0
4076

Сто години Пазолини

Пазолини, фотографиран от Анатол Садерман, 1962 г., Wikipedia

Флоренция, специално за Портал Култура

Пиер Паоло Пазолини (5 март 1922–2 ноември 1975) – поет, сценарист, режисьор, журналист, драматург, преводач, художник, е един от най-видните интелектуалци на ХХ век благодарение на своята разностранна дейност. Той има 18 поетични сбирки, 10 романа, 22 филма и 13 спечелени кинонагради, 7 написани песни, 200 съхранени рисунки, един превод от гръцки, 33 съдебни процеса. Да се представи пълният списък от инициативи – изложби, ретроспективи, публикации, с които през цялата 2022 г. ще се чества стогодишнината от рождението му, е практически невъзможно. За юбилея Министерството на културата в Италия отпуска над 800 000 евро. ЮНЕСКО също се присъединява към празненствата и включва стогодишнината в календара си.

Началото е в Двореца на дожите в Генуа с изложбата „Пазолини – не се оставям да ме трогнат фотографиите“ (30 ноември 2021–31 март 2022), където са изложени 250 портрета, направени от над 50 италиански фотографи. Една от характеристиките на Пазолини е именно изобилието от образи на неговото човешко и художествено съществуване .

Той е роден в Болоня. Градът оставя важна следа във формирането му – от годините на гимназията и университета. Филмотеката, която от десетилетия е един от основните центрове в света, където се изучава творчеството на Пазолини, отбелязва юбилея с две публикации („Пазолини и Болоня“ и „Пиер Паоло Пазолини“), пълна ретроспектива на филмите му, изложбата „Фигуративни проблясъци“ (1 март–16 октомври). Тя очертава възгледите на Пазолини, присъстващи в неговите кинематографични произведения, които са анализирани в хронологичен ред – от дебюта му през 1961 г. с „Безделникът“ до „Сало или 120-те дни на Содома“, който излиза посмъртно, няколко седмици след убийството на режисьора на 2 ноември 1975 г. Всяка секция съответства на етап от неговия път. Изложени са картини и придружаващи ги текстове на Пазолини, аудиовизуални материали и кадри от негови филми.

Кадър от „Акатоне“ (Безделникът), 1961 г.

В къщата на неговата майката в Казарса делла Делициа се откри музей. Между изложените предмети в него са писмо на режисьора до баща му преди окончателния им разрив, копие на театрален текст, непоставян никога на сцена, червените тетрадки, дневниците на Пазолини, снимки и документи.

Рим ще празнува Пазолини през есента (от октомври до март 2023) с изложбата „Пиер Паоло Пазолини. Всичко е свято“ на три музейни места. Заглавието ѝ е вдъхновено от фразата, произнесена от мъдрия кентавър Хирон във филма „Медея“ (1969), който предизвиква мистериозната сакралност на архаичния и религиозен свят в остър конфликт с другия свят, рационален и светски. „Пазолини художник“ в Галерията за модерно изкуство в Рим (14 октомври 2022–16 април 2023) ще покаже 200 негови творби – портрети (включително тези на Нинето Даволи, Мария Калас и Лаура Бети), натюрморти, пейзажи, рисунки. Свързана с нея е и конференцията за връзката между литературата, живописта и киното, организирана от университета „Сапиенца“.

Най-богатата част от юбилея са книгите. Със сигурност най-очаквана е мемоарната „Скъпи Пиер Паоло“ на Дача Мараини, една от най-близките приятелки на Пазолини и дългогодишна спътница на Алберто Моравия. „Това ще бъде много лична книга в писма“, обяснява писателката. „Скъпи Пиер Паоло, снощи те сънувах. С обичайната си сладка усмивка ми каза: „Тук съм!“, пише Мараини. Есето „Моравия и Пазолини. Две лица на скандала“ на Ренцо Парис изследва връзката между двамата писатели, културни противници, но и сърдечни приятели.

В чужбина също ще отбележат юбилея. Пълна ретроспектива на филми на Пазолини (17 февруари–12 март) тече в Academy Museum of Motion Pictures, построен от Ренцо Пиано, в Лос Анджелис. На откриването ѝ присъстваше Данте Ферети, сценограф, носител на Оскар и дългогодишен сътрудник на Пазолини. Той си спомня с обич и благодарност: „На него дължа кариерата си, започнах като асистент сценограф на три филма, между които „Евангелието по Матея“, преди да дебютирам в „Медея“ с Мария Калас. Това доверие, продължи до последния му филм „Сало или 120-те дни на Содом“.

„Евангелието по Матея“, 1964 г.

Програмата включва игрални, късометражни и документални филми. Тя обхваща трите основни периода на режисьора: преоткриването на италианския неореализъм („Безделникът“, „Мама Рома“); портретите на поквареното европейското общество („Теорема“, „Кочина“); шокиращата „Трилогия на живота“ и кошмара на фашизма в „Сало или 120-те дни на Содом“.

Приключилото неотдавна 72-о издание на кинофестивала Берлинале, на който Пазолини е триумфирал с „Декамерон“ (Сребърна мечка, 1971) и „Кентърбърийски разкази“ (Златна мечка, 1972), представи нова дигитална реставрация на „Мама Рома“. Фестивали като Кан и Венеция също няма да пропуснат възможността да отпразнуват юбилея на Пазолини.

Изложбата „Пазолини, Рим“ през май в Барселона ще покаже оригинални ръкописи на стихове, романи, есета и статии, писма, сценарии, разкази, рисунки, картини, интервюта, документални филми, фотографии и инсталации, както и пълна ретроспектива на неговите филми, предоставени от Филмотеката на Каталония.

Въпреки че работи като режисьор малко повече от десетилетие, влиянието на Пазолини върху киното е дълбоко. Открит хомосексуалист, яростен критик на капитализма и европейската буржоазия, неудобен интелектуалец, Пиер Паоло Пазолини оставя трайна следа с цялата си кариера, която завършва трагично.