Матийс Воутер Кнол, изпълнителен директор на Европейската филмова академия
Специално за Портал Култура
Господин Кнол, в края на миналата година проведохме пространен разговор за най-важните аспекти от дейността на ЕФА. Тезите, които представихте тогава, и начинът, по който ги защитихте, бяха посрещнати с интерес в България. Сега отново имаме възможност да разговаряме и ми се иска да продължим оттам, където спряхме, а именно новите правила на ЕФА. Припомнете, защо бяха приети те и какво очаквате от тях?
Правилата и процедурите на ЕФА през последните години бяха внимателно оглеждани и анализирани. Целта ни беше да сме максимално сигурни, че европейското кино е третирано по най-добрия начин от ЕФА. Като институция, честваща и популяризираща това кино, тя е призвана да дава гаранции, че го прави за всички филми. Голяма част от членовете на Академията, а също и нейният борд, се обединиха около идеята, че трите основни вида кино, а именно игралното, документалното и анимационното, би трябвало равнопоставено да се състезават за най-голямата награда – Европейски филм. Знаем, че Европа има сериозна традиция в правенето на документално кино, а през последните години станахме свидетели и на страхотен възход на анимационното кино. Затова се взе решение и мисля, че това се случи в точния момент, неигралното кино да се изравни с игралното по значимост. Моята задача в ЕФА беше да отчета убедеността на всички и да осигуря плавното въвеждане на новите правила. Доволен съм, че успяхме да приложим вече взетото решение относително бързо.
Смятате ли, че в скоро време документален или анимационен филм би могъл да стане Европейски филм на годината? Хората като че ли все още не са свикнали с подобна мисъл.
Да, вероятно е така и за да стане това, ще е необходимо известно време. Важното обаче е, че отправяме послание на нашите членове и на европейската филмова общност като цяло. А то е, че когато става дума да бъде избран филмът на годината, ЕФА еднакво цени всички видове кино. Това „отваряне на вратата“ ние успяхме да въведем. Сега предстои творците да правят такива филми, които имат еднакви или почти еднакви шансове за успех.
С други думи, в това решение има символ?
Да, има, но в същото време то предоставя и съответната практическа възможност. Както казах, Европа има фантастична традиция в правенето на документални и анимационни филми. Защо тогава някой прекрасен документален или анимационен филм да не може да стане Европейски филм на годината?
Нека се върнем на разширяването на ЕФА. Миналата година говорихме за специалния акцент върху Източна Европа. През настоящата година същата политика ли ще прилагате?
През май 2024 г. съобщихме, че имаме 5000 членове. Днес те вече са повече, тъй като Академията продължава да расте. Доволен съм, защото по този начин тя придобива нова динамика. Работата, която вършим, промените, които въвеждаме, помагат на хората да се убедят, че институцията може действително да формира европейска енергия, от каквато имаме нужда. Не сме единствената организация, която го прави, но мисля, че в момента ЕФА е доста активна. Иска ни се повече хора да желаят да станат част от нея. Иска ни се те да са убедени, че гласът им може да се чува и да има значение. Затова ЕФА засили дейността си по отношение на по-активното привличане на филмови дейци. Мисля, че това е правилният начин – ние да отиваме при хората, ние да ги каним.
Отворихте се за много професии, имате ли някакви „коридори“ спрямо тях, или третирате кандидатите индивидуално?
Най-общо казано, „коридори“, както ги нарекохте, в някаква степен има. Тези за режисьори, продуценти и сценаристите са най-големите, но имаме и други. По принцип няма група от професионалисти, която работи със или за европейското кино, която да изключваме. Целта е през следващите пет години сериозно да работим със по-специфичните „коридори“.
Все пак, имате ли идея за някакъв таван на членството?
Не мисля за подобен таван. Но практичност някаква трябва да има. Все пак сме малка организация и искаме да сме сигурни, че ако хората се присъединяват към ЕФА, то ние ще сме в състояние да сме в контакт с тях, да отговаряме на въпросите им. В момента се намираме в естествена „норма“. За следващите пет години разполагаме с не лош потенциал.
Разширяването с представители от Източна Европа донесе ли някаква промяна, станаха ли те по-активни?
