Начало Сцена „Моби Дик“ – в преследване на неуловимото
Сцена

„Моби Дик“ – в преследване на неуловимото

2110
„Моби Дик“, фотография Александър Богдан Томпсън

Мащабната постановка на Диана Добрева на сцената на Народния театър има дълбоко лично въздействие

„Моби Дик“, новата постановка на Диана Добрева, интерпретира класическия роман на Херман Мелвил на сцената на Народния театър в спектакъл, който увлича с визуалното и музикалното си въздействие. Авторският текст на Александър Секулов превежда зрителя през сърцето на романа, а театралните похвати в сценичната интерпретация вдъхват драматизъм на океанското приключение, улавяйки необятността и непредсказуемостта в преследването на неуловимото – или на призрачния бял кит Моби Дик.

Визуалният театър обикновено предполага създаването на свят, в който зрителят се потапя и пътува през наситени, колоритни пейзажи, сложни и мащабни образи, изградени през майсторско техническо осъществяване на спектакъла. В случая тази вече традиционна за театъра на Диана Добрева практика („Коприна“, „Дебелянов и ангелите“, Пловдивски драматичен театър) е допълнена от два други, не по-малко важни елемента: текста и звуковата среда, като и двата са изградени с особено внимание, за да се получи ефекта на тоталния театър, който хипнотизира зрителя в завладяващ емоционален разказ. Но все пак обединяваща тези елементи е доминиращата внушителна картинна образност.

„Моби Дик“, фотография Александър Богдан Томпсън

Сложно проектираната сценична среда е дело на сценографката Мира Каланова, която неусетно пренася публиката ту на корабната палуба, ту в общността на вдовиците – бъдещи и очакващи да станат такива, ту в необятната дълбочина на океана. Преходите са осъществени с умело ползване на възможностите на сцената – от механиката на въртящия се кръг и пропадалата, през светлинните преходи до изграждането на внушителни епични картини (лайт дизайн Иля Пашнин). Успешно е пресъздаден корабът чрез фрагмент от палубата – наклонена дъсчена повърхност, върху която наблюдаваме актьорите от амфитеатрална гледна точка. Сякаш корабът е постоянно наклонен от вълните, а моряците, залитайки, разполагайки в хореография движенията си, допълват внушението за мащаб.

Над телата им, на широк екран, изпълващ и височината на сцената, се развива друг визуален разказ с 3D анимация и видеографика с автор Петко Танчев, който непрестанно разкрива полуоформящи се образи на кита или абстракции, които наподобяват динамиката на океана. Тази прожекция съпътства спектакъла през цялото време, като понякога кореспондира със случващото се на сцената, в други моменти присъства като допълнително осветление, а същинската ѝ функция се разкрива едва на финала, когато чрез видеовнушението публиката „потъва в пастта“ на Моби Дик.

Използваният език в хода на спектакъла е поетичен и емоционален, като лайтмотив се повтаря осъзнаването, че нищо не е каквото изглежда: „Океанът не е вода. Китът не е риба“. Изграждането на магичната реалност се диктува и от звуковата среда, която съчетава мантри и песни, вдъхновени от вибрациите на океана – между епичното, заплашителното и хипнотизиращото му състояние (композитор Петя Диманова, саунддизайн Явор Карагитлиев). Визуалната естетика допълва това усещане чрез издържани от началото до края декори и костюми (костюмограф Марина Райчинова) почти изцяло в тъмната тоналност, като различни нюанси на мрака, предизвестяващи внушението за край, за очакваната от всички герои безизходица.

В спектакъла се открояват индивидуалните и колективните образи, изработени в богатата палитра на талантливите актьори. Христо Петков, в ролята на Капитана на кораба, изгражда суров, застрашителен, но и лаконичен образ, в който отдадеността на преследването на Моби Дик граничи с „лудост, но със система в нея“ по Хамлет. В ролята на неговата съпруга е Снежина Петрова, която смело добавя повод за усмивка, с присъщата си способност за вплитане на едва доловим хумор чрез талантлива иронична дистанция от случващото се. Сред запомнящите се изпълнения е и това на Владимир Пенев, чийто образ – този на оцелелия моряк, разказвача Ишмаел, внася спокойствие и по-умерен ритъм в иначе драматичния разказ. През тези три главни персонажа е построен основният корпус на историята. Спектакълът редува епизоди от тяхната реалност с колективни хореографирани изпълнения на общността от моряци, тази на вдовиците (хореограф Деян Георгиев), а в случая на Ишмаел – на любовта, която среща, докато разказва историята.

„Моби Дик“, фотография Александър Богдан Томпсън

С тази структура темпото на пиесата позволява на разказа да се развие по начин, който държи публиката ангажирана от началото до края. Благодарение на режисьорското въображение на Диана Добрева постановката е динамична и използва ефективно пространството, за да предаде необятността и интензитета както на океана, така и на трансформацията на героите. Изграждайки мащабни образи с размах, Диана Добрева очевидно има проницателно разбиране на изходния материал. То се изразява в нюансираните изпълнения, които тя извлича от актьорския състав. Всеки персонаж присъства автентично и с усет за драматичния заряд на историята. В режисьорската практика на Диана Добрева „Моби Дик“ се нарежда като категоричен успех, в който единството между логика и визия успява да издържи през картинното и музикалното разказване на история.

Следващите представления са на 29 февруари, 8, 23, 24 и 31 март.

Елена Ангелова има докторантура по театрознание от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. През годините има множество публикации върху събития от съвременния театрален и танцов живот в България в сп. Homo Ludens, сп. „Култура“, „Литературен вестник“, Портал Култура, въпреки.com и др. Работила е като преподавател по история на българския театър в НАТФИЗ, като координатор в Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“, сътрудничи на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. Била е драматург в театрите в Плевен и Ловеч, работи по проекти на независимата сцена като организатор, драматургичен консултант и др.

Свързани статии