1926: Началото

На 28 октомври 1926 г. софийският всекидневник „Зора“ съобщава: „Големият филмов синдикат „Фанамет“ ще уреди един конкурс за определяне на най-красивата жена в всяка от десетте страни, в които представляват трите най-големи американски филмови къщи (Парамаунт, Фърст Нейшънал и М-тро-Голдвин). Между тия страни е и България. Интересното е това, че всяка от премираните красавици ще има възможността незабавно да сключи договор за филмиране в Америка. Един конкурс, който сигурни сме, ще накара сърдцата на много от нашите читателки да примират от сладостни надежди. И наистина, коя ли ще е тази щастлива българка“.

Организаторите на инициативата не си губят времето, а и не подминават татковината ни – в края на годината столичният в. „Мир“ известява, че провежданият от „Фанамет“ конкурс „за най-красивата българка ще се произведе в театр „Одеон“, от посетителите му, в четвъртък, петък, събота и неделя включително, 23–26 то-го [декември], като всеки, който си купи входен билет ще получи и бюлетин за определяне на най-красивата българка“. През този период цели четири броя на излизащото всеки ден издание уверяват, че „едновременно с веселото прекарано време“ покрай представянето на „духовитата комедия „Раймонд, кралски син“, посетителите на театър „Одеон“ ще имат възможност да „дадат и гласа си за определяне на най-красивата българка и бъдеща кино-актриса. На всяко представление портретите на кандидатките ще се прожектират на платното, през време на антрактите“.

ФАНАМЕТ

Иначе яростни конкуренти на домашен терен, трите водещи американски кинокомпании – „Famous Players“ на Джеси Ласки (през 1927 трансформирана в „Парамаунт“), „First National“ и „Metro“ („Метро-Голдуин-Майер“) – се обединяват през 1925 г. в синдикат за разпространение на филми, наречен ФАНАМЕТ (абревиатура, образувана от първите срички на наименованията на съставляващите го холивудски „мейджъри“). В името на една цел – завладяването на европейския целулоиден пазар!

ФАНАМЕТ открива свои филиали в трите балтийски държави, в Централна Европа – Австрия, Полша, Унгария и Чехословакия, на Балканите – България, Гърция, Румъния, Турция и Югославия, като седалището му е в Берлин. Първоначално (от средата на 1926) директор на българския клон е живеещият у нас белоемигрант Дмитрий Иванович Соляник-Красса, заменен след смъртта му (в средата на март 1928) от Димитър Азманов (собственик на „известната столична филмова къща „България-филм“) и Петър Тантилов (през 1927 г. съдържател на кино „Скàла“, ул. „Мария Луиза“ № 11).

1927: Национални конкурси

„Конкурса, който „Фанамет“ уреди в България – информира на 19 януари 1927 сп. „Нашето кино“ – е вече привършен и ние знаем неговия резултат: измежду трите, представени от журито, като най-подходящи за филмови звезди българки, берлинското жури на „Фанамет“ избра артистката от Народния Театър г-ца Зорка Йорданова“.

Според столичния печат уж всеки зрител на „Одеон“, „който си купи входен билет“, е можел да даде „гласа си“ посредством „бюлетин“, за да избере „най-красивата българка и бъдеща кино-актриса“, докато „Нашето кино“ споменава за някакви журита – едното нашенско, другото берлинско!?

Оказва се, че навсякъде из ФАНАМЕТ-пространството е било така. Във всяка от вече посочените дванадесет европейски страни организираните по американски тертип конкурси за красавици първоначално са национални. Местните журита преглеждат стотици снимки, провеждат лични срещи с избраните 10–12 кандидатки. Националните конкурси са били крайно оспорвани – журито в Чехословакия например е принудено да избира измежду фотографските портрети на 896 участнички! В крайна сметка биват определяни три фаворитки, чиито снимки се изпращат на централата в Берлин, където окончателно уточняват финалистките.

„Такъв конкурс – продължава текста си в „Нашето кино“ главният редактор на списанието Пантелей Карасимеонов, – както се знае, е произведен в всички други страни, където има клонове на „Фанамет“ – на брой десет. В началото на идния месец в Виена и Берлин ще се произведе конкурс между всички тия десет избранници, за най-фотоженичната от тях и тази, която бъде избрана за първа, ще получи като награда един филмов ангажимент в Америка.“

В същия брой (№ 82) изданието се опитва да даде отговор и на въпроса „Как ще бъде представена България на бала на звездите в Виена?“, позовавайки се на „едно телеграфно нареждание до дирекцията на „Фанамет“ в София“, пристигнало „в последния момент от Берлин“ и предлагащо „още няколко подробности около конкурса“. „На бала – споделя някои от детайлите „Нашето кино“, – който ще се устрои в началото на февруарий в Виена, в чест на десеттях избранници на конкурса „Фанамет“, всяка от тях щяла да бъде обкръжена от специална свита, облечена декоративно с народните костюми и украшения на респективния народ. Софийският директор на „Фанамет“ г. Димитрий Краса ни уведоми, че е изпратил в Виена няколко каталози и скици от народни наши облекла, които тамошните модисти щели да използуват за тържественото представяне на нашата избраница – даровитата артистка от Народния театър – г-ца Зорка Йорданова. Виенските вестници пишат с възторг за предстоящият бал, най-интересния през този сезон – както се изразяват те“.

Зорка Йорданова

Родена в София, Зорка Янкова Йорданова (1904–1970) учи актьорско майсторство в театралната студия на Исак Даниел и в школата на Николай Масалитинов. През 1923 г. дебютира върху сцената на Народния театър, където играе до края на живота си. В средата на 1920-те години тя е изпратена на специализация във Виена, Берлин и Париж, откъдето се завръща в края на 1926 г.

Историческият кинокадър на Христо Константинов

В началото на февруари 1927 „Нашето кино“ отпечатва „портретите на деветте избранници в международния конкурс на „Фанамет“. Изведено върху титулната корица на списанието, това изречение свидетелства за актуалността на темата тогава. В същия брой бива поместен и репортажът „Зорка Йорданова замина за Виена“ на Пантелей Карасимеонов, който има късмета да е сред „усмихнатите изпращачи“ (един от които е и г. Красса – „директорът на софийския „Фанамет“) на „любимата на столичани артистка от Народния театър“. Журналистът повежда разговор с избраницата, „ощастливена да представлява България на международния конкурс за филмови звезди, уреден от „Фанамет“. По време на интервюто Карасимеонов е изненадан да узнае, че г-ца Зорка Йорданова смята своето „участие в този конкурс“ за „едно недоразумение“; че се чувства „нещастна при заминаването си за Виена“; че не вярва да бъде предпочетена от международното жури, защото е убедена, че не притежава „качествата на една филмова актриса“; че дори да бъде обявена за победителка, ще пожелае да се завърне в България, защото знае, че нейното „бъдеще е тук, на сцената, където за първи път изпитах радостите на изкуството и където тъй радушно се посрещна моето появяване“…

И когато „хубавите усмихнати очи“ на заминаващата проблясват, когато прозвънява „вторият звънец“ и изпращачите се раздвижват, интервюиращият става свидетел на акт, заради който бива разказана цялата тази история. Оказва се, че до „луксозния спален вагон на конвенционала“, блестящ „с излъсканите си металически букви“, един кинооператор използва последните лъчи на „захождащото зимно слънце“, за да осъществи исторически кадър. „Оператора Константинов – уверява Пантелей Карасимеонов, – избрал най-подир удобно място, завъртя ръчката на апарата. Той е убеден, че снима един важен, много важен момент и, въпреки спусналият се здрач, върти ли върти:

– Ах, да имаше поне една юпитерова лампа!

