Археолози и архитекти оспорват решение на МС за прехвърляне на част от територия, определена за Център за култура, наука и образование край Созопол, в полза на „Пристанищна инфраструктура“
Изработване на „подробно споразумение“ между Министерството на културата и Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) трябва да потуши недоволството, отразено в петицията на Инициативния комитет за превръщане на остров Св. св. Кирик и Юлита в център за изкуство и култура.
Решение на МС №60/21.01.2026 г. предизвика недоволството на учени и експерти, свързани с проучването и опазването на културно-историческото ни наследство. Подробностите от петицията, подписана вече от 984 души, бяха оповестени на пресконференция в БТА и обсъдени на последвалата в късния следобед вчера спешна среща в Министерството на културата (МК).
„Бъдещето на остров Св. св. Кирик и Юлита като център за култура, наука и образование е в опасност“, предупредиха представители на Инициативния комитет (ИК). Сред авторите на протестния текст са още експерти от Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, Българския национален комитет на ИКОМОС, асоциациите на българските археолози и реставратори, преподаватели от катедра „Археология“ на СУ „Св. Климент Охридски“ и учени, проучващи острова и неговата акватория. Те настояват за незабавна отмяна на спорното решение на правителството в оставка, с което почти половината от остров Св. св. Кирик и Юлита при Созопол се прехвърля за управление от досегашния му стопанин (МК) към ДППИ. Предоставеният на „Пристанищна инфраструктура“ имот е с площ 35 774 кв. м и обхваща единствения път за достъп до острова, всички пристанищни съоръжения, отделни сгради и обширни площи, които не са част от пристанищната инфраструктура. Тоест ако решението влезе в сила, оставената на МК площ от 42 713 кв. м ще е без достъп до път, без връзка с пристанището и със залива на Созопол, както и без площи за развитие. Това би попречило на проекта за превръщане на остров Св. св. Кирик и Юлита в център за култура, изкуство, наука и образование.
„През 2021 г. разбрах за проекта, направен под ръководството на проф. Тодор Кръстев, за изграждане на този център – разказа по време на пресконференцията проф. Велислав Минеков, бивш министър на културата и настоящ председател на ИК. – Това е обемен материал, вътре са едни от нашите най-големи имена в археологията, архитектурата и опазването на културното наследство. Към идеята за създаване на този център имаше интерес от френска страна. Запознах с проекта министъра на културата на Франция. Имаше обещание за допълнително финансиране и от фондацията на бившия президент на ОАЕ, шейх Зайед. В края на моя мандат по наша покана дойде представител на „Музеите на Франция“ с вече завършена концепция по отношение на работата на този център (…). След мен Найден Тодоров като служебен министър продължи работата с „Музеите на Франция“, а след като си тръгна и той, абсолютно всичко беше изхвърлено на боклука и забравено. Това е невероятна щета. Много е тъжен този край на нашия труд. И за съжаление, това Решение на МС №60/21.01.2026 г. е безобразен опит за разруха върху нашата памет и опит за грабеж.“
Според експерти, подписали петицията, островът Св. св. Кирик и Юлита е уникален културно-исторически обект, с изключителна стойност за българската и черноморската история. През 2010 г. е даден за управление на МК с цел създаване на център за култура, наука и образование, включително музей на черноморските култури. Идеята е там да бъдат и седалището, пристанът и бъдещата научна и образователна инфраструктура на Центъра за подводна археология, който преди дни получи статут на регионален институт за Черноморския и Долнодунавския регион под егидата на ЮНЕСКО – признание, постигнато именно благодарение на концепцията за остров Св. св. Кирик и Юлита.
„Преди повече от 15 години островът беше даден на МК, защото археологическите проучвания показаха, че това е място с изключителна историческа стойност. Праисторически селища от халколитната и бронзовата епоха под вода, изключително добре запазени обекти от Античността, през Средновековието, до най-новата история – това е емблематичен археологически обект, културен паметник. Фактът даде основания на правителството да предостави острова на Министерство на културата с една брилянтна идея и задача – да го превърне в международен център за култура, за изкуство, за наука. Според съществуващата концепция емблематичната сграда на рибарското училище трябва да бъде превърната в музей на морските цивилизации, да бъдат изградени лаборатории за консервация и реставрация“, уточни д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология към МК, и допълни: „Трябваше да има сгради, помещения, пространства за конференции, за научни и културни събития, аквариум, в който бъде представено подводното културно и природно наследство на Черно море. Една брилянтна идея, която да превърне острова в бисер на Черноморския регион и на Югоизточна Европа. Център без аналог. Брилянтна идея, която всички ние прегърнахме и от която никой не се отказва, въпреки че през изминалите години почти нищо не се случи“.
