Начало Филми Фестивали Накъде върви Европейската филмова академия?
Фестивали

Накъде върви Европейската филмова академия?

Павлина Желева
17.11.2023
4124

Малко фактология

Не е тайна, че сериозният проблем на европейското кино е не толкова неговото правене, колкото неговото разпространение. Кой колко и как гледа европейско кино в Европа? Отговорът не е еднозначен и е в пряка зависимост от степента на подчиненост на отделния филмов пазар на (обичайната) хегемония на американските блокбастъри.

Един от важните лостове за подкрепа на европейското кино е неговата Академия, учредена през 1989 г. от група уважавани и ентусиазирани режисьори (тогава те се самоопределят като Европейско филмово общество). Ето няколко имена: Ингмар Бергман, Педро Алмодовар, Лиляна Кавани, Клод Шаброл, Федерико Фелини, Изабел Юпер, Кшищоф Кешловски, Джулиета Масина, Марчело Мастрояни, Хана Шигула, Ищван Сабо, Лив Улман, Вим Вендерс. Някои от тях вече не са между живите, други продължават да се радват на всеобщо уважение и признателност. В началото броят на членовете на Европейската филмова академия (ЕФА) е бил съзнателно ограничен до 99 души. Днес той съзнателно е разширен – до 4600 души (засега).

В свой апел от 1988 г. именитите режисьори изразяват решителността си да предпазват киното от „културно еднообразие, деградиране на художествения вкус, замърсяване на духовните ценности, тъй като постепенно биха се потискали майчините езици, вроденото влечение към естествената красота и „другостта“, както и респектът към разнообразието на вселената“.

Първият президент на ЕФА е величавият швед с непокътнат авторитет Ингмар Бергман. През 1996 г. го наследява Вим Вендерс, чувствителният и неуморен посланик на немското авторско кино, който се задържа на престижния пост до 2020 г. След него за президент на ЕФА е избрана изтъкнатата полска режисьорка Агнешка Холанд, а председател на борда на ЕФА в момента е ирландско-британският филмов продуцент Майк Дауни. Приоритетите на ЕФА винаги са били ясно огласявани, като важните сред тях са тя да помага за комуникацията между членовете си, да осветлява творчеството им, да образова публики на всякакви възрасти (но най-вече младежка), да организира и провежда дебати по значими проблеми на филмовата индустрия.

Малко процедура 

Все пак кулминация в дейността на ЕФА е селекционирането на европейски филми в различните видове кино, част от които впоследствие ще спечелят Европейските филмови награди. Как се случва това? Поканените/допуснатите филми (игрални, документални, анимационни, комедии и филми открития) трябва да отговарят поне на един от задължителните критерии, а именно: първата публична прожекция да се е случила между 1 юни на предходната година и 31 май на настоящата (в определени случаи бордът на ЕФА има правото да предлага мотивирани изключения от правилото); филмите да са получили награда на голям международен кинофестивал или да са били селекционирани поне от един официален и два паралелни конкурса на три големи международни кинофестивали; да са имали търговско разпространение в поне три страни в продължение на седем последователни дни или да са били закупени за предстоящо разпространение. Подборът на близо 45-те филми, които влизат в широкия списък от заглавия, на практика се предлага от борда на ЕФА и избрани експерти. След огласяването на селекцията (обикновено на два пъти, през август и септември) членовете на ЕФА са поканени да дадат воля на предпочитанията си, определяйки финалните номинации чрез гласуване. Когато те станат факт, идва ежегодната официална церемония на Европейските филмови награди, която тази година ще се проведе на 9 декември в седалището на ЕФА – Берлин. От години светското събитие се стреми да привлича вниманието на европейците към киното, което те със сигурност чувстват достатъчно близко, но не винаги имат възможността да го гледат.

Проблемите

В специализирано проучване, проведено през май тази година от CresCine и при участието на 905 члена от 52 страни, се налага следният извод: болшинството от анкетираните биха искали да се развиват професионално, но не разполагат с достатъчно информация как и къде да го направят. Прекалено малко са хората, които се чувстват сигурни в индустрията на киното, и прекалено много са тези, които, дори и да искат, нямат възможност да следват добри образователни програми. Причината естествено е в липсата на финансови средства. Преобладаващото мнозинство счита, че разнообразието и интегрирането на „малките“ страни в европейската филмова индустрия е от голямо значение. Прекалено малко са тези обаче, които оценяват дейността на ЕФА като добра, и прекалено много са онези, които нямат никакво или почти никакво отношение към нея. Расизмът, сексизмът, нуждата от неконвенционални истории и честното разпределение на финансовите средства са основните парещи зони. Голям брой участници смятат, че преходът на отделните кинообщности към устойчива европейска филмова индустрия продължава да не се случва. Поради това независимо от факта, че половината от анкетираните се самоопределят като „киномани“, успяващи да гледат над 70 филма годишно, повечето го правят не в киносалони, а през глобалните стрийминг платформи. В този смисъл усилията на ЕФА да се възползва от новите технологии в интерес на европейското кино продължават да се оценяват като недостатъчни. 

