Антония Апостолова
Книги
Памет и чувства
„Хората, които не помнят кои са и къде са, все още имат чувства и разбират заобикалящото ги. Те не искат да бъдат подигравани, игнорирани или съдени. Затова трябва да пазим достойнството им още повече.“ Разговор с Нога Албалах
Книги
Преходността е най-голямото ни изпитание
„Какво по-трудно за приемане от индивидуалния ни край, от неизбежното угасване на слънцето… И все пак в тази кипяща и непрекъснато променяща се Вселена всички пътища са кръгли и себе си настигат само…“ Разговор с Людмила Балабанова
Книги
Паметта е интересна само в своите дефекти
„Мъчително е осъзнаването, че „аз бях щастлив“ трябва да се обуслови с „въпреки че беше ужасно време“… „Времето“ е фалшив спомен…“ Разговор със Слава Янакиева
Книги
Страхът е най-човешката литература
„Моят отговор е „да“. Да на красотата. Да на болката. Да, което означава „приемам“. Всичко е суета и гонене на вятъра. Няма обаче по-красива поезия от това.“ Разговор с поетесата Елена Янева
Книги
„Късметът“ да откриеш близък в масов гроб
Само преди дни се навършиха 30 години от геноцида в Сребреница, но „Стопанките на масовия гроб“ от Тайна Тервонен ни отвежда отвъд този добре познат и медийно отразен наратив към не по-малко зловещи места.
Книги
Аз-ът е това, което остава накрая
Накрая на кое? И аз не знам. Накрая на книгата; след развода; в края на войната; след като са го съкратили от работа… Укрепнал и едновременно с това разклатен в битката с нещата, които не са го убили.
Книги
Не е ли твърде много носталгията в нашата литература?
„Опитвам се да не присъствам по никакъв начин в текстовете си, така че реалността и героите да оживеят и да бъдат максимално независими.“ Разговор с Яница Радева
Книги
Наистина ли „доброто винаги побеждава“?
Романът „Северните води“ от Иън Макгуайър е по мъжки сюжетен и деен, с поредица от обрати, със стегнати, мускулни изречения и ясни в двусмислието си послания (или обратното).

