Приказка за възрастни
В една северна страна с много сурови закони вкарали в затвора един снежен човек – без никакви обяснения. Човекът така и не разбрал какво зло е извършил, но приел с мълчаливо достойнство тази несправедливост. В килията обаче било твърде топло и снежният човек започнал да се поти. Само час след попадането си зад решетките изцяло се разтопил и изтекъл като бистра вода през сифона.
Надзирателят бил инструктиран да наглежда снежния човек на всеки час. Но какво било учудването му, когато в килията открил само шапка, морков, две въгленчета (очите на човека), както и метлата. Надзирателят се уплашил, че ще го уволнят заради бягството. Затова излязъл в задния двор и набързо направил друг човек от сняг. Изключил видеокамерите в затвора и тайно превозил новия снежен човек с количка вътре в килията. Сложил му моркова – за нос, въгленчетата – за очи, шапката, метлата. И бързо отишъл при директора, като казал:
– Господин директор, трябва веднага да преместим снежния човек от килия №9, защото там е твърде топло: може да се стопи и да избяга през сифона.
– Съвсем правилно, не се бях сетил – отбелязал директорът, като мигновено наредил да преместят снежния човек в затворническата хладилна стая, където държали хранителни продукти.
Никой не разбрал, че снежният човек в хладилната стая изобщо не е същият снежен човек, когото вкарали в затвора без никакви обяснения.
Същата нощ президентът на страната спял в леглото си и за пореден път сънувал, че площадът пред дома му е пълен със снежни човеци. Стотици хиляди. Те само си стояли кротко, не издавали звук и сякаш се усмихвали на нещо.
– Ама че гадове – просъскал през зъби президентът, като станал от леглото и нервно погледнал през прозореца. Валяло сняг. И това толкова го вбесило, че той, незнайно защо, се разплакал.
Васил Балев е автор на книгите със стихове „Злак“ (2011), „Стихотворения“ (2014) и „Тежест“ (2019). Печели наградата за поезия на Фондация „Св. Климент Охридски“, както и Иван Николов. Пиесата му „Свлачище“ е номинирана за Икар за драматургия. Текстът е поставен в ТР „Сфумато“. През 2025 г. излиза стихосбирката му „Единствено езикът“ (изд. „Критика и хуманизъм“).