Нуждата от промяна

Тя не е нова, нито е за еднократна употреба. Развива се и се обновява в тясна координация с мащабната програма „Творческа Европа“ (в частност – с насочената към филмовия и аудиовизуален сектор нейна подпрограма „Медиа“). След няколко прераждания и преобразования „Творческа Европа“ придобива възможността за период от седем години (2021–2027) да разпредели 2,44 милиарда евро. Този огромен капитал обаче е и огромна отговорност. Парите могат много, но не всичко.

Един от проблемите, на които ЕФА продължава да търси адекватно решение, е подходящото разпределение на собствените ѝ сили и усилия в 52-те страни, с които работи. И съответно приобщаването на по-малко шумни филмови личности (но не по-малко талантливи) от отдалечените територии към центъра на събитията (да не забравяме, че по географските критерии на Съвета на Европа в границите на Стария континент влизат и държави като Азербайджан, Казахстан и Турция). Не е тайна, че вижданията на ЕФА не винаги се формират достатъчно бързо, но в едно важно отношение те вече са във фаза на решителност. Източна Европа, която, пак по критериите на Съвета на Европа, се състои от 26 държави, в момента е обект на специална интеграционна политика. Първо, през април 2022 г. академията разшири състава на своя борд и откри „места“ и за източноевропейци (от България Мира Сталева). През същата година, но през ноември съвместно с 35 партньори тя пусна в действие новосъздадения Месец на европейското кино, който тази година се случва за втори път. Днес ЕФА има вече 75 партньори в 40 страни наравно с международната мрежа на киносалони Europa Cinemas. Промени се и нещо друго: не бе „спусната“ една-единствена програма за събития и филми, а се предостави възможността партньорите сами да решават колко и какви филми ще програмират, колко и какви ретроспективи ще съберат, колко дискусии и пред какви аудитории ще ги проведат. Паралелно с тази блазнеща свобода „по места“ ЕФА успя да привлече интереса на известната стрийминг платформа MUBI, която през този ноември включи в каталога си уникална селекция от 100 европейски заглавия. Документалното кино също не бе забравено – порталът DAFilms вече предоставя програма от 30 високохудожествени заглавия, някои от които с безплатен достъп. „Европеизирането“ на глобалното онлайн разпространение, колкото и срамежливо да е то, вече си пробива път.

Към това се прибавят и други бонуси – новото начинание на тази година се нарича Европейски филмов клуб, предназначен за младежи между 12 и 19 години. От различни точки на континента чрез специална отворена онлайн платформа те могат да гледат и обсъждат интересни за възрастта си филми. Темите за размисъл те си избират сами, като същите са свързани най-вече с „климатичните промени, човешките права, последствията от пандемията върху психичното здраве на подрастващите, утопичните визии и дистопичното бъдеще, и онова, което ни очаква, ако нищо не бъде направено“.

Къде сме ние?

В цяла Европа Месецът на европейското кино стартира на 1 ноември и продължава до обявяването на Европейските филмови награда на 9 декември 2023 г. Успяхме ли ние достатъчно добре да разберем това? Донякъде, но не съвсем …
Причините, както се казва, са комплексни.
По-рано през годината у нас се създадоха „предпоставки“ култовият Дом на киното в София да остане без екипа на София Филм Фест, традиционен негов мениджър и утвърден партньор на ЕФА. С напускането си той остави киното, но отнесе своето ноу-хау. Днес сградата „Дом на киното“ е същата, но случващото се в нея не съвсем.

Оказвайки се без един от традиционните си български партньори, ЕФА си избра друг в лицето на софийското кино Г8, изключително симпатичното пространство за „качествено и независимо арткино и събития“. Чрез активността на неговата управителка Ина Дърова то положи усилия да включи в ноемврийската си програма две от току-що номинираните за Европейските филмови награди заглавия, а именно „Анатомия на едно падане“ на Жюстин Трие и „Аз, капитан“ на Матео Гароне. Опиращо се на опита си от дългогодишната си работа със CICAE (Международната конфедерация на арткината) и партньорството си с Europa Cinemas, на 12 ноември киното отбеляза и Деня на европейското арткино. Ангажира се и с перспективата през март 2024 г. да насочи поглед и към номинираните заглавия за наградата на публиката LUX. Но достатъчно ли е това? Може ли държавата България, член на ЕС, бенефициер на „Творческа Европа“ и „Медиа“, да разчита само на крехките рамене на един артсалон в София? Къде останаха щедро обещаваните нови „ивенти“ в Дома на киното, надградените дейности, интелектуалните провокации, европейският дух? Според Христо Христозов, настоящ артдиректор на киното, новият екип не е успял да поднови прекъснатото членство на киното в Europa Cinemas. Пак според него действия в тази посока ще се предприемат догодина. Дано, защото въпросът за партньорството с ЕФА не е маловажен, тъкмо то формира образа на България като верен и вежлив домакин на стойностни европейски филми.

