0
2451

Любомир Далчев. Неспокойният дух

Изложба, посветена на 120-годишнината от рождението на скулптора, СГХГ, 15 юни–6 септември 2022 г.

Любомир Далчев, Автопортрет, към 1930, маслени бои върху платно, Национална галерия

Софийска градска художествена галерия представя изложбата „Любомир Далчев. Неспокойният дух“ в своите зали и във филиала си – галерия „Васка Емануилова“. За експозициите пред Портал Култура разказват двама от кураторите – Красимир Илиев и Галина Декова

В залите на СГХГ 40 произведения, представителни за стилистиката от двата периода в изкуството на Любомир Далчев, показват развитието на авторския му почерк. Документалните филми, свързани с живота и творчеството на Далчев, както и създадените специално за изложбата видео инсталации обогатяват историята за бележития скулптор. В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието на скулптора, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Разказът за Любомир Далчев е труден за реконструиране по ред причини – отбелязват организаторите, негови творби са в неизвестност, други са унищожени.

Пътят между двете галерии минава през пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, където се намира единствената скулптурна галерия на открито в България, съществуваща от 1974 г. Тя е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в Княжеската градина, градината до Художествената академия, както и в много други български градове.

Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия на Никола Мавродинов.

Любомир Далчев, Автопортрет, 1977, теракота, частно притежание

Изложбата се организира в партньорство с Държавната агенция „Архиви“ и със съдействието на Националната галерия, Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Къщата музей „Панчо Владигеров“, Историческите музеи в Панагюрище и Севлиево, Художествената галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна, Художествените галерии в Стара Загора, Плевен, Враца и частни колекционери.

Куратори на изложбата: Аделина Филева, Галина Декова, Красимир Илиев. Сътрудници: Ивайло Аврамов, Огнян Христов и Диана Стоилова. Дизайн на залите в СГХГ и видеоинсталации: Венелин Шурелов. Дизайн на зали във „Васка Емануилова“ и рекламни материали: Надежда Олег Ляхова. Реставратори: Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова.

Любомир Далчев е роден през 1902 г. в Солун. Брат е на поета Атанас Далчев и на архитекта Борис Далчев. Преминал през модерната школата на Рим и Париж и завършил живота си в САЩ през 2002 г., Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Творческото му присъствие прехвърля мост между две противоположни и несъвместими ситуации в българското изкуство – преди и след 1944 г. Започва развитието си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната декорация на Съдебната палата в София се налага като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия конструктивен строеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната композиция, той е предшественик на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 г. създава десетки паметници и е автор на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като „Самуиловите воини“, „Блудният син“, „Йов“, „Маутхаузен“ демонстрират умението му да изобрази конфликтите на съвременния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на крайно съпреживяване Далчев поставя началото на нова школа в българската скулптура, която процъфтява с първите изяви на неговите ученици (В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и много други). 

Художественото му наследство и влиянието върху цяло поколение от творци, забележителното отстояване на творческата автономност дават основание модерната българската скулптура в нейния генезис и развитие през ХХ в. да се обобщава като „Векът на Далчев“.