От прозореца на осветеното купе една тънка бяла ръка се подава за сбогом и две златисти очи се отправят кокетно към обектива“…

Христо Константинов (1897–1940) е първият професионално подготвен български кинооператор – между 1920 и 1923 специализира в Лайпциг. Той се превръща в най-търсения роден оператор, след като заснема самостоятелно 9 български игрални филма. Четири от тях са на Васил Гендов, нарекъл своята „дясна ръка“ – „първия голям български оператор“ и „един от големите филмови дейци“. От 1924 до 1931 г. Христо Константинов завежда държавната филмова лаборатория към отдел „Кинематографическо производство“ при Министерството на народното просвещение (МНП), където заснема, обработва и подготвя за прожекция цялата продукция на институцията  – десетки хроникално-документални филми, в които той се изявява като истински художник на картината и пейзажа , извоюва си прозвището „баща на българското научнопопулярно кино“.

Христо Константинов не оставя мемоари, но пък покрай работата си за МНП написва и подписва не малко на брой административни документи, в нито един от които, за съжаление, не споменава да е снимал на софийската Централна гара отпътуването на Зорка Йорданова за Виена. Печатът (с изключение на цитираната информация) също не свидетелства за направата на филм (репортаж), отразил събитието, не потвърждава съществуването на такъв, не обелва и дума за евентуален негов показ по родните екрани. Най-вероятно историческият кадър не е излязъл успешен поради липсата на достатъчно светлина. Пантелей Карасимеонов споменава за „спусналия се здрач“, за „захождащото зимно слънце“ – „едно слънце, което не виждаш зад задимената мъглявост на влажната привечер. „Задимена привечер“,  която „излиза, като че ли из черния кумин на локомотива“. Затова и опитният оператор е въздъхнал: „Ах, да имаше поне една юпитерова лампа!“. „Юпитер“ е популярна марка източници на ярка светлина (прожектори), използвани при правенето на снимки от фотографи и кинооператори.

Финалният тур във Виена

В ранната утрин на 3 февруари 1927 г. върху перона на виенската Остбанхоф (Източната гара) тръпнат в очакване представители на „Фанамет“, делегации на участващите страни, журналисти, а и прелестната Хилдe Бирд (съпругата на сценариста и кинорежисьора Густав Учички) – австрийската претендентка, натоварена с ролята на домакиня. Ведно с около 400 зяпачи те посрещат 7 от кандидатките – избраничките на Румъния и Турция въобще не тръгват за Виена (първата поради заболяване, втората заради проблеми с визата), а трите балтийски държави биват представлявани от латвийка. Сред пристигналите с конвенционалния (обикновен, редовен) влак е и Зорка Йорданова, участваща „по задължение“, според нейните думи – за да изпълни „един дълг“. „На конкурса във Виена – споделя тя – ще бъдат тържествено представени всички конкурирующи се страни. „Фанамет“ се е погрижил да бъде отредено място и за България. Е, как мога хладнокръвно да причиня неучастието на България в един такъв случай, да оставя непредставена нашата страна там, където всичките ни съседи ще демонстрират своята народност?“.

Младите дами биват настанени в „Империал“ – най-реномирания по това време виенски хотел. На 5 февруари (събота вечерта) в разкошната зала на Концертхауз („Лотрингер щрасе“) се провежда финалният кръг. На специално организиран маскен бал осемте национални избранички дефилират пред близо 4000-ната публика, а в полунощ настъпва сублимният момент – организираният от „Фанамет“ конкурс, охарактеризиран като „паневропейски конгрес на женската красота“ и превърнал се де факто в „първия конкурс за „Мис Европа“.

Победителка обаче така и не бива обявена, което до известна степен разочарова аудиторията на тази „истинска национална манифестация за всички народи“, изпратили своите избранички. За компенсация е проведен (в по-малка съседна зала) конкурс за най-красиви женски крака, предложил „незабравими гледки“.

Филмът

Ето защо на следващия ден, 6 февруари, в ателиетата на двореца Шьонбрун биват организирани „пробни снимки на претендентките“, онасловени „Един ведър следобед в царството на филма“. Финалистките преминават пред кинокамерата, сетне те и присъстващите се отдават на танци и веселие. Всичко това бива заснето на филм, прожектиран няколко дни по-късно – инициатива, дала възможност на участвалите в забавата да се видят върху екрана.

А конкурсът продължава – портретите на осемте красавици са експедирани отново в Берлин и там най-сетне избират победителката (югославянката Стефица Видачич) и нейната подгласничка – полякинята Аниела Богуцка (Aniela Bogucka). Двете незабавно заминават за германската столица, където качествата им на актриси биват проверени и оценени още веднъж. В крайна сметка техните пробни снимки са изпратени на холивудския кинорежисьор Фридрих Вилхелм Мурнау, който приема да постави филм с участието в главната роля на Видачич. С нея бива сключен договор, според чиито клаузи тя цяла година получава хонорар от 100 долара месечно като компенсация за това, че продукцията така и не бива реализирана…

На 3 март и „Нашето кино“ огласява „Резултата от конкурса на „Фанамет“. „Както се знае вече от пресата – информира своите читатели списанието, – конкурса на „Фанамет“, който се завърши с един блестящ бал в Виена, постави като най-подходяща за екрана югославянската избраница Стафика Видачич [Štefica Vidačić] от Загреб. Втората премия е дадена на полякинята Аника Логика от Варшава. Двете премирани от „Фанамет“ красавици са получили: първата – един шестмесечен и втората – един тримесечен филмов ангажимент в Берлин. Нашата избраница – г-ца Зорка Йорданова – е направила отлично впечатление на журито и макар, че не е превъзхождала по филмови качества всички свои посестрими, тя е обърнала вниманието на кинематографистите, които са присътствували на бала. Факта, че само тя и виенчанката г-жа Хилда Бирд са били поканени за филмов ангажимент от познатата фирма Емелка-филм, показва, че изборът на софийското жури по конкурса не е лишен от вкус и разбиране. Но – вярна на своето решение да не се отклонява от сцената – г-ца Йорданова е отказала да приеме това предложение и се завърна в София, за да продължи своята работа в театра… В Виена е изработен един специален филм по конкурса, който „Фанамет“ ще получи скоро и в който ще видим възпроизведен целия бал, с избранниците на деветте участвуващи държави. Този филм ще ни покаже дали изборът на „Фанамет“ е наистина сполучлив“.

