Библиотеката отбелязва рождения си ден с юбилейна вечер, посветена на 10-годишнината на Литературния клуб, изложба „Познати и непознати пейзажи“ и представяне на дигиталната платформа „Кирил Христов“.

Една от най-старите културни институции на София е създадена през 1928 г. със заповед на кмета ген. Владимир Вазов да се открие Общински музей с три отдела: музей, архив и библиотека. Днес Столичната библиотека има фонд от 1 000 000 книги, четири модерни филиала и „Библиобус“, най-големия в страната Детски център, Дигитална тийн лаборатория, литературен музеен комплекс „Бележити българи“.

И най-важното: над 100 000 постоянни читатели. Те са се увеличили за една година с 23 000 нови любители на четенето. В библиотеката е достъпен документално информационен архив за историята на София, електронен каталог с 390 000 книги, образователни и информационни услуги, собствени цифрови платформи.

В четвъртък, 23 октомври, Столичната библиотека бе домакин на юбилейна вечер, озаглавена „ДЕКА-ДАНС – 10 години танц на думите в Литературния клуб на Столична библиотека“.

Възникнал през 2015 г., Литературният клуб на Столична библиотека е създаден по идея на директора на библиотеката Юлия Цинзова и с участието на писателите Захари Карабашлиев, Милен Русков, Иво Милев, Калин Терзийски и Теодора Тотева. Първоначално е наречен клуб „Благодатният четвъртък“ и срещите в него са два пъти месечно, но скоро събитията нарастват значително и постепенно се налага името Литературен клуб на Столична библиотека.

Сред първите инициативи на Клуба са „Поетически трубадурски двубои“ с участието на двама поети и при активното участие на публиката. Следват поредиците „Поет на месеца“, „Разказвач на месеца“ и „Преводач на месеца“, срещи със знакови имена от съвременната българска литература и превод. Сред участниците в Литературния клуб са емблематични имена като Михаил Неделчев, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Цочо Бояджиев, Деян Енев, Владимир Зарев, Георги Константинов, Боян Биолчев, Здравка Евтимова, Силвия Чолева, Светлозар Желев, Пламен Дойнов, Амелия Личева, Йордан Ефтимов, Кристин Димитрова, Бойко Ламбовски, Елин Рахнев, Ангел Игов, Елена Алексиева, Аксиния Михайлова.

На рождения си ден – 24 октомври – Столичната библиотека ще представи от 11 ч.  „Дигитална платформа Кирил Христов“ (по проекта „Кирил Христов: Завърналият се изгнаник“, осъществен с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по Програма „Културно наследство“ 2024).

Платформата съдържа част от културното наследство на големия български писател – книги от личната му библиотека, дарена на Столична библиотека: 400 издания, 128 автографа, архивни документи, снимки, артефакти, публикации от Кирил Христов в сп. „Сердика“ и в детския периодичен печат, виртуална разходка из музейното пространство „Личната библиотека на Кирил Христов“ и документалния филм на Ралица Димитрова „Големият непознат“.

Експозицията „Познати и непознати пейзажи от фонда на Столична библиотека“ представя картини от колекцията на библиотеката – както на известни художници, сред които и класици на българското изкуство, така и на по-малко познати на публиката имена. Включени са творби, създадени от 50-те години на XX век до наши дни от български и чуждестранни автори – малко известни творби на Златю Бояджиев, Петър Урумов, Тодор Хаджиниколов, Мария Столарова, Павел Тодоров, както и на чуждестранни художници – Франт Недвед, Влоджимеж Закжевски, Лахоут и др. Изложбата ще представи Тони Николов. Откриването е на 24 октомври от 12:00 ч. в галерия „София“.

Други акценти от празничните инициативи са фотодокументалната изложба „Библиотеката на София – в/и Града“, която представя в снимки и факсимилета историята на библиотеката, местата, където тя се e намирала, улиците и площад „Славейков“ като част от архитектурното и културно богатство на стария градски център.

Фотоизложба „Пространство и време“ с черно-бели фотоси е запечатала миналото на сградата на Столична библиотека и пространствата ѝ, на библиотечни документи и книги, съхранили спомена за едно недалечно минало.

Изложба от колекциите с редки и ценни издания представя уникални старопечатни книги – „Славеноболгарское детоводство“ (1835) от Неофит Бозвели“, „Писменница на славянский-а язык“ (1847) на Иван Момчилов, „Христоматия славянскаго язика“ (1852) на Неофит Рилски, богослужебния сборник „Кириакодромион, сиреч Неделник“ на преподобния епископ Софроний Врачански (1806), първата печатна книга на новобългарски език, „Веда словена“ (1881) от Стефан Веркович и др. От колекцията с оцелели книги от бомбардировките над София през 1944 г. е представено единственото останало издание от библиотеката на Денкоглу – „Справочний енциклопедический словар“ (1847). А от инкриминираните издания – „Капитан“ от Яна Язова (1940), „На завой“ от Димитър Талев (1940), „Мъже“ от Георги Марков (1962).

Сред колекцията с автографи са изложени и книги от български държавници, министри, дипломати, сред които княз Александър I Батенберг, Тодор Бурмов, Иван Евстатиев Гешов, Петър Пешев, Богдан Филов, Симеон Радев.

На 24 октомври всички филиали и Детският център на Столичната библиотека ще предложат свои инициативи – изложби, срещи с детски автори, арт ателиета за деца, образователни занимания за ученици в Дигиталната тийн лаборатория. В Деня на отворените врати посетителите ще могат да разгледат хранилищата на библиотеката и емблематичните музейни колекции с личните библиотеки на Кирил Христов, Симеон Радев, д-р Константин Стоилов.

Всеки желаещ ще може да получи едногодишна безплатна читателска карта.