава да се развива по този начин. Приемам невъзможни неща, за да се уверя, че мога, и продължавам към следващите предизвикателства.“