За съжаление, днес не се знае дали този „специален филм по конкурса“ е бил прожектиран у нас – българският периодичен печат мълчи по въпроса. Но пък се знае, че през 1927 г. Хилдe Бирд участва в немско-австрийски игрален филм, режисиран от Ханс Ото за берлинската фирма „Домо-Щраус филм“ („Domo-Strauß-Film“), който в Германия бива разпространяван под титула „Мадам се осмелява да има афера“ („Madame wagt einen Seitensprung“), а в Австрия като „В хотел „При сладкия славей“ („Im Hotel „Zur süßen Nachtigall“). Знае се също, че през 1931 г. талантливата драматична актриса Зорка Йорданова участва за пръв и последен път в игрален филм – „Безкръстни гробове“ на режисьора Борис Грежов, в който изпълнява ролята на селянката Лиляна, партнирайки на актьори като Кръстю Сарафов, Константин Кисимов, Иван Димов, Владимир Трандафилов…

1929: Красотата на Европа се стича в Париж

През 1929 г. столицата на европейската хубост се премества от Берлин в Париж. Благодарение на популярния белгийски журналист Морис дьо Валеф (Maurice de Waleffe, 1874–1946) – основател и главен редактор на френския национален ежедневник „Paris-Midi“ („Париж по обяд“, 1911–1944). Тъкмо дьо Валеф оглавява основания по това време комитет за провеждане на конкурс за най-красивата жена на Стария континент и поради дейността си в тази област се приема впоследствие за най-успешния мениджър в историята на специфичното зрелище. Медиен партньор на инициативата е парижкият всекидневен вестник „Журнал“ („Le Journal“), излизал в периода 1892–1944, а за неин патрон (поне така се мълви) бива привлечен самият председател (президент) на Френската република – Гастон Думерг.

Скоро торнадото на красотата засмуква в своята фуния хиляди „нежни имена“, връхлита всички европейски столици. Неподминавайки и София, където конкурсната шетня поема Домът на изкуствата и печата (културна институция, обединяваща изявени творци – художници, писатели, учени, журналисти), а разгласата – в. „Зора“.

Регламентът и журито

Още на 1 януари 1929 г. „Зора“ запознава читателите си с условията на „конкурса за най-красива българка“, в който могат да участват само български поданички – девойки на възраст от 18 до 25 години, като „на ученички това е изрично забранено“. До 20 януари кандидатките трябва да изпратят до редакцията на вестника три свои портрета (формат 9х12), като имената им „ще бъдат запазени в абсолютна тайна“ – дори и за членовете на журито.

А те са деветима представители на „цвета на нацията“: оперната певица (мецосопрано) Констанца Кирова (вокална педагожка, професор в Музикалната академия, изявяваща се и като актриса в Народния театър), художниците Стефан Иванов (професор по живопис и ректор – 1929–1931 – на Художествената академия), Никола Маринов (живописец, акварелист, също „любим учител“ в Академията, чийто ректор е от 1935 до 1937 г.) и Борис Митов (портретист, преподавател, професор, по-късно ръководител на катедрата по рисуване в Художествената академия), скулпторът Андрей Николов, писателят Добри Немиров, ученият проф. Асен Златаров, журналистът и директорът на в. „Зора“ Данаил Крапчев и карикатуристът Райко Алексиев (секретар на конкурса).

Първата работа на „великолепната деветка“ е да избере „по портрет“ 20–30 кандидатки, които трябва да бъдат поканени да се явят в София, за да се представят лично пред журито на специалния бал, който организаторите възнамеряват да устроят в Градското казино (на чието място днес се намира Софийската градска художествена галерия). В писма до редакцията на „Зора“ мнозина читатели на вестника изказват своите съмнения, че по този начин може да се направи правилна преценка. „Не всяка кандидатка – отговарят на 18 януари 1929 от изданието – би имала възможност да се яви лично в Столицата, тъй като това е придружено с големи разноски“.

„Става ясно – пише „Зора“ на другия ден, – че конкурса за избор на българската хубавица ще трябва да стане най-късно на 30 януарий, а предварителното журиране – на 25 с. м., за да има време да се направят нуждните приготовления. Ето защо това положение на работите позволява срокът за изпращане на портретите да се удължи до 21 януарий, 8 часа вечерта. Умоляват се всички г-ци, които изпращат портрети, да спазват абсолютно нареждането: портретите да са три: глава-фас, глава-профил и цяла фигура. Всички, които желаят да участвуват в крайния конкурс, трябва да се явят на 25 т. м. в Дома на изкуствата пред журито“. „Редакцията ще заплати пътните разноски само на ония кандидатки от провинцията – добавя анонимният автор, – които ще бъдат избрани по портрет от предварителното журиране и са с оскъдни средства“.

„Ако се съди по постъпващите портрети – отбелязва на 20 януари „Зора“, – интересът към конкурса е голям“.

Резултатът от първата преценка

„Вчера, точно в 12 ч. биде преустановено приемането на портрети – уверява на 27 януари „Зора“. – В 3 ч. секретарят на конкурса покани журито да започне преглеждането на портретите. Чак в 8 ч. вечерта двестата представени портрети бидоха прегледани, а резултатът известéн: От двестата кандидатки журито избра осем, които имат данни да участвуват в групата, от която ще се подбере най-хубавата българка. Секретарят ще съобщи на избраните резултата. Тъй като мнозинството от портретите не бяха добри, журито смята, че надали е могло да направи абсолютно правилен подбор, затова реши, че групата от избраните осем кандидатки ще бъде попълнена на бала с още няколко и от така образуваната група ще се подбере най-хубавата. На бала могат да участвуват всички, които желаят – включително и г-ците не избрани по портрет. Вън от това, получиха се много писма, с които много г-ци заявиха, че нямат възможност да се снабдят с хубави портрети поради скъпата им цена и молеха да се явят лично“.

Междувременно вестникът не пропуска да припомни – при това нееднократно, че табло с резултатите от конкурсите в другите страни, както и портретите на избраните там хубавици (първи са тези на Югославия и Румъния), е изложено във витрината на магазина за платове на г. Стефанов (ъгъла на ул. „Леге“ и бул. „Дондуков“).

Конкурс по време на бал

На 30 януари 1929 г. от 21.00 ч. в салоните на Градското казино започва бал, привлякъл „грамаден поток посетители, повечето от които, за съжаление, останаха да мръзнат на студа пред Казиното, за да чакат резултата“ – информира на 2 февруари в. „Зора“. В публикувания репортаж изданието описва подробно събитието, припомняйки основните му моменти: „формирането на групата, която ще участвува в конкурса“, започнало към 23.00 ч.; дефилирането пред журито на 32 „хубави и стройни девойки“, преминало „всред гръм от ръкопляскания“; съвещанието на журито, продължило „около част и половина“; обявяването на победителката – г-ца Люба Йоцова от Враца, и нейните подгласнички – г-ца Нора Трифонова от Пловдив и г-ца Радка Станишева от София.

