Начало Сцена „Частици жена“ в Народния театър
Сцена

„Частици жена“ в Народния театър

Людмила Димова
17.10.2022
6847
„Частици жена“, фотография Стефан Н. Щерев

„Частици жена,“ постановка на Крис Шарков в Камерната зала в Народния театър. Превод Правда Спасова, сценография и костюми Никола Тороманов, музика Емилиян Гацов-Елби, драматург Майя Праматарова. Участват Радина Кърджилова, Мария Каварджикова, Стефан Вълдобрев, Ана Пападопулу, Цветан Алексиев, Жаклин Даскалова, Албена Ставрева

„Частици жена“ въвежда зрителите без предисловие в дома на Мая (Радина Кърджилова) и Ларс (Стефан Вълдобрев) – раждането в домашни условия вече е започнало. Преживяване отблизо, в театралната зала на родилните болки, очакването, страха, паниката, първото проплакване и… неочакваната смърт. Актьорите убедително ни хвърлят в тази ситуация, която рядко се показва на сцена толкова реалистично.

Находчивата сценография на Никола Тороманов премахва границата между сцената и публиката. Въвлечени сме в преживяванията на раждащата жена, асистиращия ѝ съпруг и неопитната акушерка (Албена Ставрева), но същевременно сме държани на границата с интимното. Част от действието протича зад гърба ни, по периферията на камерната зала, където са стаите на жилището, но се заснема с камери и като цяло на екраните над сцената виждаме само това, което екипът иска да ни покаже.

„Частици жена“, фотография Стефан Н. Щерев

Унгарската актриса и драматург Ката Вебер изследва през женския опит процеса на скръб по загубата на дете и преодоляването на болката. Пиесата е автобиографична, написана е по поръчка на театър във Варшава. Впоследствие авторката я трансформира в сценарий за филма на своя съпруг, известния унгарски режисьор Корнел Мундруцу – „Фрагменти от живота на една жена“, копродукция между САЩ, Канада и Унгария. Източно-европейските реалии в пиесата са това, което я отличава от филма, чието действие е ситуирано в Бостън. Но и двете произведения се фокусират върху преживяванията на жената по време и след тежкото раждане – прекършването, разпадането и съвземането, преоценката на досегашния живот и надмогването му. Този процес преминава през различни етапи, в него се събират неприемането, гневът, самосъжалението, чувството за вина и обвиненията към другите – цялата психологическа сложност може да се проследи във филма, който у нас се появи преди пиесата. Тя обаче, макар да не излиза извън семейните отношения, хвърля светлина върху актуални обществени противоречия. Неслучайно е избрана от Крис Шарков, известен с предпочитанията си към силни съвременни текстове.

Първата част на представлението е последвана от прекъсване във времето и се озоваваме няколко месеца по-късно в дома на Магдалена, майката на Мая (Мария Каварджикова), където се подготвя семейна сбирка на двете сестри, техните съпрузи и братовчедката. Майката се опитва да принуди Мая да се справи с травмата, като започне съдебно дело срещу акушерката, и дори да спечели пари от това. Разгръщат се латентни семейни конфликти, нежеланието да разбереш другия, ревността на по-малката сестра (Ани Пападопулу), излизат травми от детството. Намесват се и актуални социални конфликти (характерни далеч не само за полското общество) – между либерално мислещите Мая и Ларс и консервативните, търсещи опора в национализма и християнството Моника, сестрата на Мая, и съпруга ѝ Войтек (Цветан Алексиев).

Търсенето на виновник и на възмездие по съдебен път във филма се случва по утвърдените правила на жанра, в пиесата обаче така и не се стига дотам, героинята се противопоставя на майка си. И в двете произведения се появява мотивът за разрушителната сила на резонанса между вътрешните вибрации и тези на средата, резонанс, заради който най-неочаквано може да рухне огромно съоръжение, един мост например. Ларс, който по професия е проектант на мостове, се прекършва по същия начин и си тръгва, връща се към старата си наркотична зависимост. Изобщо мъжете в тази пиеса са слаби или отсъстващи.

„Частици жена“, фотография Стефан Н. Щерев

В края фокусът се измества върху неизлечимо болната възрастна жена. Финалната картина метафорично затваря кръга от раждането до смъртта. Представлението едва ли ще остави някого в залата равнодушен.

С „Частици жена“ започна съществуването си платформата Театър+ в Народния театър – за обмяна на идеи и представяне на нови драматургични и сценични тенденции. Тя обединява режисьорите Василена Радева, Катя Петрова, Крис Шарков, Стилиян Петров и драматурга Майя Праматарова в желанието им да търсят нови форми на общуване в театъра.

Ключовата дума тук е среща, обяснява Майя Праматарова – в предварителната работа на екипите с изследователи и специалисти, свързани с темите на представленията; срещи между самите режисьори; изследователски и образователни срещи със студенти по време на репетициите и след премиерите; нови подходи в общуването с публиката извън представленията. Втората постановка, която предстои през януари, отново в Камерната зала на Народния театър, е „Хоро“ по Антон Страшимиров на Василена Радева. Следват „Разходка с Гогол“ на Катя Петрова и „Антихрист“ на Емилиян Станев, постановка на Стилиян Петров.

 

Людмила Димова
17.10.2022

Свързани статии