За три заглавия от августовския афиш: историческата продукция „Бен-Хур“, трилъра „Опасни води“ и комедията „В голямата игра“. Никой от тях не е точно това, което предполагате.
През лятото киноизборът по традиция е ограничен – приема се, че зрителите „нямат време“ да се натоварват емоционално, и гледаме каквото ни „отпуснат“ големите компании. Така се случи, че в края на август в кината си дават среща три заглавия от съвсем различен жанр, което си е разточително разнообразие: историческата суперпродукция „Бен-Хур“, трилърът „Опасни води“ и комедията „В голямата игра“. И сред изненада и разочарование, никой от тях не е точно това, което предполагате.
За сюжет с библейски привкус „Бен–Хур“ е твърде рядко екранизиран в киното – едва два пъти. Настоящата трета суперпродукция е на Тимур Бекмамбетов. След като засне „Нощна стража“ и „Дневна стража“, руският режисьор привлече вниманието на Холивуд и в резултат от съвместното им сътрудничество се появиха един въздействащо изобретателен („Неуловим“) и един крайно тъп филм („Ейбрахам Линкълн: Ловецът на вампири“). За съжаление най-новият му американски проект накланя везните в негативна посока, прибавяйки поредната батална фреска в набъбващия списък от безмозъчни, пардон, безпомощно-наивни опити на киноиндустрията да възроди жанра на историко-митологичното зрелище. Филмът е твърде „беззъб“ за 2016 г., не само лишен от достоверна интрига, но и опакован в някак инфантилна форма – в стил „християнска притча“ за подрастващи. Сам по себе си конфликтът между принц Юда Бен-Хур и осиновения му брат, римлянинът Месала Северий, съдържа потенциал за психо-драматична фабула, а сблъсъкът юдеи-римляни обещава екшън и дори потенциал за трагедия, но създателите на „Бен-Хур“ ’16 са избрали да останат на твърде повърхностно ниво, където дори динамиката на действието затъва в наивност а ла 60-те, а актьорските възможности са използвани едва на 50 %. Последното наистина е жалко, при положение че и Джак Хюстън, и Тоби Кейбъл имат какво да покажат.
Актьорският фактор е в центъра на трилъра „Опасни води“ – Блейк Лайвли („Вечната Аделайн“) се справя отлично с предизвикателството да се изправи срещу… акула. Когато стане дума за океанския хищник, човек винаги си представя филм като „Челюсти“, със съпътстващата паника и плажна истерия, сякаш интригата няма да е достатъчно правдоподобна, ако жертвите не са „на кило“. Каталунският режисьор Жауме Коле-Сера е изкушен от хоръра и предпочита да реши сблъсъка с това „природно бедствие“ в камерен вариант: един злодей, една мишена и минимално количество „косвени жертви“ за цвят. Младата Нанси, която е на кръстопът в живота си, пристига на таен мексикански плаж, свързан със спомен за покойната й майка. Вълните се прекрасни за сърф, две местни момчета флиртуват ненатрапчиво, свечерява се… После се потапяме в трилъра. Най-сериозното достойнство на „Опасни води“ е избраната „опаковка“ (на един общо взето познат сюжет), която изключва масовките и се съсредоточава върху личната драма на оцеляването. Съспенсът е умело градиран, не липсват някои клишета като объркаността на Нанси по отношение на медицинската й кариера и отношенията с близките, но в крайна сметка това са странични фактори в основното преживяване на ръба на хоръра, където целият филм залага на човешката криза и умелата „неразличимост“ на специалните ефекти. Ако не харесвате филми с „морски бедствия“, трябва да имате предвид, че тази екстремна история е по-скоро от типа „моето себеопознаване в дивото“, макар и с доста по-враждебна „заобикаляща среда“. Крайният резултат надхвърля предварителните очаквания, което винаги е приятна изненада, особено в жанра на трилъра (с хорър „зъби“).
Още по-голяма изненада ви очаква, когато попаднете на обещание за комедия и се мръщите на перспективата да гледате Джона Хил, а от екрана ви посреща най-добрият филм на Тод Филипс („Последният ергенски запой“). Той съвсем лекичко се оттласква от комедията и статията „по действителен случай“, за да ни разкаже по доста любопитен начин една много любопитна история „В голямата игра“. „Кръволоците“ (както би могло да се преведе оригиналното заглавие War Dogs) Ефрейм и Дейвид са успешни търговци на оръжие, поне в средата на филма. В началото Дейвид е масажист, който иска да продава скъпи чаршафи, а приятелят му от детинство Ефрейм е пробивен трафикант на оръжие. Двамата подхващат съвместен бизнес и въпреки вида си на обикновени колежанчета, успяват да се намъкнат сред големите риби. Начинът, по който се стича животът им, и подходът, който Тод Филипс е избрал да изгради фабулата, оформя и поддържа оригиналността на филма. Комедията „дебне“ в дъното на тунела, но светлината все повече се отдалечава и всеки път, когато Ефрейм посегне към „пътечката“ дрога, сценарият може да се обърне на играчка-плачка. „В голямата игра“ е оригинален не толкова в сюжета, колкото с възприетия от режисьора тон, привидно лековат и умело прикриващ взривоопасните места на потенциалната драма, без да забравя необходимата доза екшън и житейска ирационалност. Майлс Телър („Дивергенти“) и Джона Хил пасват чудесно в ролите си на бизнесмени-хаймани и с напредването на филма постепенно се убеждавате, че понякога неоправдаването на очакванията е хубаво нещо.