Не се случва нищо до 21 януари 2026 г., когато правителството в оставка приема своето Решение №60/21.01.2026 г. В гилдията на археолозите до последно се надяват, че разпространяваната информация в публичното пространство не отговаря на истината. Вярват, че проектът за острова все пак ще се развие по най-добрия начин.
„След 21 януари обаче стана ясно, че близо половината остров, заедно с цялата инфраструктура, се дава на ДППИ по един не особено коректен и нормативно издържан начин – сподели директорът на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов. – Нямаше как да не реагираме. Настоящата петиция по никакъв начин не е нито политическа, нито предизборна акция, защото науката и културата са деполитизирани. Тези, които вече се подписаха, са специалисти със сериозно експертно присъствие, професионалисти в областта на културно-историческото наследство и на неговото администриране. Остров Св. св. Кирик и Юлита е място с история. Там са се обучавали бъдещите български моряци в години, когато България, заради наложени санкции, няма право на армия. Там се е пазило знание за морето, за навигацията, за дисциплината и за отговорността. Това е знаково място за цялото черноморско крайбрежие и точно защото се чувстваме отговорни за неговото бъдеще, сме принудени да реагираме в тази форма, за да бъдем чути.“
„Нашата петиция иска да се спре започнатата процедурата“, категоричен бе и гл. ас. д-р Калин Димитров, научен ръководител на подводните археологически проучвания в акваторията на острова. „Остров Св. св. Кирик и Юлита има изключителна стойност като групова недвижима културна ценност“, е мнението на арх. Дарина Димитрова, председател на комисията „Културно наследство“ към Камарата на архитектите в България, чието становище вече е изпратено до Министерския съвет и до МК. По думите ѝ в него се подчертава, че „са нарушени законови процедури по Закона за устройство на територията, Закона за културното наследство и режимите за опазване на тази територия – не е добър пример държавата, чрез своите министерства и институции, да не спазва собствените си закони“.
„Проектът за разделяне на имота е предложен от ДППИ без ясни критерии, по които е определен обхватът на новообразуваните два терена – пише в мотивите за петицията. – Предложението е съгласувано от Националния институт за недвижимо културно наследство (в рамките на един ден) и от заместник-министъра на културата (също необичайно бързо), като при съгласуването са нарушени режимите за опазване на групова археологическа, архитектурна и историческа недвижима културна ценност с категория „национално значение“, а именно Остров Св. св. Кирик и Юлита. Междувременно разделянето на имота е отразено в кадастралната карта и кадастралните регистри, също при процедурни нарушения.“
Протестиращите са убедени, че има „реалната опасност проектът за създаване на център за култура, наука и изкуство на острова да бъде сериозно ощетен или доведен до невъзможност за реализация, като фокус станат пристанищната и обслужваща инфраструктура, новото строителство и паркинги, за сметка на културната, научната и обществената функция“.
„В момента сме свидетели на факта, че приемственост в културната политика по отношение на остров Св. св. Кирик и Юлита няма – заяви арх. Габриела Семова-Колева, председател на Българския национален комитет на ИКОМОС. – Изведнъж, в последния момент, се прави предложение за промяна, което ако не напълно, то почти обезсмисля замисленото като идея за този остров и за възможностите, които България има пред света. Отговорни сме пред света за него, затова би трябвало ако взимаме подобни решения, те да не бъдат толкова прибързани.“
Три часа след края на пресконференцията представители на БАН и на експертните общности, създали петицията, бяха поканени на среща с ръководители на МК и на ДППИ. Според съобщение, публикувано в края на работния ден в сайта на МК, прието е решение МК и ДППИ да подпишат „подробно споразумение, с което да се регламентира взаимодействието на място и бъдещите дейности“. Обсъдено е и задълбочаването на сътрудничеството между заинтересованите институции и професионални общности по повод развитието на остров Св. св. Кирик и Юлита като седалище на Центъра за подводно наследство с музей на Черноморските цивилизации, както и провеждането на „публичен конкурс за цялостно идейно решение и регулация на острова“. Обещанието е конкурсът да се проведе и журира от представители на професионалните общности.
Както се казва, въпрос на бъдеще.
