0
1764

Огледани в „Пафа“

„Пафа“

През последните 16 месеца светът беше поставен в условията на ново за съвременните поколения предизвикателство. Пандемията стесни неимоверно дейността на артистите във всички жанрове, но същевременно ги предизвика да откриват нови начини на комуникация и творчество. Ограничените изяви, стеснените пространства за представяне и естественият страх от заразата поставиха танцовите артисти в кошмарна стагнация, в която никой не знаеше какво следва. Падаха спектакли, отменяха се премиери, енергията на танца се превръщаше в търпеливо и дисциплинирано очакване на среща с публиката. Съвсем закономерно тези критични обстоятелства дадоха своето отражение върху мисълта на авторите, защото съвременният танц е един от най-точните индикатори на промените в реалността.

„Пафа“ се нарича проектът на фондация „Пространство за танц“ – танцово-визуална интерактивна инсталация, която беше представена на 27 май, излъчена на живо на страниците на българските културни институти в Лондон, Рим и Берлин и на ДМБЦ – София. На настоящия драматичен пандемичен фон появата на визуално-пластичното произведение „Пафа“ е радостно и същевременно значимо като смисъл събитие. Както казва хореографката Боряна Сечанова: „Проектът „Пафа“ е създаден в резултат на артистично осмисляне на новата пандемична реалност, която всички обитаваме и която ни изправи насаме срещу дигитализирания образ на света, с който общуваме. Ако доскоро дигиталното съществуване беше алтернатива, паралелен живот, спомагателен инструмент и свободен избор, то сега се превърна в необходимост, принуда и често единствена форма на изява и единственото, което ни задържа като участници в обществения живот“. 

Името на проекта идва от легендата за кипърския скулптор Пигмалион и неговата оживяла статуя Галатея. Пигмалион дялал статуи от бял камък и те били толкова съвършени, че изглеждали като живи. Пигмалион намирал твърде много вина в жените, затова решил да остане неженен. Но постепенно възхищението на Пигмалион от собствената му скулптура се превърнало в любов. Той се влюбил в произведението си и го кръстил Галатея, което означава „спяща любов“. От тази любов се ражда Пафа.

„Пафа“

Името Пафа (Пафос на латински) се среща в „Метаморфозите на Овидий“, където е посочена като дъщеря. Но в други източници за Пафа се говори като за син на Галатея. Така или иначе Пафа е дете на човек и изкуствено създаден обект, което предполага необикновеност и на неговата/нейната природа. Боряна Сечанова и нейният екип се възползват по най-целесъобразен начин от недоизказаната двуполовост на Пафа, прехвърляйки препратки от древността към съвременността по фин и деликатен начин.

Конкретен подтик да тръгне към митологичната фигура на Пафа хореографката получава от един медиен разказ в наши дни за компютърен специалист, японец, който създава своя въображаема виртуална партньорка и се влюбва в нея. Филмите с подобни сюжети, които доскоро ни изглеждаха фантасмагорични, започват да се превръщат в реалност. Но доколко тази реалност е реален живот, след като протагонистите в нея са виртуални образи? Какви изводи можем да направим за развитието на човешките взаимоотношения, в които виртуалното започва да заема все по-голямо и значимо място? До каква степен нарцисизмът на творческото его може да замести любовта към живо човешко същество, дори ако я замени със съвършен образ, сътворен от собственото въображение?

„Пафа“ на Боряна Сечанова не се занимава с интелектуални анализи, а отстоява поетичното присъствие и внушение на пластичните образи, експонирани в тяхното андрогинно начало. Върху постоянно въртящия се кръг, създаден от художник сценографа Венелин Шурелов, ритуално и свръхделикатно свещенодействат три тела – две жени и един мъж, които постоянно разменят ролите си, заместват се, отразяват се и взаимно се проникват. Действието е изчистено до първична невинност и простота, движенията са свръхбавни, но тяхната забавеност увеличава динамиката и обема на възприятието и го зарежда с всевъзможни асоциации.

Хореографските образи хвърлят мост между архаиката на Античността и съвременните технологии, ритми и чувствителност. Еклектичният подбор на музиката (Мартин Георгиев, съвременна хаус музика и Бах) допринася за разтварянето на творбата в извънвремеви контекст, в който Античността се отразява във футуристични внушения.

Работата на Венелин Шурелов е определяща, но не е доминираща. Той поставя ясни граници на мащаба и характера на хореографските решения, изтъквайки детайлите на телесното поведение в постоянно въртящата се скулптурна композиция. Осветлението допълнително моделира и дооформя танцуващите силуети, подчертавайки тяхната божествена изчистеност и поетична сила.

Огромно значение за силата на въздействието в тази игра на образи имат телата на танцьорите. Тримата от „Арабеск“ – Виктория Петрова, Таня Кацарова и Филип Миланов, са толкова съвършено излети в своето присъствие, че изглеждат наистина като изкуствено създадени от нечовешка ръка. Напълно доверили се на своя хореограф, тримата танцьори присъстват с лекота, изящество и пълна концентрация и в най-дребния детайл, в една минималистично изградена хореография на спомена за самите себе си. Или в едно предчувствие за себе си в неизвестното, но предполагаемо бъдеще, което само ни загатва какви ще бъдем.

Ерудиция, проницателност за реалността, поетична чистота и предричане на бъдното – това ни дава интерактивната инсталация „Пафа“, която искрено ни възхити, удиви и остави с надеждата това преживяване да не е еднократно.

„Пафа“ – танцово-визуална интерактивна инсталация. Хореография Боряна Сечанова; сценография Венелин Шурелов; Live streaming Студио „Бленд“ ООД; изпълняват Виктория Петрова, Таня Кацарова и Филип Миланов (солисти на Балет „Арабеск“). Проектът се реализира по програма „Култура“ на Столичната община.

Мила Искренова е сред най-изявените български хореографи, работещи в сферата на съвременния танц. Специализирала съвременен танц в Палука шуле, Дрезден, в Танцовата академия в Кьолн и в Лабан център – Лондон. Преподавала е танцова техника и импровизация в НБУ, Националното училище за танцово изкуство и в НАТФИЗ, както и в Италия и Гърция. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск“, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Автор е на книгите „Радостта на тялото“, „Вкусът на Твоето тяло“, „Анна и Алената глутница“ и на пиесата „Меломимик“.
Предишна статияАнтология и пародия
Следваща статияГрешка, отклонение, ефект