Съвсем естествено „Зора“ акцентира върху най-зрелищната част на веселбата – шествието, тръгнало към 2.00 ч. (вече на 31 януари), посрещнато с „френетически ръкопляскания от публиката“ и предвождано от Люба Йоцова – „най-хубавата българка“, хванала под ръка Стефан Иванов и Андрей Николов, следвани от Добри Немиров в компанията на „почетните хубавици“ Нора Трифонова и Радка Станишева, „останалите хубавици“, „членове на журито“, „кортеж от почетната артистическа група“… Цялото това „войнство“, наподобяващо свитата на Дионис, „пробивайки си с мъка път“ между множеството, се изсипва върху „специалната естрада“, откъдето се покланя на публиката… „Едва към 3.00 часа – отбелязва всекидневникът, – уморени и смутени от откритите симпатии, които непрекъснато им се поднасяха, избранницата и почетните й дами можаха да се оттеглят, за да си починат“…

Филмът: Заснемането

Обрисувайки обстановката в Казиното, „Зора“ отбелязва „фееричните осветления“, „звуците на двата оркестра“, „веселия шум и разговорите“, „приятното настроение“, но и споменава (макар мимоходом) за „блясъка на прожекторите от филмовото отделение“. „Цялото шествие е снето на филм – уверява свидетелстващият репортер, останал анонимен, – минавайки през устроеното за целта филмово ателие“!

На 4 февруари вестникът отпечатва върху първата си страница фотография, запечатала образите на седмина от членовете на журито и трите фаворитки в конкурса, озаглавена „Сцена от бала в Казиното“, текстът под която завършва с изречението: „Снети в инсталираното по случая в един от салоните на казиното кинематографическо ателие“.

Повече подробности предлага на 8 февруари излизащият в Пловдив в. „Кинопреглед“: „Състоялият се на 30 януарий т. г. „Бал на красотата“ в столичното казино е, може би, най-шумната до днес обществена сензация, която е вълнувала София. Още в 10 часа вечерта входните врата за салоните са били затворени, тъй като последните са били задръстени от публика, състояща се от Хай-лайф, артисти и художници. Цяла нощ казиното е било щурмувано от любопитни, които не са се отчайвали да гледат филмът, който е бил снет и представя парада на 32-те кандидатки от всички краища на България, танците, двучасовото състезание на Пловдив – Представителка г-ца Нора Трифонова, София – г-ца Р. Станимашева [Станишева] и Вратца – г-ца Люба Йоцова, решенията на журито, овациите по победителката, коментариите и пр. е могъл да бъде реализиран благодарение на грамадни специални прожектори, които впрочем са били готови за снимане големия исторически филм „Под игото“.

След една седмица в. „Бургаски фар“ със закъснение обявява: „Конкурс-балът за красота ще се заснеме на филм“. „За пръв път в България – твърди излизащото край морето издание – на конкурса-бал за най-хубава българка в столичното казино на 30 януари, е бил използуван специален светлинен парк от грамадни западно-европейски прожектори, който е позволил снимките да не могат да се различават по ясност и художественост от чуждестранните филми. Танците, парадът на 32-те кандидатки-хубавици от всички краища на България, двучасовото състезание между пловдивчанката г-ца Нора Трифонова, софиянката г-ца Станишева и Люба Йоцова от Враца, овациите на победителката, коментариите, журито – всичко това Бургас ще види тия дни на филм в кино „Роял“.

Проектът „Под игото“

Още през 1928 г. в печата се появяват съобщения, уверяващи че наемателите на софийското кино „Модерен театър“ Христо Мазаджиев и Марин Диков възнамеряват да продуцират екранизирането на романа „Под игото“ на Иван Вазов. За целта те създават акционерното дружество „Темпо филм“, привличат за постановчик театралния режисьор Петър К. Стойчев (тогава директор на Народния театър), поканват за главен технически ръководител германския киноинженер Рудолф Шлезингер фон Гюнц, който пристига в София от Берлин, ангажират Христо Константинов за оператор… Да окажат подкрепа на инициативата са помолени с писма министър-председателя Андрей Ляпчев и министъра на просветата Никола Найденов. Работата върху грандиозния проект дори потръгва – „сценарийната подготовка“ бива поверена на Кирил Горанов, определени са артистите за главните роли, направени са „маса пробни снимки“…

Започва оборудването на „необходимото кино-ателие“, помещаващо се „в горния етаж на бившата тютюнева  фабрика „Енидже“ (срещу „Свободния театър“), като „инсталационната работа“ се ръководи от инж. Шлезингер. „На тавана са наредени 18 прожектори-вани, всеки един от които има по 10 крушки от 500 свещи – описва осветлението в снимачния павилион Антон Маринович в издаваното от него сп. „Кино“. – Вън от това има няколко прожектори-слънца по 1000 и 2000 свещи, изработени отлично в тукашната инженерна работилница и 2 прожектори-звънци“. „Ателието с всички апарати и други приспособления за вътрешно снимане, струва около един милион лева – обобщава на Великден’1929 „Вестник на вестниците“.

Възможно е част от това осветление, за което е отговарял Христо Константинов, да е било пренесено „в един от салоните на казиното“, да е било инсталирано временно там, превръщайки обширното помещение в „кинематографическо“ („филмово“) ателие, „устроено за целта“ (конкурса). Този „специален светлинен парк от грамадни западно-европейски прожектори“, „изработени отлично“ у нас, е позволил качественото заснемане на репортажа за събитието, сътворяването на кинокадри, които не са се различавали „по ясност и художественост от чуждестранните филми“.

Значително по-малка е вероятността тъкмо в Казиното, където споменатите „грамадни специални прожектори“ са били монтирани, да се е предвиждало заснемането на „големия исторически филм „Под игото“. След огледа на ателието в бившата фабрика „Енидже“, Антон Маринович споделя, че „пространството е достатъчно, за да могат да се построят два различни декора“ – той лично вижда „в едната страна“ още „не разглобени декори“ за „Земя“ (тази екранизация по Елин Пелин също е проект на „Темпо филм“ и Петър К. Стойчев, но завършен успешно – за разлика от адаптацията на Вазовия роман), а срещу тях – „проекто-декора за фасадата на Диарбекирския затвор за филма „Под Игото“…

Филмът: Прожекциите

Междувременно „Мир“ (на 2 февруари) и „Зора“ (на 4 февруари) отпечатват рекламни карета, според идентичния текста на които „от утре, понеделник – 4 того [4 февруари]“ в „Модерен театър“ заедно с филма [„Момичето с орхидеите“] ще се представят и единствените и много интересни снимки от Балът на красотата в Столичното казино на 30 януарий т. г.: Танците, парадът на хубавиците, трите красавици, най-хубавата българка г-ца Люба Йоцова. Снел: Хр. Константинов“.

Христо Константинов се оказва операторът на репортажа, заснет на 30 и 31 януари 1929 в столичното Градско казино, изграден от кадри, запечатали някои от основните моменти на конкурса за най-красивата българка, състоял се тогава и там.

