Начало Филми Личности Сто години Пазолини
Личности

Сто години Пазолини

Соня Александрова
06.03.2022
13587
Пазолини, фотографиран от Анатол Садерман, 1962 г., Wikipedia

Флоренция, специално за Портал Култура

Пиер Паоло Пазолини (5 март 1922–2 ноември 1975) – поет, сценарист, режисьор, журналист, драматург, преводач, художник, е един от най-видните интелектуалци на ХХ век благодарение на своята разностранна дейност. Той има 18 поетични сбирки, 10 романа, 22 филма и 13 спечелени кинонагради, 7 написани песни, 200 съхранени рисунки, един превод от гръцки, 33 съдебни процеса. Да се представи пълният списък от инициативи – изложби, ретроспективи, публикации, с които през цялата 2022 г. ще се чества стогодишнината от рождението му, е практически невъзможно. За юбилея Министерството на културата в Италия отпуска над 800 000 евро. ЮНЕСКО също се присъединява към празненствата и включва стогодишнината в календара си.

Началото е в Двореца на дожите в Генуа с изложбата „Пазолини – не се оставям да ме трогнат фотографиите“ (30 ноември 2021–31 март 2022), където са изложени 250 портрета, направени от над 50 италиански фотографи. Една от характеристиките на Пазолини е именно изобилието от образи на неговото човешко и художествено съществуване .

Той е роден в Болоня. Градът оставя важна следа във формирането му – от годините на гимназията и университета. Филмотеката, която от десетилетия е един от основните центрове в света, където се изучава творчеството на Пазолини, отбелязва юбилея с две публикации („Пазолини и Болоня“ и „Пиер Паоло Пазолини“), пълна ретроспектива на филмите му, изложбата „Фигуративни проблясъци“ (1 март–16 октомври). Тя очертава възгледите на Пазолини, присъстващи в неговите кинематографични произведения, които са анализирани в хронологичен ред – от дебюта му през 1961 г. с „Безделникът“ до „Сало или 120-те дни на Содома“, който излиза посмъртно, няколко седмици след убийството на режисьора на 2 ноември 1975 г. Всяка секция съответства на етап от неговия път. Изложени са картини и придружаващи ги текстове на Пазолини, аудиовизуални материали и кадри от негови филми.

Кадър от „Акатоне“ (Безделникът), 1961 г.

В къщата на неговата майката в Казарса делла Делициа се откри музей. Между изложените предмети в него са писмо на режисьора до баща му преди окончателния им разрив, копие на театрален текст, непоставян никога на сцена, червените тетрадки, дневниците на Пазолини, снимки и документи.

Рим ще празнува Пазолини през есента (от октомври до март 2023) с изложбата „Пиер Паоло Пазолини. Всичко е свято“ на три музейни места. Заглавието ѝ е вдъхновено от фразата, произнесена от мъдрия кентавър Хирон във филма „Медея“ (1969), който предизвиква мистериозната сакралност на архаичния и религиозен свят в остър конфликт с другия свят, рационален и светски. „Пазолини художник“ в Галерията за модерно изкуство в Рим (14 октомври 2022–16 април 2023) ще покаже 200 негови творби – портрети (включително тези на Нинето Даволи, Мария Калас и Лаура Бети), натюрморти, пейзажи, рисунки. Свързана с нея е и конференцията за връзката между литературата, живописта и киното, организирана от университета „Сапиенца“.

Най-богатата част от юбилея са книгите. Със сигурност най-очаквана е мемоарната „Скъпи Пиер Паоло“ на Дача Мараини, една от най-близките приятелки на Пазолини и дългогодишна спътница на Алберто Моравия. „Това ще бъде много лична книга в писма“, обяснява писателката. „Скъпи Пиер Паоло, снощи те сънувах. С обичайната си сладка усмивка ми каза: „Тук съм!“, пише Мараини. Есето „Моравия и Пазолини. Две лица на скандала“ на Ренцо Парис изследва връзката между двамата писатели, културни противници, но и сърдечни приятели.

В чужбина също ще отбележат юбилея. Пълна ретроспектива на филми на Пазолини (17 февруари–12 март) тече в Academy Museum of Motion Pictures, построен от Ренцо Пиано, в Лос Анджелис. На откриването ѝ присъстваше Данте Ферети, сценограф, носител на Оскар и дългогодишен сътрудник на Пазолини. Той си спомня с обич и благодарност: „На него дължа кариерата си, започнах като асистент сценограф на три филма, между които „Евангелието по Матея“, преди да дебютирам в „Медея“ с Мария Калас. Това доверие, продължи до последния му филм „Сало или 120-те дни на Содом“.

„Евангелието по Матея“, 1964 г.

Програмата включва игрални, късометражни и документални филми. Тя обхваща трите основни периода на режисьора: преоткриването на италианския неореализъм („Безделникът“, „Мама Рома“); портретите на поквареното европейското общество („Теорема“, „Кочина“); шокиращата „Трилогия на живота“ и кошмара на фашизма в „Сало или 120-те дни на Содом“.

Приключилото неотдавна 72-о издание на кинофестивала Берлинале, на който Пазолини е триумфирал с „Декамерон“ (Сребърна мечка, 1971) и „Кентърбърийски разкази“ (Златна мечка, 1972), представи нова дигитална реставрация на „Мама Рома“. Фестивали като Кан и Венеция също няма да пропуснат възможността да отпразнуват юбилея на Пазолини.

Изложбата „Пазолини, Рим“ през май в Барселона ще покаже оригинални ръкописи на стихове, романи, есета и статии, писма, сценарии, разкази, рисунки, картини, интервюта, документални филми, фотографии и инсталации, както и пълна ретроспектива на неговите филми, предоставени от Филмотеката на Каталония.

Въпреки че работи като режисьор малко повече от десетилетие, влиянието на Пазолини върху киното е дълбоко. Открит хомосексуалист, яростен критик на капитализма и европейската буржоазия, неудобен интелектуалец, Пиер Паоло Пазолини оставя трайна следа с цялата си кариера, която завършва трагично.

Соня Александрова
06.03.2022

Свързани статии

Още от автора