В галерия „Антракт“ на Народния театър „Иван Вазов“ на 16 октомври се откри първата изложба от поредицата „Плакат в Антракт“
Идеята на графичния дизайнер на театъра Николай Димитров-NAD да събере плакати от различни сценични институции в страната беше приета радушно. Експозицията представя произведения от цяла България и насочва вниманието към едно изкуство, което често остава извън светлината на прожекторите, но има своя незаменима роля в театралния свят. Директорът на Народния театър Васил Василев сподели желанието „Плакат в Антракт“ да се превърне в традиция, която всяка година да събира творчеството на художници от цялата страна.
„Много често плакатът е единственият факт, който съхранява паметта за спектаклите, дълго след като те не се играят. Когато отправихме отворената покана към театралните компании, не сме поставяли ограничения или жанрова селекция“ – казва Николай Димитров-NAD. – В изложбата не участва Народният театър, няма и мои творби. Идеята е да представим огромната творческа енергия и пъстрата палитра от идеи на колегите, много от които активно участват в международни конкурси и селекции, а други сега започват.“
Обмисля се идеята в следващото издание да се присъжда и награда. Плакати за свои представления изпратиха театрите „Никола Вапцаров“ в Благоевград, „Сава Доброплодни“ в Силистра, „Сава Огнянов“ в Русе, „Васил Друмев“ в Шумен, „Рачо Киров“ в Габрово, „Стефан Киров“ в Сливен, „Гео Милев“ в Стара Загора, „Невена Коканова“ в Ямбол, „Николай Хайтов“ в Смолян и Софийската опера и балет. Повечето са за настоящи постановки. Авторите им са: Владислав Андонов, Виктория Ризова, Гергана Атанасова, Гергана Змийчарова, Гудрун Гайблингер, Ива Димитрова, Иван Станоев, Кети Райкова, Красимир Стойчев, Люо Томова, д-р Маргарита Дончева, Радослава Боор, Румяна Димитрова, Теодора Симова, Христо Христов. Те получиха грамоти за участието си.
Какво е театралният плакат, как художникът стига до идеята? Ето отговорите от някои от творците.
Люба Томова: „Плакатът за мен е забавление, удоволствие, начин за изразяване. Плакатът, особено в последно време, се разглежда като самостоятелно изкуство. Много от моите работи не са свързани с определен театър или режисьор“.
Гергана Атанасова: „Плакатът е начин на комуникация, начин да накараш някой да види дадена ситуация или идея в представление през твоите очи по впечатляващ начин; да види друга гледна точка; да види други страни, които не е виждал; нещо, което да го притегли, да му покаже различен свят. Как идва идеята? Въпрос на работа. Това не е въпрос на вдъхновение, а на прочит, интерпретация, на различни гледни точки, защото режисьорът винаги има последната дума, а и става дума за колективен труд. Освен това е въпрос на търсене. Дизайнерът предава няколко варианта, които се обсъждат, и след избора започва работата. Така се създават въздействащи послания“.
Маргарита Дончева: „Плакатът е посредникът между зрителя и театралното представление. Важен етап е от сценичния продукт. Той в последно време се неглижира, трябва да бъде възроден, да бъде по-съвременно и художествено издържано представлението. Плакатът е уважение към театралната публика. Тя е специфична, образована, елитарна и очаква по-високо ниво от обичайното. Заради нея трябва да използваме естетика на нейното ниво. Театралната публика има необходимост от истинския театрален плакат. Всяко театрално произведение има своя специфика, своя идея, послание към публиката. Тук е ролята на художника плакатист да усети това послание. Затова той работи с режисьора, с актьорите. И превежда посланията на езика на зрителя, който още не е видял представлението, събужда любопитството му към театъра, учудването му, когато види представлението“.
Румяна Димитрова: „Винаги тръгвам от историята, не искам плакатът да разказва цялата постановка и сюжета. Искам да има игра, препратка, която да събуди любопитството на зрителя, да го накара да гледа спектакъла. Но освен това този, който е гледал пиесата, да си кажа „Да, това е“.
Иван Станоев: „Плакатът е символика. Две секунди и разбиране на спектакъла, началото на пътешествието“.