От 6 до 11 февруари (включително) „Зора“ информира своите читатели в постоянната си рубрика „Театър и събрания“, че в „Модерен театър“ покрай игралния филм „Момичето с орхидеите“ може да се видят и „единствените интересни снимки от „бала на красотата“ в Стол. градско казино на 30 ян. т. г.: танците, парадът на хубавиците, трите избраници, най-хубавата българка г-ца Л. Йоцова. Представления: сл. обед в 4 и 5.30, вечер в 8 и 9.30 ч.“.

Излиза, че кинохрониката на Христо Константинов се е задържала върху екрана на „Модерен театър“ най-малко 8 дни! След което е била изпратена в града под тепетата – факт, потвърден на 8 февруари от пловдивския в. „Кинопреглед“: „Модерен театър – София, който единствен представя снетия филм от конкурса-бал е разпродаден всеки ден – диви се изданието. – Научаваме се, че Дирекцията на кино „Пикадили“ и „Електра“, която е ангажирала този единствен по рода си филм, е наредила да се снеме специално копие, за да задоволи нетърпеливото Пловдивско общество“.

Същият седмичен „кино-вестник“, „орган на Пловдивските кинолюбители“, в същия ден известява: „Само в Пикадили и Електра. От днес 11 т. м. [февруари] I. Конкурса-бал за най-красивата българка в столичното казино на 30 януари. Импозантния небивал бал при стечение на хай-лайфа, артисти и художници. Парадът на 32-те кандидатки от цяла България. Двучасовото състезание между Пловдив – г-ца Н. Трифонова, София – г-ца Р. Станишева, Враца – г-ца Люба Йоцова. Овациите на победителката. Коментариите“. В следващия си брой (от 15 февруари) изданието огласява: „Пикадили“ и „Електра“. Днес двойна програма. Цени обикновени. I. Защо уби една майка? II. Продължават по желание на публиката Конкурса-Бал за мис България“.

Също на 15 февруари „Мир“ предлага рекламно каре със следния текст: „Кино СОЛУН ще продължи до неделя Адютанта на царя с Ив. Можухин [Мозжухин]. Ще се представят и сцените от Бала на красотата с избранницата г-ца Л. Йоцова“. Фактът, че лентата се прожектира по едно и също време и в София, и в Пловдив, доказва достоверността на информацията, че дирекцията на кината „Пикадили“ и „Елекгра“ наистина е разполагала със свое („специално“) копие, направено, за да се „задоволи нетърпеливото Пловдивско общество“.

През втората половина на февруари филмът ще да е бил показан и в бургаското кино „Роял“.

Безкористни дарове или рекламни трикове

Конкурсът предизвиква истински „рекламен бум“. Името на Люба Йоцова се превръща в марка, бранд. Самата тя бива затрупана от нужни и ненужни вещи. „Зора“ с охота разтръбява имената на „благодетелите“, оказали се ловки рекламодатели, решили да се възползват от шумотевицата. За тази си общополезна дейност вестникът навярно е получил някой и друг лев. Модният дом Пелагия Видинска например изработва „безплатно една разкошна вечерна рокля“; фабриката за копринени изделия на Ц. Цончев „подарява по избор копринен тоалет“; фабриката за дамски шапки Георундов – „две елегантни шапки от новите си пролетни модели“; ателието за бельо Исак Е. Ешкенази – една елегантна копринена пижама; обущарският магазин на Панайот Михайлов („Леге“ 35) – два чифта обуща по избор; I-ва Българска чорапна фабрика на Д. Н. Бояджиев и Синове – една дузина дамски копринени чорапи; фирмата „Петър Петков и Синове“ обещава да снабдява „най-хубава българка“ в продължение на една година „всеки сезон с по един луксозен чифт пантофи, марка „Бата“…

Представителството на Ст. Д. Пилатов подарява на г-ца Йоцова електрическа ютия и ръчен апарат за фризиране. „Луксозен кожен пътен несесер с всички принадлежности“ бива изпратен от първата българска фабрика за парфюми на А. Папазов, която нарича един от най-хубавите си одеколони – „Люба“! Появява се и сладолед със същото наименование.

Дружество „Орел“ застрахова за 500 хиляди лева избраницата – както „през време на пътуването й, така и през времето на стоенето й в Париж“. Хотел „Юнион Палас“ преотстъпва „една салонна стая“ за през цялата 1929, а Акционерно дружество „Възраждане“ – „една хубава стая в хотелите си в курорта Костенец за целия летен сезон“. Ресторантите „България“ (Братя Ачкови) и „Юнион Палас“ (Фридман и Гогов) организират банкети за победителката, нейните родители, двете почетни дами и всички членове на журито. Бюро ,Хоп“ предоставя на разположение най-луксозния си автомобил до заминаването й за Париж, а след завръщането й – за „една по-голяма разходка до Чам-кория или другаде“. Дружество „Лоза“ подарява „каса бутилки шампанско“.

Фризьорски салон поема задължението цяла година да фризира безплатно Люба Йоцова, моден салон – да я обслужва за същия период „както с работа, така и с всички видове свои материали“. Фабриката Агоп Тосунян (Стара Загора) я дарява с „желязна огнеупорна касичка за ценности“, печатница „Пряпорец“, откъдето излиза „Зора“, изработва „нуждните за чужбина визитни картички“ върху „най-финна пергаментна хартия“. Столичните кина „Уфа“ и „Астория“ ѝ отпускат едногодишни безплатни карти (билети)…

Творческата интелигенцията не остава встрани от всеобщия кипеж. Още в първите дни на 1929 г. фотографът Бончо Карастоянов огласява, че „за конкурса на най-хубавата българка, уреждан под покровителството на Дома на изкуствата и печата“, той изработва „за целта“ в своето ателие „специални художествени снимки“. „Зора“ отпечатва няколко карикатури на Райко Алексиев по темата. В средата на януари същото издание помества есето на „видния наш скулптор г. Андрей Николов“, написано „по повод конкурса за най-хубавата българка“ и озаглавено „Женската красота“, а в първия ден на март съобщава, че той „ще изработи като подарък бюста на г-ца Л. Йоцова“. В чест на фаворитката оркестърът при ресторант „България“ под диригентството на Първан Николов изпълнява „с голямо художество“ едно българско танго, „изслушано от публиката при най-голямо внимание и бурно аплодиране“.

Данданията утихва чак след 28 март (четвъртък), когато в чест на „мис България“ бива устроен (от 22.00 ч.) във Военния клуб благотворителен бал. „Салоните ще бъдат парфюмирани с одеколон „ЛЮБА“ – информира печатът, добавяйки: – Ще бъдат поднесени подаръци от врачанци“.

Конкурсът в Париж

Успоредно с нашенската „суматоха“ протича и „конкурсният процес“ в Париж, откъдето още на 19 януари пристигат „сведения“ от в. „Журнал“ и „съобщения“ от тамошния представител на в. „Зора“, уверяващи, че „приготовленията за конкурса за избор на европейската хубавица са започнали“. „Честта да представи нашата страна на международния конкурс за красота в френската столица“ се пада заслужено на Люба Йоцова – „като най-хубавата българка“.

