Диян Божидаров
Актуално
Бащицата като липсваща дрога
Всичко в обществен план у нас – и радости, и скърби, се преценява през добрия или лошия бащица. Като липсва той – измисляме го. Имаме потребност от него, иначе ни е необясним светът.
Актуално
Назад към сивотата с устрем
Пазарджишкият казус е един от многото в страната, отварящи въпроса: трябва ли стари сгради да бъдат опазвани, нищо да не бъде пипано по тях само защото са стари? Наистина ли всичко е памет?
Книги
Космос. За една българска книга на Кенет Уайт
Художникът Веселин Чакъров е създал книга съвместно с Кенет Уайт. Графична новела или комикс, тя е завършена през 2021–2022 г., но скорошната смърт на именития творец осуетява печатането. Уайт е герой в нея, пише предговора, консултира.
Галерия
Скулптура, технологии, обществено мнение
„Работата на твореца е не да се съобразява с хората, а да прави това, което смята, че трябва да прави. По този начин се диктуват правила, тенденции.“ Разговор с Николай Нинов
Сцена
Танцът в ерата на бързането. Смисълът
„Танцът стига донякъде – до форма, техника, естетика. Но трябва да има смисъл отвъд движението, синхрона, техниката. Именно в театъра и литературата намерих този по-голям смисъл, новия език.“ Разговор с хип-хоп артиста Георги Енчев-Гош.
Актуално
За бъдещото министерство на ботокса. По Фуко
Защо не се проумява проблемът с мярата? Отговорът е, че това би значело човек да влезе в битка със собствените си перманентно растящи желания, с егото.
Актуално
Лошотията като спасение, истината – егоизъм
Защо толкова много хора – интелигентни и принципно добронамерени, считат Русия за добрия във войната с Украйна. По някаква причина тези хора свързват правотата на Русия… със своите мечти, страсти, надежди.
Актуално
Чудовище от думи, чудовища от суета и самота
Индустрията на производството на думи никога не се е интересувала приоритетно от самата действителност. Винаги думите следва първо или да привличат вниманието, или да са поучителни (пропаганда); най-често и двете.
Идеи
Усещане за край? Само усещане. Само остаряване
Докато ти се струва, че светът се променя безвъзвратно, единственият сигурно променящ си ти самият – остаряваш, животът ти тече ясно накъде, но вместо за твоя край (абсолютно сигурен житейски факт), на устата ти е краят на света (несигурен факт)?

