С клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров, удостоено с престижната германска награда Echo Klassik 2017, разговаря Зелма Алмалех.

Клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров получи блестяща награда – Оскар в музиката, както я определят. Но какво стои зад тази награда освен труд и талант? И как две силни индивидуалности в изпълнителското изкуство успяват да преодолеят съперничеството и да заработят в синхрон? Една тема, важна не само в музиката, но и в живота. За това става дума в разговора ни с тях специално за въпреки.com. Двамата казват, че клавирно дуо може да се създаде само от хора, които се обичат, или пък са свързани емоционално като близки роднини.

Разговаряме с музикантите дни след като беше оповестено, че световно известното ни клавирно дуо завоюва престижната германска награда Echo Klassik 2017 в категория „Запис на концерти от XX/XXI век“ за компактдиска им с музика на Бела Барток и Виктор Бабин, записан със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Йордан Камджалов.

Историята на Аглика Генова и Любен Димитров е за книга. От деца, без да се познават, пътят им върви заедно. И двамата са започнали да свирят на пет години и половина, тя в Пловдив, той в Русе. Явяват се на различни детски конкурси и имат награди. Тя знае, че има едно талантливо момче в Русенското музикално училище, включено в черното тефтерче на изключителните пианисти и педагози Джулия и Константин Ганеви.

„Те обикаляха всички възможни музикални училища или пращаха свои асистенти, ако нямаха възможност. Това беше изключителна система – желязна, високо професионална.

Константин Ганев ме откри на 9 годинки в Пловдив,

в салон № 3 в известните тогава вили, предоставени на музикалното ни училище. Няма да го забравя – той дойде, влезе – аз трябва да му свиря. Едва стигам педала, готвех се за конкурса „Светослав Обретенов“. Той ми каза: „Аглика, моето момиче, сега отварям едно черно тефтерче. След урока ни ще запиша твоето име, ако не го запиша, не се притеснявай, догодина пак ще дойда и ще те чуя, по-догодина пак ще дойда. Спокойно свири и се радвай на музиката!“. Беше много усмихнат, много отворен човек, Бог да го прости! Така че от 9-годишна имам щастието да съм в това тефтерче, с Любен е било по същия начин.“

Аглика разказва с усмивка, а Любен допълва: „Тогава на практика ние, без да се познаваме лично, започнахме да се представяме на различни национални или международни конкурси. Не можеше пътищата ни да не се засекат. Знаехме имената си от списъка на наградените. Оттогава малко или много започнахме да вървим един с друг, без да го осъзнаваме. Когато разбирах, че Аглика се готви за някакъв конкурс, това означаваше, че аз трябва да започна да се готвя двойно по-засилено и по-концентрирано.“

През цялото време те са в конкуренция. Като ученици си разделят първата награда на конкурса „Димитър Ненов“ в Разград. Учителката на Аглика от Пловдив, Стелла Ослекова, ѝ показала Любчо от Русе и ѝ казала, че с него разделя наградата и да не мисли, че е единствена. По-късно разбират, че бабите им са се познавали, а майките им свирили в един оркестър – майката на Любен като пианистка, а на Аглика като цигуларка. Те ги събират, но доста по-късно.

А ненаписаната книга продължава… Дуото се родило в Хановер, и то след като са били приети като солисти за аспирантура при знаменития Владимир Крайнев, който лично ги поканил. Той е последният ученик на Хайнрих Нойхаус (Генрих Нейгауз), забележителния руски педагог от немски произход. Сред неговите ученици са Святослав Рихтер, Джулия и Константин Ганеви и цяла плеяда знаменитости. Аглика и Любен гордо казват за себе си, че са внуци на тази школа.

За любовта и дуото

„Не беше наша идеята за дуото. Владимир Крайнев първо покани Любен за майсторския си клас за солисти, след като го е чул на соло конкурс в Токио. Той е бил в журито заедно с Константин Ганев. В този момент той създаваше своя силен клас в Хановерската академия. Прекъсна класа си в Москва и се премести със съпругата си, Татяна Тарасова (знаменитата треньорка по фигурно пързаляне). Ние вече бяхме любовна двойка, след като се срещнахме при Ганеви в София. Дуото се появи пет години, след като я имаше вече любовта – официално се знаеше Любен и Аглика се обичат и са вече заедно. Ганеви бяха на върха на щастието си и независимо, че те бяха дуо, никога не са ни подвеждали с тази идея. Никога не са го правили, може би е било още рано, ние се обучавахме за бакалаври“, припомня си Аглика, а Любен продължава мисълта ѝ. (В целия ни разговор сякаш разказът е един, но на два гласа, вероятно както се получава и в съвършеното им клавирно дуо.)

