Размисли върху консуматорството, самотата и границите на човешкото в постановката на Надя Панчева „Свръхпредел“ в Народния театър
Консуматорството е човешка нагласа, появила се не толкова отдавна в обществото. Начин, чрез който съвременният човек задоволява своите потребности и желания, но също и система, в която предметите придобиват значение и сила отвъд своята практическа функция. В съвременното общество могат да се купят образи, принадлежност и обещание за по-добра версия на себе си. Особено след средата на XX век – с разрастването на масовото производство, рекламата и телевизията – потреблението постепенно се превръща и в средство за изграждане на идентичност. Идеята за пазаруване се трансформира от „Купувай това, от което се нуждаеш“ към „Купувай това, което изразява същността ти“. Някои продукти вече не се произвеждат, за да бъдат издръжливи и практични, а стават вещи с представителна цел. Те отразяват кои сме ние, показват какво харесваме и какво не, създават усещане за пълнота и удовлетворение. Нови колекции, нови визии, нови течения… без край. Защо?
Човешката природа е променлива, а от това идва и желанието за промяна на външния вид, за представителност и среда, в която човек да се разполага или да се сдобие с по-хубава версия на нещо вече познато. По-бързо, по-удобно, по-ново, неизползвано, току-що създадено и готово за употреба. Всяка нова покупка обещава промяна, без непременно да я осъществява.
Във всекидневието рядко се замисляме за тези навици, докато изкуството не ни изправи пред огледало, в което виждаме собствените си противоречия. Такава е пиесата „Свръхпредел“ от Били Колинс, постановка на Надя Панчева в Народния театър „Иван Вазов“. Моноспектакълът е изключително наситен, обединява три персонажа с различни сюжетни линии, изиграни от Мартина Пенева – 15-годишната Алис, 35-годишния Бен и 25-годишната Чарли. Всеки от тях е пленник на собствения си свят, изолиран и неспособен да установи пълноценна връзка с другите. В притежаването на вещи героите откриват заместител на човешката близост.
Алис е тийнейджърка, която организира протестна кампания срещу верига за евтини стоки. С времето действията ѝ стават все по-радикални. Нейният образ поставя въпроса докъде може да стигне човек в опита да се противопостави на система, която смята за несправедлива. Дали съпротивата ѝ успява да я освободи от тази система, или постепенно започва да я обсебва по същия начин, по който потреблението обсебва останалите персонажи?
Бен е успешен маркетингов специалист. Когато се сближава със своя колежка, той се отдръпва от останалите и постепенно се затваря в себе си. Зависимостта му от пазаруването се задълбочава и стига до психическо разстройство. Неговата история разкрива противоречието между външния успех и вътрешната неудовлетвореност, както и опита да се компенсира липсата на емоционална близост чрез придобиване на вещи.
Сред персонажите особено впечатление прави Чарли. Тя по най-буквален начин представя свръхпредела, който сме готови да достигнем, дори да прескочим, и на каква цена. „Понякога имам чувството, че не съм тук или че съм твърде много тук“ е цитат, който точно описва болестта на съвременния човек, както и състоянието на Чарли. Тя излиза от апатията и се чувства жива, когато продава части от тялото си. Едва когато получава заявка за мозъка си, осъзнава стойността си. В мозъка са складирани всички спомени, желания, страхове, копнежи – паметта определя човешката личност. Нима тя може да бъде сведена до пазарна стойност?
Трите истории отчетливо се разграничават една от друга благодарение на музиката на живо, композирана и изпълнена от Александър Даниел. Зрителите могат лесно да отгатнат кой персонаж говори въз основа на характерните движения и изказ на всеки един от тримата. Допълнителен ориентир е стената зад актрисата, върху която всяка „глава“ от историята е описана с няколко думи. Елементите не само улесняват проследяването на сюжетните линии, но и създават ритмичната структура на спектакъла, благодарение на която се пренасяме в дигиталния свят, където всичко е разделено на фрагменти, редуващи се непрекъснато, без да се сливат в едно цяло. Музиката и светлинните ефекти създават усещане за постоянно напрежение, което не е резултат от реална опасност, а по-скоро от сетивно претоварване – сякаш самите ние сме прекарали часове в безкрайно превъртане на съдържание, т.нар scrolling.
Фрагментираната структура няма как да не проличи и в актьорското изпълнение на Мартина Пенева. Тя изгражда трите персонажа не само чрез подходяща интонация, но и чрез разнолико физическо присъствие на сцената. Играта ѝ е динамична, многопластова, полярна, потъваща във всеки типаж.
Всеки един персонаж има отношение към покупко-продажбата. Било то за да се противопостави на големите корпорации, да развие зависимост към пазаруването, или да продаде себе си. Различията разкриват три проявления на една и съща логика, според която всичко може да бъде оценено и разменено. Поставя се въпросът: Какво всъщност притежаваме? Какво можем да наречем свое?
Представлението напряга – неонови цветове, забързан музикален ритъм, ускорен преход от история в история, без възможност да си поемем дъх и да помислим. Сякаш е алегория за живота ни в социалните мрежи, създадени за забавление, но всъщност превърнали се в незаобиколима част от нашата реалност. Те градят света, в който живеем, определят кои да сме, предлагат ни хиляди лица наведнъж, секунда след секунда, минута след минута, ден след ден. Безброй образи, с които да се сравняваме и които непрекъснато създават у нас усещането, че има още нещо, което трябва да пожелаем и придобием.
Най-сладкото вълнение от пазаруването не се крие в самото притежание, а в очакването, в обещанието, което желаният предмет предизвиква чрез прилив на допамин в мозъка. Покупката е факт, удоволствието отшумява и тогава се завръща усещането за празнота, което води обратно към преследване на следващата плячка.
Една вечна гонка с времето, защото когато животът е толкова забързан, представата за това как то тече, се променя, пречупва се през телефона и всичко, на което ставаме свидетели чрез него. Това се забелязва много добре в образа на Алис, при която по детски всичко тече бързо и се променя – мисълта ѝ, представите ѝ за света и за неговия неизбежен край заради свръхпроизводството на предмети. Бен пък има фиксация върху миналото. Бягайки от него, той намира утеха в ексцесивното пазаруване. По-ниският му тембър и демонстративно мъжките жестове изграждат представа за видимо уверен човек, но в хода на действието тази маска се пропуква. Случаят на Чарли e най-странен, тъй като в началото присъства усещане за безвремие, което води до чувство за загуба, но в хода на историята ѝ настъпва момент на прозрение – всичко се срива за броени секунди, а напрежението нараства толкова, че може да се разреже с нож.
„Свръхпредел“ е спектакъл среща на две ярки личности от нашето поколение на театралния подиум. Млада режисьорка с подчертан афинитет към темите на настоящето и актриса, която с дълбочина и в детайл ни ги представя. Един успешен дует, разказващ за нашите свръхжелания, тяхното постигане и последвалата пустота.
„Свръхпредел“ от Били Колинс, превод Радослав Петкашев, режисьор Надя Панчева, моноспектакъл на Мартина Пенева, композитор и музика на живо Александър Даниел, сценография, костюми и видео Илина Грозева, хореография Емилия Тончева. Премиера на 24 и 25 септември 2026 г. на Камерната сцена на Народния театър.
