
Антония Апостолова


Книги
Аз-ът е това, което остава накрая
Накрая на кое? И аз не знам. Накрая на книгата; след развода; в края на войната; след като са го съкратили от работа… Укрепнал и едновременно с това разклатен в битката с нещата, които не са го убили.

Книги
Не е ли твърде много носталгията в нашата литература?
„Опитвам се да не присъствам по никакъв начин в текстовете си, така че реалността и героите да оживеят и да бъдат максимално независими.“ Разговор с Яница Радева

Книги
Наистина ли „доброто винаги побеждава“?
Романът „Северните води“ от Иън Макгуайър е по мъжки сюжетен и деен, с поредица от обрати, със стегнати, мускулни изречения и ясни в двусмислието си послания (или обратното).

Книги
Авторът е абсолютен господар на прозрението си
„Движението по вертикала, стремежът да видиш себе си и света от различни височини и низини е един от основните ми импулси в писането.“ Разговор с Диана Саватева

Книги
Хубаво е, когато не знаеш какво следва
„Фокус“ е книга за идентичността – за нуждата, копнежа и трудността/невъзможността да напуснеш тази идентичност, да ѝ се изплъзнеш, да избягаш от „позора и безизходността на сегашното си положение“.

Книги
Синдромът на фантомния човек – сбогуването на Пол Остър
Последният роман на Пол Остър е отдалечен от типичното за него постмодерно звучене. Макар и несложна и оригинално проникновена, книгата е автентична, вярна, простичка в идеите и посланията си.

Книги
Хората са различни и не може да има изкуствено „равенство“
„Съвременните хора някак подозрително лесно, на прибежки тичат към едно бъдеще, което е в значителна степен дехуманизирано.“ Разговор с Любомир Канов

Книги
Дневникът на една П… или прекатурената човешка история
В „Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П“ Красимир Димовски разказва Прехода, като ни отвежда в областта на мита, на архетипното, на библейското и интертекстуалното.