„Преценявали са може би, че като солисти трябва да развием максимално индивидуалността си, за да можем сами да стигнем до тази идея, а не просто да сме под влияние на нашите преподаватели.“

Преди да отидат за аспирантура като индивидуални солисти при Владимир Крайнев две години ходят при него на частни уроци паралелно с подготовката си като бакалаври в Националната академия „Панчо Владигеров“. След заминаването на Ганеви в Токио довършват обучението си при проф. Стела Димитрова – Майсторова и завършват през 1993/94 г. През 1995 г. след тежък изпит Крайнев приема и двамата за аспиранти в Хановерската академия, казва им, че вече са негови деца. (Не решава само той, а авторитетна комисия от известни имена.) В края на първата година от обучението им се случва може би най-важното събитие, което ще определи новия им път.

„Работим с Крайнев само соло. Свирим в неговата стая, той отиде да изпуши една цигара. Ние като двойка живеем заедно в Хановер. Сядаме на двата Стейнуея в стая 142 на Академията и свирим за един соло конкурс в Корея, на който и двамата трябва да се явим като конкуренти, свирим Шопен – Етюд, който не е за дуо. В този момент влиза Берн Гьоцке, който е колега на Крайнев, немски професор. След месец имаше камерен конкурс в Хановер – от дуо до квинтет, с много хубави награди. „Помислете – ще го споделя и с вашия учител. Вие сте двойка.“

Крайнев каза: „Защо не! Да опитаме! Аз съм свирил така за шоу!“ Програмата – Рахманинов, Втора сюита, Лютославски, Вариации, Моцарт – соната, най-класическият репертоар. Започнахме неистова работа и спечелихме първата награда. Безспорна първа награда от всички състави. Крайнев беше в публиката. „Това, което стана тази вечер на сцената, е нещо необикновено. Но още няма да казвам нищо. Това е нещо локално, само за Хановер, да пробваме нещо международно – италиански конкурси, в Токио, в Маями – конкурси за дуо!“ При нас дойде диригент, който беше в журито, и ни каза, че след 9 месеца ARD, Мюнхен, правят конкурс за дуо. „Ще се подготвите ли? Това е неистов репертоар, толкова много музика, всичко наизуст?“

Дуото трябваше да се узакони. Говорихме с проф. Гьоцке и той каза, че трябва да се явим на изпит като дуо в Хановерската академия. Това беше революция, нямаше го в учебната програмата. Явихме се и ни приеха като дуо за аспирантура, втори път. Главата ми пламва от емоции и чувства сега, като разказвам. И тогава стартирахме с пълна сила за конкурса в Мюнхен. А Крайнев каза, че това е океан, нека да скочим първо в басейна, после в една река, да изградим някакъв сценичен опит…“, припомня си Аглика.

Следват първи награди на конкурсите за дуа: „Белини“ в Италия, 1995 г., в Токио – 1996 г., в Мюнхен същата година. Следва първата им награда на най-престижния конкурс в техния жанр, Dranoff в Маями през 1997 г. – истински триумф за тях. (Сега те са негови артистични директори и техни възпитаници печелят награди.)

През цялото време Крайнев (1944–2011) им се посвещава. „Беше като лъв с нас. Рано почина“, с обич и тъга споделя пианистката. А Любен продължава: „Имахме изключителната подкрепа на Владимир Крайнев, който от самото начало каза: „Това е прекрасен път за вас, вие обединявате вашите прекрасни индивидуалности, вашата творческа енергия обединявате, а не се борите един срещу друг“. Това е радостта да общуваме с една толкова близка и сродна душа, на един език, който толкова много обичаме – музиката. Всички творчески музикални идеи можем да споделим с човека, когото обичаме в живота. Говоря и от името на Аглика, защото сме го обсъждали доста в последните години, когато започнахме вече малко по-мъдро да разсъждаваме върху нещата. Имахме възможността да се замислим за какво става въпрос и да го обсъдим и с публиката.“

И сега изключителната награда, за която стана дума в началото на нашия разказ – престижната германска награда Echo Klassik 2017 в категорията „Запис на концерти от XX/XXI век“ – за компактдиска им с музика на Барток и Бабин, записан със Симфоничния оркестър на БНР с диригент Йордан Камджалов!

Наградата може да се сравнява с Оскар

в музиката. Тя е в три жанра: класическа музика, поп и джаз. Всяка от тях има поне 50 подкатегории, като Ехо класик, която има 22 категории с 54 изпълнители. По тази причина Ехо наградите се поставят и над наградите Грамми. Призът ще им бъде връчен официално на 29 октомври 2017 г. Това е изключителен успех и за БНР като продуцент на записа. Само лейбъли имат право да кандидатстват за наградата. Звукозаписната фирма CPO работи с радио или със звукозаписна компания. Наградата е за един изцяло български екип, работил върху музиката в компактдиска. Той е издаден през 2016 г. от немската звукозаписна фирма CPO, с която дуото работи повече от 20 години. Самата награда Echo Klassik е особено важна с това, че отличава постиженията на музиканти с вече реализирана кариера, а категорията, в която този албум спечели награда, „Запис на концерти с музика от XX/XXI век“, е доказателство за високото майсторско ниво на пианистите и по отношение на избора на репертоар.