Ролята на есенните фестивали

По щастливо стечение на обстоятелствата Европейският месец на киното у нас се случва най-вече благодарение на есенните филмови фестивали. Току-що отминалият фестивал „Синелибри“ и провеждащата се в момента „Киномания“ на практика изграждат неговото съдържание. Но преди да кажа защо и как, нека припомня петте номинирани филми, класирани от членовете на ЕФА посредством техния вот: „Анатомия на едно падане“ на Жюстин Трие, Франция (Златна палма от фестивала в Кан), „Паднали листа“ на Аки Каурисмаки, Финландия, Германия (Специална награда на журито пак в Кан), „Зона на интерес“ на Джонатан Глейзър, Великобритания, Полша, САЩ (Голямата награда в Кан). Останалите два филма пък са от Фестивала във Венеция: „Зелена граница“ на Агнешка Холанд, Полша, Чехия, Франция, Белгия (Специална награда) и „Аз, капитан“ на Матео Гароне, Италия, Белгия, Франция (Сребърен лъв за режисура“). Към тези заглавия e важно да добавим и великолепния „Една любов“ на испанката Изабел Коишет, който спечели Голямата награда за майсторска литературна адаптация на „Синелибри“ 2023. Защо е толкова важно, че този филм бе избран, показан и награден на един от най-симпатично утвърждаващите се кинофестивали в България? Защото след броени дни Коишет ще получи наградата на ЕФА за Европейско постижение в световното кино. В този смисъл малко преди старта на Месеца на европейското кино „Синелибри“ успя да ни вкара в него. А благодарение на „Киномания“ (посветена на паметта на непрежалимия ѝ програматор Владимир Трифонов), както и на Френския културен институт в София българската публика вече може сама да се убеди защо шведът Рубен Йостлунд, председател на тазгодишното жури в Кан, даде Златната палма на „Анатомия на едно падане“ на Жюстин Трие и защо френският американец Деймиън Шазел, председател на тазгодишното жури във Венеция, връчи Наградата за режисура на Матео Гароне за неговия „Аз, капитан“. На практика „Киномания“, която открай време се случва през ноември, а напоследък и „Синелибри“ подреждат Месеца на европейското кино на ЕФА на родна земя. И съответно помагат на арткиното Г8 да показва по 40 европейски заглавия на седмица.

Кога обаче ще видим чаровния „Паднали листа“ на Аки Каурисмаки, уникалния „Зона на интерес“ на Джонатан Глейзър и ангажирания „Зелена граница“ на Агнешка Холанд? Погледите ни отново се насочват към София Филм Фест, който, знаем, е показвал филми на Агнешка Холанд, а също и филми на Каурисмаки. Надяваме се също фестивалът да спомогне изключителният Джонатан Глейзър да стане понятен на българската публика, така както се случи това с величавия унгарец Бела Тар през 2016 г. (тогава СФФ организира уникална по мащаб ретроспектива на режисьора). На 9 декември 2023 г. тъкмо Тар ще стане шестият европейски режисьор, получил Почетната награда на президента и борда на ЕФА (преди него са Мануел де Оливейра, Мишел Пиколи, Сър Майкъл Кейн, Анджей Вайда и Коста Гаврас).

„Уроците на Блага“

Наградената тази година в Карлови Вари и Рим българо-немска копродукция на Стефан Командарев намери своето място сред 40-те най-добри европейски заглавия, но не успя да стигне до номинация за най-добър европейски филм. В същото положение се оказа и филмът на гъркинята София Екзарху „Животното“, при който до Гърция, Австрия, Румъния и Кипър като копродуцент стои и България (Арс Диджитал Студио). Преди дни филмът спечели голямата награда Златен Александър Тео Ангелопулос за най-добър филм на 64-тия фестивал в Солун. Та като се имат предвид строгите критерии за избираемост на ЕФА, и за Командарев, и за Екзарху това не са малки успехи.

От гледна точка на Месеца на европейското кино най-хубавото нещо, което все пак ни се случи, е, че националната премиера на „Уроците на Блага“ стана точно през ноември. Месецът, през който Европа и България прегърнаха киното си едновременно.

Павлина Желева
17.11.2023

Свързани статии

Още от автора