Светлина Стоянова направи своя дебют в Софийската опера в края на февруари – в ролята на Анджелина от „Пепеляшка“ на Джоакино Росини.
На пулта беше Жорж Димитров, а в останалите роли се изявиха Хрисимир Дамянов – Дон Рамиро, Атанас Младенов – Дандини, Николай Петров – Дон Манифико, Стефан Владимиров – Алидоро, Благовеста Мекки-Цветкова – Тисбе, Ина Калинова – Клоринда.
Светлина Стоянова живее във Виена, била е две години в ансамбъла на Виенската Щатсопер, а днес е на свободна практика.
„Толкова неочаквано стана всичко. На Коледа ми се обади моят агент и каза, че в началото на февруари ще пея Розина в Болшой театър. Бях много щастлива. На следващия ден ми звънна пак и казва: „А в края на февруари ще излезеш на сцената в София в „Пепеляшка“. И аз му казвам: „Луи, колко още подаръци имаш за мен за Коледа? Имам толкова хубави спомени от този театър. Като малка баба ме водеше на спектакли. Седяхме на първия ред. Била съм на две-три годинки. Гледах с възхищение диригента, оркестъра, роклите. Беше абсолютна магия! Но никога не съм си мислила да ставам оперна певица. Баба ми разказваше как съм седяла на стълбите и съм си пеела наздравицата от „Травиата“. С радиохора съм участвала в „Мадам Бътерфлай“. Бяхме зад сцената. Единственият път, когато съм била на сцената, беше, за да поднеса цветя на Надя Кръстева след спектакъл на „Кармен“. Вече съм била на петнайсет години… Завършила съм 133-о училище и говоря свободно руски – казва Светлина. – Имах два спектакъла на „Севилският бръснар“ в Москва (4 и 6 февруари). Страхотен екип, с диригента Туган Сохиев се сработихме много добре. През лятото пях в „Пепеляшка“ във Флоренция. Имах участия след това, но само концерти лайф стрийм. В Болшой театър 50% от залата беше запълнена и като видях отново публиката… беше толкова хубаво усещане. И лайф стриймът е хубаво нещо, защото все пак правим музика, когато всичко друго е невъзможно в пандемията. Но понякога той може и да е лъжлив, да не показва всички качества на гласа ти“.
Но благодарение на тези концерти публиката се среща с вас. Гледах ви в концерт от Виена.
Да, направихме няколко. Имаше сто души публика. Беше много странно, в тази голяма зала, която сме свикнали да виждаме пълна, за която билетите винаги са разпродадени. Първо бяха няколко ансамблови концерта. И на двата бях първи изпълнител. На единия изпях Parto, parto („Милосърдието на Тит“). Това избра Доминик Мейер за Моцартовия концерт. Вторият беше с италиански репертоар. Тогава пях арията на Изабела Сruda sorte („Италианката в Алжир“ на Росини). Пях и във френския концерт, както и на последната гала, която беше сбогуването ни с Доминик Мейер и неговото сбогуване с Виенската Щатсопер. Той вече е интендант на Миланската Скала. Аз тогава изпях Керубино. Това е една от първите роли, които направих на сцената на Виенската опера.
Правих интервю с Доминик Мейер, който сподели колко е бил възхитен от вас след конкурса „Нови гласове“ и веднага ви е поканил във Виенската Щатсопер.
Да, тогава още не бях завършила консерваторията. Той винаги казва: „Аз не забравям своите деца“. Всички така ни приема – като негови деца, които е открил по конкурси или е чул в други театри и постановки. Той винаги ни помага с каквото може или когато прецени. Грижи се за гласовете ни. В разговора, който имахме след състезанието, той ми каза: „Аз те виждам да пееш Моцарт, Росини, барок“. Аз отвърнах: „Да, точно това се виждам и аз да пея“. Когато човекът пред мен вижда същото бъдеще за мен, това значи, че можем да се сработим.
Защо не останахте във Виенската опера?
През тези две години представих много роли. Научих много от колегите си. Но ако искам да направя световна кариера, не можех да остана в ансамбъла. Те имаха планове за мен, но трябваше да стоя там, а аз искам да съм навсякъде. Нямаше да мога да дойда тук, да отида в Москва. Заради пандемията се оказа, че свободната практика не е най-добрият вариант, но аз имам изключително голям късмет. Когато нещо се отложи, на негово място се появява друг ангажимент.
