Съдейки по епилога на „Смърт край Нил“, Кенет Брана може би е приключил с авантюрата си по Агата Кристи. В някои отношения втората част от това начинание е по-успешна от първата, но все пак си остава просто скъпа „прищявка“ във филмографията на творец от класата на Брана. И понеже се опитваме да разберем с какво точно най-новият му филм „Белфаст“ беше заслужил седем номинации за Оскар и спечели Златен глобус (отново седем номинации) за сценарий, нека да поразсъждаваме над приноса на британския режисьор и актьор към легендарния образ на детектива белгиец Еркюл Поаро.
Интригите в „Убийство в Ориент Експрес“ и „Смърт край Нил“ са построени по различен начин още на литературно ниво. В резултат на което при екранизацията на първия има реален риск да не се постигне достатъчна плътност на персонажите, а при втория се губи много време, докато се пристъпи към „убийствената“ завръзка. Въпреки че е съкратил част от действащите лица и е слял други, сценаристът Майкъл Грийн пак не е успял да спести на режисьора Брана достатъчно време за разгръщане на мистериите по водите на Нил. И това нарушава баланса на криминалната драма. Същевременно акцентът при въвеждането на героите е поставен върху любовния триъгълник, в резултат на което част от останалите образи не изглеждат достатъчно достоверни като заподозрени в разследването на Поаро…
Линет Риджуей (по неизвестни причини заменила „златните коси“ с излъчване на властна брюнетка) е богата наследница, която набързо се жени за годеника на най-добрата си приятелка Джаки и заминава на меден месец в Египет – частно пътуване, на което според филма са поканени (доста странно като за сватбено пътешествие) нейни близки и не чак толкова близки хора, които общо взето се интересуват от парите ѝ. Всички с изключение на натрапницата Джаки – тя просто не може да повярва, че любимият се е отказал от нея. За да избегнат срещата с наранената бивша, младоженците наемат круизния кораб „Карнак“ и продължават празнуването по река Нил, но Джаки също успява да се качи на борда и на следващата сутрин Линет е открита мъртва в каютата си… А как Поаро се оказва въвлечен във всичко това?
Сред нововъведенията на Кенет Брана са любовната връзка между Мари ван Шойлер и мис Бауърс, както и образа на приятеля Бук, „импортиран“ директно от „Убийство в Ориент Експрес“ (2017), но преди всичко еволюцията на Еркюл Поаро – от гениален детектив към… „просто човек“. Ако обобщим впечатлението от двата филма, като че ли именно това е било основното предизвикателство за Брана, режисьор и актьор – да провери какво би се получило, ако премоделира персонажа на Поаро, акцентирайки върху обсесивните му странности и емоционалния багаж (помните ли черно-бялата снимка от „Ориент Експрес“?). До степен, че характерният за Агата Кристи фокус върху разследването е изместен (не много елегантно) върху разследващия и това допринася допълнително за дисбаланса – жанров и сюжетен, в новата екранизация на „Смърт край Нил“.
За щастие извънмерните мустаци на Поаро/Брана от „Убийство в Ориент Експрес“ са добили правдоподобни размери и форма – може би в унисон с климатичните условия: в контекста на заснежените Балкани те са сребристи, надвиснали зиморничаво и почти безкрайни; а под египетското слънце са кестеняви, „терасирани“ и грижливо наперени. Редом с това подобрение, образът все така е твърде агресивен и му липсва изтънчеността, с която го „орисва“ неговата авторка, но в „Смърт край Нил“ поне звучи по-естествено като творение на Брана в сюжет по Агата Кристи. Ако оставим настрана спорния въпрос защо е необходимо да се проучва (и съответно измисля) биографията на създаден от друг персонаж, Поаро на Кенет Брана пречупва криминалната интрига на „Карнак“ през собствената си сантиментална травма (оповестена във въведението, изцяло дело на създателите на тази адаптация). И без да сме наясно от първа ръка с намеренията на творческия екип на филма, можем да заключим единствено, че опитът да бъде развенчана една хладнокръвна легенда и приземена до „пълнокръвното“ ѝ човешко измерение не допринася с нищо за фабулата. Защото „Смърт край Нил“ на Агата Кристи е криминална мистерия, съчетана с умело социално наблюдение, и смесването ѝ с философски угризения от романтичен характер вместо да обогати сюжета по-скоро го банализира…
След като беше качил на „Ориент Експрес“ цял букет актьорски знаменитости, Кенет Брана е малко по-скромен за египетското пътешествие. Редом с изтънчената подозрителност, която излъчва Анет Бенинг, и неволно принадената скандална слава на Арми Хамър (заради когото премиерата на филма е отложена с близо година), британският режисьор е заложил основно на противопоставянето на две млади дами. И ако Ема Маккей е заплашително впечатляваща в първия си блокбастър, то жената чудо Гал Гадот не е особено ефектна като богатата красавица Линет. Цялостното им представяне обаче остава в сенките на скъпоструващата визия на „Смърт край Нил“ и присъствието на самия Брана като Еркюл Поаро, който волно или неволно „отмъква“ историята.