По същото време биват уточнени и датите – както на конкурса, така и на съпътстващите го „тържества“: 5 февруари – пристигане на кандидатките, „избрани от различните европейски страни“, 6-и – прием, уреден от в. „Журнал“, 7-ми – журиране, 8 – „галапредставление в Гранд опера в чест на хубавиците“. Узнава се също, че журито ще се състои от 20 членове – „представители на всички европейски държави, предимно художници“. „Българският делегат“ сред тях е художникът Пенчо Георгиев, който от 1929 до 1932 г. специализира във Франция при известния декоратор Пол Лоран. Самият конкурс се предвижда да продължи „няколко минути“ и „ще се състои само в преминаване на кандидатките в бавен ход пред журито“.

„Зора“ осведомява още, че разходите, направени от Люба Йоцова във френската столица, ще бъдат „за сметка на парижкия комитет, който чрез директора на „Журнал“ г. Валеф ще връчи на кандидатките сумата“. Там нашата избраница трябва да бъде посрещната както от „официалния комитет“, така и от „представителя на „Зора“, чиято съпруга ще „услужва и упътва“ гостенката „през всичкото време, докато е в Париж“. „Официални царски почести“ и „сърдечен и бляскав прием“ се подготвят „на нашата избраница“ и от тамошната българска колония.

На 2 февруари Люба Йоцова, придружена от брат си, заминава с експреса за Париж. Оттам на 6 февруари долита радиотелеграма, изпратена от „парижкия представител на „Зора“, гласяща: „Вчера [5 февруари] хубавиците снети на филм. Снощи в Гранд Опера бляскав бал. Хубавиците дефилираха пред председателя на републиката акламирани. „Мис България“ отлично впечатление. Утре конкурса“.

За победителка в „конкурса за избор на европейска красавица“ измежду 17-те участнички бива избрана унгарката от еврейски произход Елисавета Симон (Bőzsi Simon). Люба Йоцова оставя отлични впечатления. „Ние не можем да скрием възхищението си от сполучливия избор – възторгва се сп. „Кино“, – благодарение на който националната ни красота беше така добре манифестирана за първи път на запад“.

Кинохрониката, заснета на 5 февруари 1929 г. в Париж, навярно обикаля света. У нас тя, за съжаление, не се появява. Благодарение на „Зора“ става известно нейното съдържание – „хубавиците снети на филм“. Макар и лаконично, то все пак е някакво свидетелство. Узнали за съществуването на лентата, списващите сп. „Кино“ поздравяват „най-сърдечно очарователната „мис България“ и изказват пожеланието „чрез филма тя да манифестира по-нашироко хубостта си – хубостта на нашата жизнена нация“.

1930: Конкурс за Мис България

На 5 януари 1930 г. седмичното „картинно“ списание „Кръгосвет“ (1929–1931), редактирано от Христо Пеев (Христо Бръзицов), се обръща към онези свои читатели, „които по една или друга причина не са прочела миналите два броя“, за да им съобщи „следньото“: „Секретарят на Международния комитет за произвеждане всяка година конкурс за Мис Европа, г. Морис де Валеф, натовари „Кръгосвет“ да произведе конкурс за Мис България 1930 г.“. Следват условията, на които трябва да отговаря всяка от кандидатките: „да бъде българка; да се ползува с добро име; ученичка или омъжена не може да бъде; възраст от 18 до 25 години“, а и изискванията към портретите, които те трябва „да пращат в издателството на „Кръгосвет“, ул. Веслец 8“: „да бъдат ясни, големи, цели и по възможност два: анфас и профил“. „Тъй като някои от госпожиците се свенуват – продължава темата „Кръгосвет“, – могат да изпращат портретите си с условие да ги изнесем пред читателите ни с псевдоним“. Уточнява се времето и мястото на провеждането на конкурса: „около 15–16 т. м. в Градското казино [на София], на специален бал“. Упоменават се имената на някои от членовете на „специалното жури“: проф. Александър Балабанов, скулпторът Андрей Николов, артистката от Народната опера Катя Спиридонова, скулпторът Марко Марков, художниците Александър Божинов, Дечко Узунов и Димитър Панчев… „Журито, обаче – подчертава списанието, – трябва да знае името на кандидатката, за да се избегнат злоупотребленията“.

Подготовката за конкурса в София

„Кръгосвет“ поема задължението да „съобщава всичко, което е в връзка с конкурса“, а и „да дава големи и ясни художествени портрети“ на кандидатките. Но поради „късото“ време, което представлява „едно неудобство да се следи за развоя на конкурса“ само от него, изданието влиза „в съгласие с големия ежедневник „Свободна реч“, който всеки ден ще държи в течение интересуващите се“. В столичното кино „Пачев“ също ще се „дават ежедневно подробни осветления по конкурса“. Освен това със „специални писма“ биват поканени „всички културни организации в страната да проагитират идеята за конкурса, та да можем да се представим пред света достойно с българската здрава, чиста, скромна хубост“. „Кръгосвет“ известява и нещо много важно: „Кандидатите ще бъдат снети и филмирани. Ще бъде филмиран и балът в Градското казино“.

Става ясно, че организацията на конкурса тече трескаво, защото „избраната Мис България трябва да бъде в Париж на 2 февруари, за да присътствува на бала, който ще се даде на 4 февруари“. Пътните разходи и „разноските по пребиваването“ са за „сметка на Конкурсния комитет“ и важат не само за избраницата, но и за „придружаващия я“ – „родител, близък, годеник“. Разбира се още, че „Кръгосвет“ далновидно „е влязъл в връзка за откупване филма, който ще се снеме в Париж по време на конкурса“.

Кандидатките за Мис Европа’1930

„Мис България, както и всички избраници от Европейските страни – заявява на финала „Кръгосвет“, вдигайки още повече градуса, – ще се явят през август 1930 г. в Рио де Жанейро (Бразилия), за да се състезават с американските избраници за палмата на Мис Вселена. Разноските по пътя и пребиваването поема големият бразилски вестник „A Notte“, той ще даде и три премии на първите най-красиви моми: 10,000, 1000 и 500 долари“. „Прочее, пращайте си портретите“ – завършва текстът. Ексклузивните права върху отразяването на конкурса през 1930 г., с които софийският в. „Свободна реч“ се сдобива, по всяка вероятност са причината останалите столични периодични издания да „занемеят“ пред събитието. Тънки информационни струйки се процеждат в пловдивския в. „Юг“, който информира читателите си повече относно чуждестранните кандидатки за титлата Мис Европа’1930, отколкото за родните хубавици.

