Начало Сцена „Нонумент“ или паметниците като място за артистична рефлексия
Сцена

„Нонумент“ или паметниците като място за артистична рефлексия

Албена Тагарева
27.09.2019
6244
Снимка архив Ст. А. Щерев

В своя край Габровското биенале на хумора и сатирата в изкуството показва изложба, посветена на нонументите – монументи, които са загубили или променили символната си стойност в резултат на промени в идеологията. А на 14 септември пред Чинията на връх Бузлуджа се състоя представление на колектива ЛИГНА от Германия, Стефан А. Щерев и Емилиян-Гацов – Елби (музика).

Комунизмът ни е завещал обществени травми на най-различни нива, част от тях са и паметниците. Можем само да сме благодарни, че режимът в етапите на собствената си трансформация премахва част от онези, издигнати във времето на култа към личността. За сметка на това издига нови, чието значение и бъдеще днес ни се налага да преосмислим. Един от идеологическите обекти, наследство от комунизма, е Дом-паметникът на БКП на Бузлуджа, построен в центъра на страната, видим отдалеч и струвал неимоверни ресурси. Немският колектив LIGNA и българските им колеги Стефан А. Щерев и Емилиян Гацов – Елби отправят покана за дебат чрез формите и методите на съвременното изкуство за начина, по който трябва да мислим това наследство. Артистите поставят куп въпроси чрез своята акция „Нонумент – перформативен подход към Бузлуджа“, част от международния проект МАPS на Дома на хумора и сатирата в Габрово и част от проекта „ПаметНО“.

Темата за производството на идеологическа символика и издигането на монументи, които впоследствие се оказват преходни и не значат нищо без контекста на времето, в което са създадени, е в основата на спектакъла. Екипът разглежда монумента от няколко перспективи, които са и структуроопределящи за спектакъла. Паметникът като символ на силата на комунистическата власт, като еманация на могъществото, като знак, показващ пътя. Паметникът като място за ритуално действие или бездействие, като антагонист на човека, живата сила срещу импозантността на бетона. И накрая паметникът като тленна останка от миналото, като артефакт, търсещ мястото си в настоящето. Всеки един от тези етапи има своята движенческа партитура, която зрителят е призован да изпълни и да интерпретира, за да създаде свой собствен Нонумент. Отказът от действие и правото на избор също са част от хореографията на телата, част от радио балета.

Акцията „Нонумент – перформативен подход към Бузлуджа“, фотограф Росина Пенчева

Именно това е и специфичната форма, която характеризира LIGNA. Компанията експериментира с базисните за театъра понятия като театралността например, където утилитарното действие елегантно е превърнато в театрално такова чрез поставянето му в специфичния контекст на групата от „посветени“. Те въвличат зрителите в едно общо преживяване, което ги прави едновременно изпълнители на спектакъла и възприемащи го. Публиката е хореографирана чрез специфични инструкции, умело вплетени в драматургията на представлението.

В „Нонумент“ колективът прилага същия принцип на творчески подход. Освен утилитарните действия, свързани с придвижването и позиционирането на зрителите/участници, са включени и силно ритуализирани такива, които следват логиката на трите етапа от „пътуването“ към паметника.

Снимка архив Ст. А. Щерев

В първия хореографията на телата се изгражда от жестове и пози, препращащи към знакови събития в света на перформативното изкуство, където всекидневното движение се превръща в гестус. Също както комунистическата идеология се опитва да създаде собствен канон от жестове и пози, служещи за идентифицирането ѝ, така и зрителите са приканени да опитат да изработят заедно или поотделно жестове, чрез които да влязат в диалог с паметника такъв, какъвто е днес. Във втората част движението на човешката фигура е противопоставено на привидната застиналост на бетона. Дали груповото изкачване на стълбите е ритуал или утилитарно действие, зависи от контекста, в който се извършва. Артистите успяват чрез на пръв поглед прости знаци и жестове да изградят от масата хората (участниците в пърформънса) една хореографирана процесия, която е колкото единна, толкова и индивидуална. Дали действието се превръща в ритуал, идеологически или религиозен, е лично решение на всеки от участниците. В третата част зрителите са призовани да „потънат“ в сърцевината на бетона, да чуят неговия свят и да предложат действия за неговото освобождаване от идеологическата му натовареност и най-вече от самия него.

Спектакълът придобива своята цялост единствено чрез деликатното преплитане, през възприятията на зрителя, на поетичната пиеса за слушане и движенията на телата в пространството.

Албена Тагарева
27.09.2019

Свързани статии