„Опашката“ е книга за промяна, но и претърпя много промени в процеса на писане“ – споделя авторът Захари Карабашлиев. Като пиеса има няколко версии, в крайна сметка се превръща в роман. Явор Гърдев го драматизира в Плевенския театър. „Стани пътуващ зрител“ – така театърът покани своята публика за представленията на 2 и 3 юли, осигурявайки и хотел за нощувка.
Владимир Карамазов влиза в ролята на Кандидата, който получава изкушаващо предложение да се включи в предстоящите президентски избори. Отначало той гледа на това предизвикателство на шега, но постепенно започва да осъзнава, че може би е човекът, който ще донесе промяната. Допуснал тази мисъл в главата си, около него се завихрят поредица от събития, политическо задкулисие, трансформации в обстоятелствата и в самия него. Всички те водят до окончателното му решение да влезе в борбата за президентския пост. Но съдбата му поднася сериозно препятствие, свързано с неговата любима, което е доста смущаващо и заплашително както за бъдещата му политическа кариера, така и за личния му живот.
„Да си играеш с дявола, но да не искаш той да си играе с теб“, така Явор Гърдев описва ситуацията, в която е поставен вашият герой. Какви компромиси прави той, за да защити принципите, в които вярва? И може ли въобще да се излезе от такъв капан? Възможен ли е хепиенд?
Моят герой се впуска в тази вихрена игра, защото вярва, че може да промени нещата в държавата, че той е човекът, който може да поправи всичко счупено. Той не осъзнава, че е въвлечен в капан. Когато тръгнем към нещо лошо, невинаги си даваме сметка, че то може да ни разруши. И героят е в такава ситуация – първоначално не го приема сериозно, но когато му казват каква е основната му мисия – той се хваща за нея и през цялото време мисли, че прави нещо добро и че тръгва по път, който ще доведе до по-добри дни. Така попада в капана на дявола. Относно щастливия край – когато се погледне отстрани цялата тази история, става ясно, че не можеш да излезеш с хепиенд. Но докато е вътре в нещата, той не ги осъзнава като гибелни и нередни. Героят не прави компромиси освен един-единствен, който според него не е компромис – за опашката на жена му, защото не е прието в обществото хората да ходят с опашки. Той не го приема като компромис, а като нещо, което обществото налага.
Желание за познание, желание за власт или желание за промяна – кой е водещият мотив за героя ви?
Желанието за промяна е най-силно. И когато му предлагат да се кандидатира за президент, така му обясняват нещата – че той е единственият, който може да промени статуквото. Освен това му начертават и план за действие. И така провокират неговото внимание.
„Свободни сме били, ала не сме го знаели.“ Персонажът на свободната си воля ли се доверява, или претегля нещата през някакви свои критерии и емоции, защото решенията му са доста съдбоносни?
Целта на Кандидата е доста сериозна и голяма. Пречките, които се появяват по пътя му, той се опитва да преодолее. Опашката на жена му е истински шок за него, той приема различията, но точно това възпрепятства постигането на крайната цел. Освен това той смята, че го прави за нейно добро. Претегля нещата през своите емоции, а решенията му не са взети с мисълта, че ще се случи катаклизъм, прави ги заради доброто, не осъзнава, че може да има лош край.
Малко е като ефекта на доминото, само че на територията на твоята собствена съвест и емоции. Ако събориш една плочка или събудиш определена емоция, тя започва да влияе на следващата… Това се случва и в главата на моя герой. Предложението да се кандидатира за президент на България е комплексен процес, породен, предопределен и в някаква степен фиксиран от предходни събития, точно както събарянето на една плочка домино от друга в дълга редица от плочки.
Лично за вас „Опашката“ ново начало ли беше? Или естествено продължение на актьорските ви търсения, този път в Плевенския театър?
„Опашката“ беше ново начало за мен, категорично мога да го потвърдя. При мен ситуацията в театъра, в който от 20 години съм актьор, се изчерпа в чисто емоционален план с взаимоотношенията и мястото, а и не виждах провокация. Точно тогава дойде предложението на Явор Гърдев. Този проект ми предложи всички онези компоненти, които са привлекателни за мен в тази част от моя живот – ново място, нови хора, изключително добър текст по романа на Захари Карабашлиев и изключително добър режисьор. Не се замислих изобщо и почти веднага приех. Целият работен процес беше страхотен, потвърдих за себе си неща, които бях позабравил. И в момента съм абсолютно наясно какво искам и как искам да го правя на актьорското поприще.
„Опашката“ (Анатомия на дълбоката държава) от Захари Карабашлиев в Драматично–куклен театър „Иван Радоев“ в Плевен: сценична адаптация и постановка Явор Гърдев, сценография и костюми Свила Величкова и Ванина Цандева, музика Калин Николов, участват Владимир Карамазов, Надя Керанова, Михаил Билалов, Екатерина Стоянова, Бориса Сарафова, Красимира Кузманова-Кокран, Ованес Торосян и др.
Цялото интервю ще прочетете в септемврийския брой на сп. „Култура“.