На 16 януари всекидневникът известява, че „за „Мис Турция“ биде избрана единодушно Мюдедже Намик Ханъм“ – „17 годишна“, „истинска красавица“, „черноока“, „ориенталски тип“, „дъщеря на чиновник“, която „ще бъде една красива ориенталска роза в букета от хубави жени“. „За първи път в историята на турската жена – подчертава „Юг“, – една мохамеданка ще вземе участие свободно в подобен конкурс“. В последния ден на месеца Мис Турция, наричана вече Мюбеджел Ханъм, пътувайки за Париж, минава „през гара Пловдив“. В броя от този ден вестникът съобщава за скандала, избухнал по време на „церемонията по избора на най-хубавата гъркиня“, проведена в големия атински „салон „Олимпия“. След като г-ца Алики Диплараку (Αλίκη Διπλαράκου) бива избрана първоначално за Мис Атина, а след това и за Мис Гърция, „привържениците на другите кандидатки се нахвърлили върху членовете на журито и ги линчували“. „Разиграха се много печални сцени“, „много дами пострадаха“ – уверява „Юг“, докато полицията не възстановява реда „с големи усилия“. Мис Солун бива избрана за „втора красавица“.

Победителката: Кунка Чобанова

На 25 януари в. „Зора“ обявява в малко рекламно каре, че „днес – петък, 8 и пол. часа вечерта на първото представление в Театр Пачев ще присътствува Мис България – г-ца Кунка Чобанова“. Тя се оказва плевенчанка и поради това „на 25 т. м., 11 часа преди обяд“ Плевенският общински съвет получава от София следната телеграма: „От името на сп. „Кръгосвет“ и комитета за избиране на „Мис България“, поздравяваме в вашето лице Плевенци с избора на тяхната съгражданка Кунка Чобанова за „Мис България“. За комитета и сп. „Кръгосвет“: Пеев [Христо Бръзицов].

На 3 февруари 1930 г. „хубавиците на трите балкански държави – България, Югославия и Гърция“ отпътуват от Белград за Париж. На белградската гара присъстват представители на местния печат, сред които и журналист от в. „Време“, описващ нашето момиче така: „Мис България е среден ръст, български тип, твърде красива и симпатична“. Самата Кунка Чобанова, макар и да се е „чувствувала малко неразположена“, се появила на прозореца на вагона, посрещната с „бурни ръкопляскания“.

Конкурсът в Париж

„В цяла Европа конкурсът е внесъл голямо оживление – „подгрява“ аудиторията „Кръгосвет“. – Най-големите вестници и списания се занимават с него“. А те според нашенските издания са: френските „Журнал“, „Ентрансижан“ и „Пари миди“, берлинският „8 Uhr-Abendblatt“ (1910–1938), виенският „Neue Wiener Tagblatt“ (1867–1945), лондонският „Daily Mail“, белградският „Време“, гръцкият „Свободна стъпка“ („Елевтерон Вима“), унгарското сп. „Театрален живот“ („Szinházi élet“) и др.

Конкурсът се провежда на 5 февруари (сряда) между 15.00 и 17.00 ч. в „големия салон“ на парижкия в. „Журнал“. Участват представителки на 19 страни. „Прочутият художник Бенар (Емил Бернар, 1868–1941 – неоимпресионист, един от теоретиците на символизма в изкуството), председател на Академията на изящните изкуства“, оглавява 43-членното жури, в което България „се представлява“ от „художниците г. г. Васил Стоилов и Пенчо Георгиев (който и миналата година участвуваше)“. В чест на хубавиците бива дадена „гала вечеря“, а в петък (7 февруари) те заминават „с два луксозни трена“ за Кан, където се приготвят „редица тържества“. За Мис Европа журито избира „гръцката красавица Алики Диплараку“: с 40 гласа – за, два – против, един – въздържал се. Лично министър-председателят Венизелос я поздравява с „една гореща телеграма“. Мис България също „има голям успех“. За нея „Журнал“ пише, че „най-игривата хубост ни идва от София“.

Конкурсът приключва, но не и интересът на публиката към финалните му акорди, които българският печат отразява, проследявайки завръщането на участничките по родните им места. Оказва се, че Съюзът на гръцките журналисти е предложил на Мис Гърция да покани на техния бал „всичките балкански хубавици“. Софийската интелигенция не остава по-назад и отправя покана към г-ца Диплараку да присъства на „карнавалния бал“, устроен от Дома на изкуствата и печата, „който ще се състои на 28 т. м. в Казиното“. Проектите не биват осъществени, но на 20 февруари Кунка Чобанова се завръща в София. На 24-ти Мис Турция също се прибира в Цариград, останала „с най-добри впечатления от Мис България, с която станали отлични приятелки“.

Киножурналът в „Глория Палас“

На 3 февруари в. „Мир“ помества програмата на софийското кино „Глория Палас“, което представя „големия високохудожествен филм Момичето на кръста [„Mädchen am Kreuz“] с участието на Евелина Холт и Ерньо Веребеш“. „Заедно с филма – добавя всекидневникът – ще бъде представен и журнала: избирането на мис България за 1930 година“. Този текст се повтаря (без никакви изменения) в още пет поредни броя на вестника.

На 15 февруари в. „Юг“ известява: „От 17 т. м. пловдивчани ще бъдат изненадани от голямото тържество, което кино „Астория“ устройва. Прожектира филма „Мис България“ – Кунка Чобанова с снимките на всички български хубавици, грандиозния бал в градското казино – София; приемането на подаръци, изпращане на гарата за Париж. На всяка една дама от ложи и балкон ще бъде подарена на касата заедно с билета – един пакет пудра на името на мис България. През всичкото време на траене на филма, на всяко представление, салона ще бъде пръскан с одеколона „Люба“ – за редовната програма на филма в понеделник ще съобщим допълнително“.

Филмът „Мис България за 1930 г. в Париж на конкурса за Мис Европа“

На 17 февруари (понеделник) анонсираният в „Юг“ филм „Мис България“ не бива прожектиран върху екрана на пловдивското кино „Астория“, затова пък върху този на софийския „Модерен театър“ грейва репортажът „Мис България за 1930 г. в Париж на конкурса за Мис Европа“. Точно след една седмица същото заглавие се появява в „Астория“, програмирано да забавлява пловдивчани на 24, 25 и 26 февруари. Но очевидно то се радва на значителен интерес и успех, защото остава там до 27 февруари.