„Това ще бъде бляскаво начало на нашия нов сезон. За нас ще е особено емоционално изживяване да свирим в легендарната зала „България“. Аглика Генова споделя радостта си, че двамата с Любен Димитров са сред солистите в концерта за отбелязването на 80-годишнината от откриването на залата. Аглика продължава: „Да призная – с Любен сме го споделяли между нас, двамата, многократно – когато излизам на сцената в зала „България“, преди да започне оркестърът, или когато сме свирили рецитали, настръхвам. Едно усещане на дълбоко преклонение към тази зала, към тези стени. Имам усещането, че съм в храм, храм на музиката. За нас е тъжно, че тук-там мокетът не е изчистен, стълбите не са пометени или някоя чистачка е решила, че с Pronto може да изчисти клавиатурите на роялите… Но стъпим ли на тази сцена, ние забравяме тези малки проблематични ситуации. За нас е важно, че

имаме честта да излезем на тази сцена,

на която са били Святослав Рихтер, Владимир Крайнев – нашият учител, Дмитрий Шостакович, световни диригенти, неотдавна тук беше Валерий Гергиев. Това са празници на музиката и ние сме част от тях. Много се радваме, че маестро Найден Тодоров има такава блестяща идея. Това е първото ни гостуване под негово диригентство и най-после се събираме на сцена“, с възторг добавя пианистката.

Концертът е на 9 октомври 2017 г., ще бъде изпълнена същата програма, дирижирана преди 80 години от проф. Цанко П. Цанков, когато концертмайстор е бил Арсени Лечев. Сред солистите в първата част с произведения на Бах и Хендел са били органистът Жозеф Боне, знаменитата пианистка Люба Енчева и самият Димитър Ненов. Във втора част, само с творби от български композитори, Панчо Владигеров солира в третия си концерт за пиано, създаден специално за откриването на зала „България“.

Дуото Аглика Генова и Любен Димитров ще изсвири Концерта в до минор за две пиана на Бах, както навремето изключителните им предшественици, а забележителният ни пианист Людмил Ангелов – концерта на Владигеров.

„За нас, двамата, е привилегия в зала „България“ да свирим вечния Бах под диригентството на Найден Тодоров, заемайки мястото на безспорните светила в българската музикална култура и изпълнителско изкуство, каквито бяха Люба Енчева и Димитър Ненов. Не може човек да не се преклони в сърцето, в душата си, пред тях. Те са хора от тази генерация, от тази история на България, която трябва да остане винаги жива и която винаги да бъде нашият еталон. Не само да се опитваме да ги сравняваме с нашето съвремие, в което понякога, за съжаление, залитаме към псевдо величия и сравнения. Това са истинските нива на българската култура и изпълнителско изкуство, които сме имали и би трябвало да се стремим да развиваме нататък“, казва Любен.

Според двамата клавирното дуо е приказен жанр, предизвикал вниманието на гениални композитори – на  Рахманинов, на неговия учител Антон Аренски, на Шуберт, Моцарт, Шопен, по-малко, на Лист, Дебюси, Равел, Сен-Санс, Стравински, Шостакович, Дьорд Лигети, на Бах с произведението, което ще изсвирят на 9 октомври…„Всички тези композитори са посветили живота на този жанр. Казахме си след всички победи на конкурсите, след записите, че може би

това е нашата мисия.

Ние сме двама силни солисти, които има какво да кажат на сцената, но явно е било нужно това. Ние работим по темата, обучавайки наши бъдещи последователи, те да продължат тази мисия, защото този жанр все още има нужда  от подкрепа. Той е толкова красив, но много скъп финансово и труден за организиране. За да има професионален концерт за дуо, например в една Германия, трябват два подходящи рояла, те са скъпи, трябват организация, промоция, хонорари… „, изброява Аглика. А Любен допълва: „Да не говорим, в световната музикална литература колко произведения са композирани за две пиана и впоследствие са били оркестрирани. Ние почнахме веднага от А до Я, нямаше време да мислим кое точно ни харесва да свирим. Много бързо успяхме да се запознаем с възможностите на този репертоар и това, което е още по-важно, че такива велики композитори са виждали смисъл в създаването на музика в този жанр. Да изразят нещо, за което соло пианото не им е достигало, въпреки че самите те са били прекрасни пианисти.“

Аглика Генова и Любен Димитров са дуо вече 22 години. Едва ли могат да се изредят успехите им като концерти и записи, те са търсени и като преподаватели. Между тях има и нещо още по-силно – те сякаш дишат заедно не само на сцената. Любен е категоричен: „Опитваме се да подходим с много респект един към друг. Понякога се получава, понякога по-малко, но както каза Аглика, истината е на сцената. И това, което е важно – опитваме се да обясняваме идеите си, да обясним логиката си на партньора. В повечето случаи нещата се изглаждат, защото стават разбираеми, та ние говорим един и същи език. Ако нещо остане неизчистено при генералната репетиция, при изсвирването на сцената вече се усеща накъде отиват нещата. Музиката сама проговаря“, с усмивка казва Любен Димитров.

Интервюто е публикувано в сайта Въпреки.