Новият филм за Джеймс Бонд на режисьора Сам Мендес „Спектър“ лежи на стари лаври. Даниъл Крейг също.
В дългогодишната биография на Джеймс Бонд вече има и раздел „Даниъл Крейг”. След 4 филма и пети в анонс логично може да се говори за следата, която Крейг оставя върху персонажа на 007. Независимо дали одобрявате английския актьор (по принцип и в ролята на Бонд в частност), трябва да признаете, че няма друг изпълнител, който да е тичал по-умело във възтесния черен костюм на британския таен агент като атлетичният блондин Даниъл Крейг. Шегата настрана, но всеки един от мъжете, които са се превъплъщавали в 007, е привнасял в образа по нещо от своето излъчване и специфичното си актьорско амплоа, което се отразяваше дори на духа на интригата. Така от „Казино „Роял” насам поредицата придоби някаква драматична горчивина, която различните режисьори съумяваха или не да вплетат в сюжета. По-любопитното е, че до момента нечетните „епизоди” му се получават по-добре на г-н Бонд-Крейг и в този ред на мисли „Спектър” не е най-доброто, което сме виждали от въпросния тандем.
Всичко започна преди 9 години, когато с „Казино „Роял” общо взето комерсиалният специалист по екшън-приключенско кино Мартин Кембъл (който вече има известен Бонд-опит със „Златното око” – дебют на Пиърс Броснан като 007) направи един от най-добрите филми в кариерата си. Срещата между блокбастър-режисьор и зрелищен лейбъл неочаквано доведе до филмов резултат, който далеч надхвърли претенциите на широката публика. Може би новоизбраният актьор също имаше пръст в това? Въпреки художествената стойност на филма, човекът зад камерата беше заменен с по-сериозен кинотворец за следващия епизод. В „Спектър на утехата” Марк Фостър („Ловецът на хвърчила”, „Балът на чудовището”) не успя да достигне нивото на „Казино „Роял”, въпреки че имаше на разположение същия сценарен екип начело с Пол Хагис („Сблъсъци”). Тук присъствието на Даниъл Крейг също не помогна. В резултат Фостър и Хагис си тръгнаха, Бонд остана. Минаха „цели” четири години (което се е случвало само при смяната на изпълнителя) преди да се появи „007 Координати: Скайфол”, дело на 100 % арт режисьор – Сам Мендес. Шпионската поредица никога преди не е разполагала с творец от класата на възпитаника на Кембридж Мендес, който гради кариера в театъра, преди да дебютира в киното с носителя на 5 награди „Оскар” (в това число и за режисура) „Американски прелести”. След трагизма в „Казино „Роял” аферата „Бонд” отплава в нови психодраматични ширини, без да губи нищо от динамиката на действието и от безразсъдството на главния си персонаж, което превърна „007 Координати: Скайфол” във вероятно най-сложната шпионска сценарна конструкция от всичките 23 заглавия до момента. После научихме, че Сам Мендес ще се задържи на позиция и зачакахме нетърпеливо „Спектър”.
Чакането не се увенча с предполагаемия успех. Защото 24-ят филм за Джеймс Бонд лежи на стари лаври. Даниъл Крейг също. Традиционната „отваряща” екшън сцена е на необходимото ниво, но останалото е déjà vu – спрямо предишния епизод, цялата поредица, както и по отношение на постигнатото от Крейг в образа до момента. Филмът в никакъв случай не е муден, ритъмът е в рамките на обичайното, но цялата фабула навява скука, може би заради предвидимия ход на действието. Подхващайки елементи от „Скайфол” и „възползвайки се” от драматичната възможност, която предоставя смъртта на М, сюжетът ни отвежда по следите на поредната престъпна организация, която иска да завладее света, този път контролирайки глобалния поток информация. Драматургичните похвати не са точно „остарели”, но някак си всичко изглежда като заемки от други филми: предотвратеният атентат в Мексико, тайната среща в Италия, преследването в австрийските Алпи, тупаниците във влака, футуристичното имение в пустинята, изтънчените мъчения и т.н. Интригите в MI6 също звучат доста изтъркано. Може би проблемът е, че всички елементи на историята изглеждат само като етикети на досиета, които не съдържат нищо повече. Същото важи и за останалите персонажи в „Спектър”.
Моника Белучи е фигурантка. Бонд-момичето от тази серия – Леа Сейду, изглежда твърде невзрачно като екранно присъствие, а по-големият проблем е, че между френската актриса и Даниъл Крейг „химията” не е особено въздействаща. Същото важи и за злодея. Когато беше обявено, че в ролята ще гастролира Кристоф Валц, двубоят изглеждаше повече от обещаващ, но реалността се оказа доста по-постна. А в екшъните открай време има едно правило: могъществото на Злодея (пред)определя триумфа на Героя.
За един кратък миг преди развръзката можете да повярвате, че сте се натъкнали на неподозиран сюжетен обрат, който би освежил фабулата, но, уви!, всичко си продължава по старому. Ако беше цвят от видимия спектър, този „Спектър” щеше да се класира като „белезникав”. За щастие, още нищо не е изгубено. Крейг и Мендес остават в надпреварата и продължаваме към Bond 25. И тъй като това ще бъде петият (т.е. отново нечетен) проект на Даниъл като Джеймс, можем да се надяваме на нов изблик творческа енергия.
