На 28 март 2017 г. отбелязваме 130 години от рождението на Димчо Дебелянов. Защо все пак беше отхвърлена датата 25 и възприета датата 28 март?
Обикновено художественият факт не се възприема като документ от реалността. И все пак понякога това се случва, дори в текст на поет, когото определят като символист.
За познаващите поезията на Димчо Дебелянов думите в заглавието тук са известни. Те са начало на хумористичното му стихотворение „На себе си“, публикувано на 6 март 1911 г. във в. „Шантеклер“, подписано с псевдонима му Амер. Тази цифрова информация, с която започва обикновено всяка автобиография, се съдържа в текста на това стихотворение, което, може да се каже, е неговата лирическа-кратка-тъжно-весела-автобиография. Засега май не е открита друга (имам предвид сериозна) в наличните архиви, или може би не е публикувана все още. За потвърждение на казаното дотук ми се иска да припомня текста на това стихотворение:
Родих се аз по Връбница, през Марта
(не помня: в тъмна нощ, или през ден),
и близо четвърт век откак живея,
а сé не знам защо съм аз роден.
Детството като насън премина:
ту в радост, ту в преглъщани сълзи;
в училището тройки получавах
и даскалите считах за вразù.
Щом свърших, тежка служба си намерих,
по два-три гроша на продряман час,
но скоро видех сам, че служби царски
съвсем не са за хора като нас.
И впуснах се във жизнената битва
да търся слава чрез книжовен труд,
но тъй като май славата не храни,
аз не веднъж обръщах се на шут…
Опитах се да любя и не случих:
финалът беше „дървен философ“,
и от тогаз наплашен и напарен,
аз вече не играя на любов.
Това е мойто житие греховно,
О, братие, четете „Шантеклер“
И смисляйте, познати и незнайни,
Святий великомученик Амер.
Защо реших да напиша този текст точно срещу 130-ия рожден ден на поета? Той е, може би (и не само), в отговор на въпроса на моя близка приятелка, която има навика да чете умно, задълбочено и критично и която като прочете книгата ми за Димчо Дебелянов ми каза: „Знаеш ли, никъде в книгата си не казваш кога точно е роден. Защо? Не можах да ù отговоря. Но се замислих, че това е важен пропуск, който едва ли тук ще успея да поправя, но поне ще припомня нещо за датата на Дебеляновото рождение, която той, през март, 1911 г., е посрещнал, написвайки това стихотворение…
До появата на двутомното издание на поета от 1987 г. имаше колебание дали Димчо Дебелянов е роден на 28 или на 25 март 1887 г. Втората дата фигурира в неговото зрелостно свидетелство и в документа му при постъпване на работа в Метеорологичната станция и тя беше наложена по-категорично и беше посочена включително и в бележките към неговия двутомник от 1983 г. (първият, в който участвах в съавторство с проф. Елка Константинова).
Междувременно около отбелязването на 100-годишнината на поета през 1987 г. заедно с идеята да се издаде по повод юбилея негово ново, допълнено и луксозно издание, се появиха множество публикации на новооткрити негови ръкописи, писма и документи, които трябваше да бъдат взети предвид и по възможност събрани в него.
Искам да припомня, че не беше, а и никога не е лесно да се вземе решение и промени някакъв факт, приет като установен. Това в известна степен се отнася и за рождения ден на Димчо Дебелянов – 25 или 28 март?
Защо все пак беше отхвърлена датата 25 и възприета датата 28 март?
За това решение най-напред помогна новооткритият и публикуван от Георги Цанков през 1982 г. студентски Именник на поета в сп. „Отечество“ (бр.18 от 28.IX.1982). Именникът е бланка, която Димчо Дебелянов е попълнил собственоръчно и се е подписал. Това е станало през учебната 1907/8 г., когато поетът се записва да следва в Юридическия факултет на Софийския държавен университет. Беше открит случайно сред изхвърлена за претопяване административна документация на Софийския университет и тогава се пазеше от художника Иван Яхнаджиев.
Този именник, освен че изяснява по-категорично от другите документи (Свидетелство за зрелост No 1093/29 юни 1906 на Софийската първа мъжка гимназия и документите му от Метеорологичната станция) рождената дата на поета, съдържа и интересна информация за преподавателския състав на Юридическия факултет на СУ в този момент, която Георги Цанков е посочил в публикацията си.
Фактът, че бланката на именника е попълнена собственоръчно, за разлика от другите споменати тук документи, е съществен аргумент, който беше подкрепен и с направената от нас календарна справка – дали празникът Връбница (или Цветница) през 1887 г. е бил на 28 март, защото, както е известно, този празник мени датата си според датата на Великден в нашия православен календар. А празникът, освен в хумористичното стихотворение „На себе си“ на Димчо Дебелянов, се споменава и в книгата за поета на неговата сестра Мария Григорова Дебелянова. Справката ни в църковния календар от 1887 г. също потвърди, че тогава Връбница се е отпразнувала на датата 28 март и е белязала с празничност рожден ден на поета. Но и с живот, обречен единствено на пролет.
Така и стихът му „Родил съм се на Връбница през Марта“ се оказва не само една запомняща се лирическа фраза, но реален факт от неговата биография.
Бих допълнила този извод с обобщението, че цялата лирика на Димчо Дебелянов е отражение на живота му, от първото до последното стихотворение. Това е и причината неговият символизъм да бъде поставян под въпрос, дори да бъде напълно отхвърлян и поетът да бъде причислен към толкова важния за литературната ни критиката ни през социалистическия период реализъм. Разбира се най-естественото определение за всеки голям поет е определението уникален и Димчо Дебелянов напълно го заслужава.