Рано е да се каже, защото едва от миналата година сме свидетели на постепенното увеличаване на техния брой. Нека обаче не оставям впечатлението, че интересът ни е само към една определена част от Европа, макар тя да представлява голяма част от континента. Имаме нужда от интеграция на всички нива, между Запада и Изтока, между Севера и Юга.
Разбираемо е, попитах ви, защото аз идвам от Източна Европа.
Да допълня – все пак бордът чувствително се промени. В него вече има повече представители от Източна Европа. Това няма как да доведе до мигновено увеличаване на броя на филмите от този регион в селекциите и в номинациите, но се усеща, че в дискусиите на борда, съвместно с филмови експерти, им се отделя повече внимание, което е добре. През следващите три години има възможност да станем свидетели на по-осезаемо присъствие на източно-европейски филми. Но пак ще кажа, това зависи най-вече от филмите, които творците правят.
Така е, кое е обаче нещото, която смятате, че липсва?
Да, определено бихме искали да предоставим по-добри възможности на отделните членове да се свързват едни с други. В момента те се срещат най-вече на фестивали, творчески лаборатории, пазари и пр., но имаме амбицията да създадем по-добра инфраструктура за срещи и общуване.
Как на практика го виждате това?
В ЕФА отдавна работим по въпроса, но трябва да се знае, че подобна дейност отнема доста време и пари. Разполагаме с онлайн платформа за членове, чрез която те могат да гласуват. В момента я модернизираме изцяло, така че те да могат да се свързват директно едни с други, да се опознават, да узнават кой от къде идва и най-вече къде биха могли да се срещнат.
Кога ще завърши тази модернизация?
Към този въпрос се отнасям много внимателно, тъй като такъв тип дигитални проекти често закъсняват и почти винаги струват повече от първоначално предвиденото. Все пак имам надежда, че до края на следващата година тази платформа ще заработи. Нека кажем, че за следващите Европейски филмови награди, които ще бъдат връчени на 17 януари 2026 г. в Берлин, обновената платформа вече ще съществува.
Церемония през януари, това ще е премиера за Берлин.
Да, ще е премиера за месеца, но много от нещата ще останат същите. Отново ще имаме номинации и гости. Самата церемония обаче ще се проведе седмица след тази на наградите Златен глобус и седмица преди официалното оповестяване на номинациите за наградите Оскар. В този смисъл Европейските филмови награди ще се ситуират в сърцето на сезона на наградите.
Малко след празниците и почивките през декември.
За филмова Европа това ще е първото голямо събитие на годината. Но все пак нека е ясно, че заглавията, които ще бъдат номинирани и съответно наградени, ще са тези на 2025 г.
На предишните награди имаше триумф на европейското кино, както на фестивала в Кан, така и на наградите на ЕФА („Анатомия на една падане“ на Жюстин Трие). Последва Златна палма, която се оказа американска („Анора“ на Шон Бейкър). Това отрази ли се на Европейските филмови награди?
Не, не мисля. Ако погледнете номинираните филми, ще видите, че те са имали премиери на големи фестивали в Европа. Да, има връзка между местата, на които филмите са били показани за първи път и където са били видени и оценени от престижна публика. Да, очевидно е, че видимостта на който и да е филм на голям фестивал сериозно му помага. В същото време ЕФА отразява киното на цяла Европа, независимо дали даден филм е имал своята премиера на голям фестивал, или не. Опитваме се в нашите листи да включваме повече от най-добрите филми на година. Понякога изплуват по-известни филми, но понякога и такива, които не са имали шанса да станат толкова известни. Примерно, тази година имахме два филма от България, единия, мажоритарна копродукция, а другия – миноритарна. Става дума за „Безветрие“ на Павел Веснаков и „Безсрамните“ на Константин Божанов и това е една не лоша видимост в рамките на ЕФА. Но връзката на българската индустрия с Академията би могла да бъде и по-силна.
Така е, заради това пожелах отново да отговорите на въпросите ми от първо лице.
Нека тогава направим тези разговори традиция. С удоволствие ще отговоря на новите ви въпроси следващия път.
