Изложба на Деян Янев с название „Ръководство на несъзнаваното“ в Галерия ДОЗА, София, 28 април – 23 май 2026 г.
Как живописта днес продължава да разсъждава върху своето съществуване и механизми на възприятие? Как живописта днес продължава да генерира съдържания и състояния, които са извън институционалните рамкирания, позволяващи на световете да се преживяват като реални?
Със своето възникване класическата живописна картина започва да функционира като прозорец към друг свят. В контекста на Wunderkammer обаче живописта престава да бъде прозорец и се превръща в „кутия-медиум“ и нов вид отворен капан за нашето чувство за реалност. Живописта вече не изобразява куриози, а самата тя се превръща в пространствен куриоз, в който образите съжителстват като объркващи фрагменти. Така живописта се превръща в необичайно място на присъствие, а не в място на репрезентации.
В своята изложба „Ръководство на несъзнаваното“ художникът Деян Янев създава живописни картини в голям формат, които примамват зрителя с виртуозността на старите майстори, но вместо подреден свят предлагат визуални илюзии, аномалии и съдържания, които тематизират странния свят на биохимичния хаос като метафора на човешкото съзнание. Това, което виждаме, е своеобразна съвременна „микропсихобиология“ с визуални инструменти, валидизиращи представи и знания, идващи от ренесансовата натурфилософия и разбиранията за човека като микрокосмос, разтворен в природата. Откриваме също различни персонажи и асоциации, идващи от дълбоката история на живописта (Бош и Брьогел), които препращат към ятрохимията на Парацелз и неговите теории за сигнатурите и архея, както и надписи с понятия, свързани с модерната биопсихология, която интерпретира психиката и поведението през влиянието на хормоните и генетиката.
През 20-те и 30-те години на XX век сюрреалистите първи възраждат модерния Wunderkammer модел за нелогично подреждане на образи и предмети, както и смесването на различни епохи и стилове, което стимулира подсъзнанието. В този дух е и прочутата Boîte-en-valise на Марсел Дюшан като преносима модерна Wunderkammer, в която той събира миниатюрни копия на свои картини и обекти, превръщайки портативната „кутия в куфар“ в личен кабинет на куриози.
Проектът на Деян Янев събира образи и идеи, грижливо отглеждани от автора през последните две десетилетия и намерили своята кулминация в настоящата изложба. Изложбата е форматирана като място за свещено насилие над окото, което трябва да функционира някъде в междинното пространство между музея и лабораторията. В центъра на този проект е напрежението на погледа. Това е екстазът на зрението, при който окото престава да „разбира“ и започва да „чувства“ напрежението на биохимичните заряди. Изправени сме пред картини, въплатили биохимичното поведение на живописта, но едновременно с това разказващи, под формата на огромни биохимични карти и диаграми, за своята парадоксална картинна съдба.
Когато съвременната живопис заимства структурата на кабинета на куриозите, тя се превръща в нов тип медиум, който разкрива опита на живописта да оцелее в дигиталната ера, като предложи материалност и тактилност, които екранът не притежава. В своята книга „Живописта днес“[1] британският професор по история на изкуството Тони Годфри описва „новия сюрреализъм“ със страха от биологичното тяло, което вече не съществува в чист вид. Оттук според него идва и цялата тревожност, която излъчва съвременната фигуративна живопис. Тази тревожност е свързана със загубата на контрола над тялото и неговите психобиологични процеси, но също така тя провокира живописта към опити за създаване на плътна, тежка медия, която да се взира в тялото по свой начин, като противовес на лекотата на дигиталното сканиране.
Живописта на Деян Янев има взривяващо въздействие, което се дължи на нейния многостепенен перцептивен характер, съдържащ противоречив комплекс от оптически наслагвания и илюзии, които превръщат физическата повърхност на картината в сложно психологическо преживяване. Този подход използва стратегията на визуалния шум, когато сетивата са претоварени от детайли и илюзии и логическото мислене се изтощава и позволява на пластичните езици да комуникират директно с несъзнаваното, заобикаляйки цензурата на рационалното. Изкуството се превръща в хипнотичен медиум, който ръководи вътрешния свят на зрителя чрез силата на цвета и формата. Този подход е оригинално разгърнат в живописното изкуство на Деян Янев, а също и теоретично изследван в неговата докторска дисертация, защитена през 2023 г.[2]
За Деян Янев живописният кабинет на куриозите не е необичайна колекция от образи, а карта на биохимичните процеси, които управляват нашите скрити желания. Живописта е превърната в нов медиум, който не просто комуникира смисъл, а буквално „дирижира“ химията на тялото. В този контекст всяка живописна картина функционира като лаборатория за управление на невидимите процеси в човешката психика с цел не да показва, а да индуцира състояния.
Големите енигматични картини в изложбата символизират вечното разцепление между физическото съществуване на предмета картина и психологическото присъствие на образа тайна. Те прекъсват хронологията като механизъм, който засмуква миналото и го проектира в бъдещето, създавайки специфично усещане за едновременност. Това е онзи транстемпорален момент, който поражда изкуството като „безсмъртен субект“, който съхранява процеса на виждане отвъд времето.[3]
[1] Tony Godfrey. Painting Today, London: Phaidon Press, 2009.
[2] Деян Янев. Психологически заблуди и илюзии като средство в съвременната живопис през първите две декади на XXI век. (Докторска дисертация). София: Национална художествена академия. 2023.
[3] Петер Цанев. Транстемпорална естетика. София: Национална художествена академия. 2025.