Много е тъжно, че артистите нямат права. Дори и да репетираш, когато държавата реши да затвори културните институти, това е край. Всички музиканти остават без прехрана. Виждам мои приятели да работят в „Лидл“, в „Била“. Много е тъжно. Колко години сме учили! Това е нашият живот. И да ти го отнемат по такъв начин е ужасно. Не зная докога ще продължи. Аз се опитвам да мисля позитивно. В Москва влязохме с тестове в театъра. Там мерят температурата на всички. Хората са по-спокойни и всичко върви. И го няма този страх.
Как виждате развитието на гласа си?
Гласът ми расте постоянно и аз му давам време и възможност да се развива. Усещам го и когато имам предложение за дадена роля, преценявам дали гласът ми вече е готов, дали се чувствам психически подготвена за нея. Не искам да бързам. Имам достатъчно време.
Струва ми се, че Росини може да си остане ваш композитор за цял живот.
Да, мисля, че винаги ще мога да пея Росини. Имам късмет, че колоратурата ми е натурална. Разбира се, развила съм я и продължавам да я развивам. Росини много ми харесва. Той има толкова много хубави опери, които са ми интересни и тепърва ще ги пея. Постепенно започвам да пея Рихард Щраус. Усещам, че гласът ми се развива в тази посока. Сега в Япония трябваше да изпълним с диригента Саша Гьотцел Берг, „Седем ранни песни“, но се отложи за бъдещето. С него имаме и други планове за немски репертоар. Различно е от Росини, но ми приляга на гласа.
Със Саша Гьотцел се запознахме във Виена. Той дирижираше „Сватбата на Фигаро“, а аз изпълнявах партията на Керубино.
Когато подготвяте нова партия, интересувате ли се от историята на творбата, от историческия момент, от предишни изпълнители?
Историческият момент е много важен. Важно е в какъв период от развитието на композитора е създадена операта. Не се интересувам от това как са я пели другите, защото искам да намирам свой собствен поглед към всяка роля и да внасям по мъничко от себе си в нея. Понякога ми е интересно да чуя и други изпълнения, но по никакъв начин не позволявам това да ми повлияе и да копирам някой друг.
А когато започвахте да учите, имахте ли любима певица?
Имам много любими певици. Много харесвам колоратурата на Джойс ДиДонато. Когато се запознах с нея, бях много развълнувана. Бях я виждала само на видео. Тя пее репертоар, който и аз пея, и затова е по-специална за мен. Отидох при нея развълнувана. Казах ѝ, че искам да се запозная с нея. Проведохме много хубав разговор. Точно тогава пеех Керубино за първи път във Виенската опера със Саша. „О, аз познавам Саша, каза тя. Много поздрави“. Разказа ми за своя първи Керубино. Беше толкова мила. През тези две години във Виенската опера осъзнах колко нормални са големите певци, колко лесно се общува с тях.
Светлина Стоянова е завършила Кралската консерватория в Глазгоу, Шотландия. Там работи с Клер Ширер. Първата ѝ роля във Виенската опера е Дриада от „Ариадна на Наксос“ на Рихард Щраус. Следват Моцартовите роли Керубино от „Сватбата на Фигаро и Церлина от „Дон Жуан“, както и Розина от „Севилският бръснар“, Тисбе от „Пепеляшка“ на Росини, Лола от „Селска чест“ на Пиетро Маскани. В заглавната роля от „Пепеляшка“ дебютира във Флоренция през 2020 г. Участва често в изпълненията на кантатно-ораториални творби – „Сънят на Геронтий“ на Едуард Елгар, „Глория“ на Антонио Вивалди, Меса в до мажор на Лудвиг ван Бетовен, Симфония №4 на Густав Малер, Меса в ре мажор на Антонин Дворжак, Меса за Милано на Джоакино Росини.
Светлина Стоянова е родена през 1991 г. в София. Девет години пее в детския хор на Българското национално радио, като в концертите е и солистка на някои от песните. Завършила е 133-о училище в София, след гимназията решава да учи психология и музика в Университета в Глазгоу. Тъй като в програмата музиката се изучава само теоретично, решава да потърси хор, в който да пее. Попада в Кралската консерватория и представя свои записи. Само два месеца след началото на учебната година тя се премества там, тъй като е приета веднага. Остава осем години, като работи с Клер Ширер, а днес продължава да подържа контакт с нея. През 2017 г. печели първа награда на конкурса „Нови гласове“ в Германия и тогава започва развитието на кариерата ѝ.