Оказва се, че сп. „Кръгосвет“ изпълнява и двете си „кинематографични обещания“ – чe „ще бъдат снети и филмирани“ както „кандидатите“, така и „балът в Градското казино“, а и че ще откупи „филма, който ще се снеме в Париж по време на конкурса“. Българският „журнал“ бива показан от 3 до 8 февруари в „Глория Палас“ – „най-реномирания театър в София“, с който пловдивското кино „Астория“ сключва в началото на годината „нов договор за филмовия щок 1929/30 г.“. Подобен контракт то навярно е имало и със столичния „Модерен театър“, защото местният в. „Борба“ отбелязва: „Така, че „Астория“ ще бъде гордостта на Пловдив с големите филми на „Модерния театър“ и „Глория Палас“ София“. Ето защо не е изненада прескачането на „Мис България за 1930 г. в Париж на конкурса за Мис Европа“ (а навярно и това на „Мис България“) от полите на Витоша до подножието на Бунарджика. Според свидетелствата на пресата „Мис България“ („Избирането на мис България за 1930 година“) е отразявал основните моменти от конкурса в София: „всички български хубавици“, включително и Кунка Чобанова, „грандиозния бал в градското казино“, „приемането на подаръци“ (наградите), „изпращане на гарата за Париж“… Впоследствие се е появил и френският филм „Мис България за 1930 г. в Париж на конкурса за Мис Европа“. Възможно е към неговата целулоидна плът да са били добавени и някои от родните епизоди…

„Относно филма „Мис България“

Минава цяло десетилетие преди заглавието на заснетия у нас „журнал“ да се мерне отново в печата. Проследявайки накратко пътя на „Паисий филм“, авторът на статията „Родно филмово изкуство“ (скрит зад псевдонима Печорин) уверява в края на 1941 г., че „първата в пълния смисъл на думата филмова къща в България“ е изнесла „Мис България…“ – една смислена и художествена гротеска“, както „и още няколко културни филма“.

„Паисий филм“

През април 1928 г. Софийският окръжен съд регистрира събирателно дружество за „производство на филми из историята на българите”, назовано „Паисий-Филм”. Учредители на фирмата са Васил Митрофанов Пошев, Минко Балкански, Петко Чирпанлиев, хърватинът Франц Фут Егер и Атанас Иванов (хорист в Народната опера). През октомври 1928 г. към „Паисий филм” се открива „кино-студия” („първата държавно призната филмова школа”), която просъществува (с известни прекъсвания) до лятото на 1947. Васил Пошев осъществява игралния „Най-вярната стража” (1929) – по едноименния разказ на Йордан Йовков, включен в цикъла му „Старопланински легенди”, захваща се с постановката на „Моделът”, останал незавършен. Освен игрални „Паисий филм” реализира и няколко документални филма, един от които е „Мис България” (1930).

Версията на Васил Гендов

В своите мемоари (завършени през 1949 г.) „бащата на българското кино“ Васил Гендов отделя специално внимание на филма. „Всяко време си има своите обществени прояви – потапя той читателя в атмосферата на отминалата епоха. – Така и у нас през годините от 1928 до 1934 бяхме под влиянието на една европейска „мания“ със седалище Париж за избиране на красавици от всички държави на Европа. Първо по градове, национално за всяка държава и след това европейски от всички държави за „Мис „Европа“, и накрай всеобща за цял свят „Мис „Вселена“. У нас интересът беше също повишен. В продължение на месеци във всеки град се разпалваше интересът към предполагаемата красавица, която безплатно (първа класа и спален вагон, с платени пътни, дневни и извънредни) щеше да се яви в София, за да конкурира името „Мис България“. Оттук по същия ред – със спален вагон и щедро дадени разноски за заминаването за Париж, щеше да се конкурира за името „Мис Европа“, а от там – за Америка, за името „Мис Вселена“.

Васил Гендов заявява, че „филмовата гротеска сатира „Мис България“ е създадена „в 1931 година по инициативата на Васил Пошев“. Мемоаристът посочва още нейните автори: оператори Александър Вазов и Минко Балкански (но и двамата не посочват в мемоарите си да са имали нещо общо с филма), дължината ѝ – 1800 м., участничките – „избраната красавица „Мис България – 1931 година“, мис Кунка от град Плевен, с подгласничките красавици Станишева (Радка Станишева участва в конкурса през 1929) и Григориева, изброява имената на някои от „участващите в журито на конкурса: Александър Божинов, Андрей Николов, проф. Дечко Узунов, Георгиев и др.“. Гендов допълва, че филмът бива премиерно показан „същата година в кино „Глория палас“, след което беше изпратен за прожекция във всички кина на провинцията“, подчертавайки, че прожекциите му са преминали „при един значителен успех на един културен (за времето) преглед“.

„В основата си това беше едно търговско предприятие – обобщава Васил Гендов, – финансирано от банкерите на Париж и Америка, умело маскирано под името на известния френски журналист и търговски спекулант Морис де Валера (дьо Валеф). Банкерите имаха интерес от това раздухване на духовете и накрая се появяваха търговски стоки с етикета „Мис…“, прибавено съответното име на избраната красавица. Пудри, червила, платове, манта, обуща носеха името „Мис…“, като се прибавяше името или на държавата, или на Европа, специалитетите носеха името „Мис „Вселена“. У нас след всеки избор се появяваха артикули, които носеха името на избраната красавица, и тези артикули имаха успех, ако бяха косвено или пряко в досег с избраната. Като например пудра „Мис Кунка“, одеколон, фризура, обуща „Мис Кунка“, та дори и някои пасти, бонбони и сладкиши носеха името „Мис Кунка“. Ето защо този филм, макар и актуален, имаше голям материален успех“.

Версията на Васил Пошев

На 30 май 1960 г. самият Васил Пошев твърди в писмото си до началника на Държавния киноархив, че както „Най-вярната стража“ („1928–29 г.“), така и „Мис България“ („1931 г.“) са „създадени от мене филми“. Които той категоризира като „игрални“. Печорин пък нарича  „Мис България“ – „художествена гротеска“, а Васил Гендов – „филмова гротеска сатира“. Тези оскъдни свидетелства подсказват, че филмът не ще да е бил чисто хроникално-документален, а навярно е съдържал епизоди, заснети с похвати, характерни за игралното кино. В ръкописа си Пошев посочва оператора на „Мис България“ – Стефан Петров, а след няколко страници отделя на филма цяла „глава“, онадсловена „Относно филма „Мис България“.

„Това бе една сатира-гротеска, илюстрираща нравите на лекомисленото тогавашно общество – започва тази част от писмото си Пошев. – Сне се по повод избиране на най-красива българка за „Мис“, която да представи красотата (физическата) на българката у нас и в чужбина. Идеята за снемането на този филм ми даде колегата Александър Вазов – като актуално в момента събитие. Съвместно с него (Вазов) щрихирахме набързо „сценарий“, като при състоялия се за случая конкурс в градското казино, заснехме сцени от „избора“ с готовите „артисти“ – участнички и участници (жури). Няколко сцени снимахме и в скулпторното ателие на Професор Андрей Николов. В тази продукция за първи път у нас преобладаваха трюкови снимки. Музикално оформление от Георги Антонов“.

Васил Пошев изброява както „артистите“: „1.) „Мис България“ – Кунка Чобанова родом от Плевен. 2.) Подгласнички: а.) Вяра Григорова (от Лом) и б.) Нора Трифонова“ (софиянката участва в конкурса през 1929), така и членовете на журито: професорите Александър Балабанов, Александър Божинов, Андрей Николов, Дечко Узунов и Иван Пенков, Елин Пелин, Райко Алексиев и други „писатели, художници, артисти“. „Премиерата се състоя през Април 1931 г. в кино Глория-палас – уверява Пошев – и филмът се задържа на екрана в това кино две седмици, след което бе изпратен из провинцията. Днес копие и негатив от „Мис България“ не съществуват – изгоряха през бомбардировките“.