Начало Галерия Пропадане
Галерия

Пропадане

2123
Ивайло Аврамов, „Свързан баланс“, 2024 г.

Изложбата на Ивайло Аврамов „Свързан баланс“ бе открита на 8 януари и продължава едва седмица, до 16 януари, в софийската галерия „Аросита“

Както показва заглавието ѝ, тя представя интервенция, която осмисля и артикулира взаимодействието между отделните нива на галерията и възможната намеса в нея. Скулпторът поставя две кофражни каси, една – с дължина 6 м, на кота 0 и друга – с дължина 3 м, на кота -1, които са пълни с прецизно загладена тъмна влажно-пепелна инертна маса. Всяка от касите завършва с разтворени встрани капаци и отворено дъно, отговарящо на 1/3 от дължината на съответната каса. Там, където дъното е отворено, инертната маса се е разсипала на по-долното ниво.

При влизане в галерията материалът в касите моментално привлича погледа със своята мека пепелява повърхност, сияйно тъмни тонове, напомнящи черни пясъци, гладко изравнени от легнал метален цилиндър, който стои в началото на касата. Намесата е ориентирана в центъра на галерията, обемайки нейното ядро и пренебрегвайки познатите бели ниши в „Аросита“. В други случаи Аврамов работи в покрайнините на пространството, например при входа на галерия „Райко Алексиев“ в София или в недовършената част на кюстендилската галерия „Владимир Димитров-Майстора“, като по този начин отнася своята техника към периферията, където намесите са едва забележими, но тотално въздействащи върху възприятието на съответното пространство. Тук прецизността в изпълнението е поставена в сърцевината на галерията, в основата, както по дължината на пространството, така и по вертикалата на етажите, съотнася собствения подход на скулптора като техническо доказателство за „състоянието на перманентна съотносимост“ между различаващи се отделни елементи, както той самият пише.

Ивайло Аврамов, „Свързан баланс“, 2024 г.

В локалния визуален контекст „Свързан баланс“ буди асоциации с индустриални поточни линии, доведени до разпад, и с пропадането в пространствата на бивши производствени комплекси. При преминаване между отделните етажи посетителят оставя следи върху разсипалия се тъмен мек материал, както при урбекс[1] посещенията в изоставени сгради, изключвайки за момент конвенцията на бялото изчистено и подредено галерийно пространство. На кота -2, подземното помещение под най-дългата кофражна каса, разтворените панти на касите и посипалият се влажно-пепеляв материал чертаят линии подобно на отворен гроб между стените на пространството, а посетителят е поставен в позиция без хоризонт. Цялостното въздействие от намесата не е толкова на притиснатост от стените на галерията, а чрез движението на посетителите води възприятието до напрегнат предел.

„Свързан баланс“ напомня в известна степен и в умален мащаб прочутата „Земна стая“ на Уолтър де Мария, изпълваща пространството на цяло помещение със стотици кубични метри земна маса. Именно притегателната сила на непознатия и несвойствен за скулптурата влажно-пепеляв материал, добит от отпадъчния материал на изгорени въглища, препраща натам, но движението на публиката в пространството на галерия „Аросита“ оттласква от подобен прочит, оставяйки го като моментна асоциация.

Подходът на Ивайло Аврамов може да се свърже с тоталното въздействие в проектите на Юлиян Табаков или с механизмите на Вито Валентинов. По отношение на използваните материали работата му загатва темата за безсинонимната рециклируемост или повторна употреба на използваните материали, с която частично и спорадично работи и Александър Лазарков. Но самият Аврамов страни от изкуствоведски или художествен прочит на своята работа. Той изгражда механизми на отношения под формата на доказателства за съществуващи отвъд изкуствоведския прочит физични закони. Като бележка под линия или допълнителен аргумент на входа на галерията стоят два макета на пространството, наречени статична и динамична фаза. При първата фаза масата е статична в кофражните каси, а при втората вратите са се отворили и материалът се е посипал по долните нива. Не е пропусната и кота 1, или „офисът“ на галерия „Аросита“, откъдето намесата може да бъде видяна в цялост от височина.

Любопитно би било ако при откриването на изложбата Ивайло Аврамов беше изпълнил преминаването от статична към динамична фаза на проекта, разтваряйки в точно определен момент страничните врати в дъното на кофражните каси. Вместо това изпълнението на „Свързан баланс“ оставя материалните следи от този акт в минималистичен план, като свидетелство за настъпилия преход.

Макар „Свързан баланс“ да буди различни асоциации, те остават изцяло субективни перцепции на посетителя, произведени от техническата фраза, ако може да бъде така наречена, приканваща зрителя чрез собственото си движение да установи и потвърди взаимосвързаността на отделните елементи на галерийното пространство и тяхната съотносимост. Подобно положение като че ли автоматично изключва ролята на куратора или галериста и ги заменя с монтажно-технически работници, които биха съдействали при изпълнението на инсталацията. Разчитайки на своя механизъм, „Свързан баланс“ самопоражда собствения си контекст, поле за възприятие и приканва зрителя в пресечната точка между естетическо и техническо наблюдение да е съучастник чрез собствения си обем в изпълването на пространството. Подобен е случаят с повечето проекти на Ивайло Аврамов, които буквално сами полагат основите си в различни пространства.

Оттук остава отворен въпросът дали такива проекти следва да се приемат като специфичен авторски подход в пресечната точка между техническо изпълнение и художествена практика, или могат да бъдат съотнесени към други скулптурни или като цяло художествени практики по отношение на работата с пространство, вътрешната логика и механика, рециклируемостта или повторната употреба. И двете възможности остават напълно легитимни в кумулативната практика на съвременно изкуство. Далеч по-интересно е кога Аврамов ще задейства следващата си скулптурна конструкция, форма на пропадане в един взаимосвързан свят на перманентна съотносимост между различия.

[1] Индустриален туризъм, от urban exploration, б.р.

Христо Калоянов е куратор на свободна практика. Проектите му изследват теми като отсъствието, отклонението и бъдещите възможности. Завършил е специалност „Културология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на театрална и художествена критика.

Свързани статии

Още от автора

No posts to display