„От долината човек вижда нещата големи, а от върха – дребни.“
Гилбърт Честъртън
През XVIII век философът Джордж Бъркли поставя въпрос – дали когато едно дърво падне и наоколо няма кой да го чуе, то ще произведе звук. Този мисловен експеримент продължава да бъде плодотворна почва за изобилие от художествени произведения, тъй като предлага фундаментална драматична основа, пропита от моралния проблем дали добрите дела имат смисъл, когато от техните последствия на пръв поглед полза за обществото няма никаква. Просторният, чист и великолепно заснет нов филм на Терънс Малик „Скрит живот“ (A Hidden Life, 2019) засяга същия въпрос и е силно свидетелство срещу моралния релативизъм.
Филм, който поражда любов и състрадание, който ромоли като тих поток и се чува като птича песен в стоманената хватка на идеологическа индоктринация по времето на нацисткия тоталитарен режим. История, подобна на тиха молитва, появяваща се в сегашното смутно време, за да напомни, че съпротивата срещу неусетно пристъпващия мрак в човешките сърца е единственият начин да бъде спасено онова, което вярващите наричат душа, а светските – цивилизация. В устоите на християнските ценности и поемането на отговорност Малик открива достоен отговор на онтологичния въпрос за неизбежното зло.
Базирана върху действителни събития, историята на „Скрит живот“ се разгръща в австрийското село Радегунд в периода 1939–1943 г. и ни запознава с героя Франц Йегерщетер (Аугуст Дийл), който се радва на усърден, но щастлив семеен живот със съпругата си Фани (Валери Пахнер). Когато войната избухва, Франц отказва да се закълне във вярност към Хитлер и впоследствие е задържан и изпратен в Германия за процес, който застрашава живота му. През това време Фани трябва да поеме тежестта от решението на съпруга си, обявен за блажен десетилетия по-късно, през 2007 г., от Католическата църква.
Заснет отново лирично с моментни избухвания от образи, подчинени на потока на съзнанието, но овладени този път от ясно изразена фабула, филмът е до някаква степен завръщане към по-сюжетно ориентирано кино за Малик. Но само до някаква степен, тъй като характерният почерк и разюзданото впускане в импресионистични сегменти все още силно присъстват. По-близък в това отношение до „Новият свят“ и „Райски дни“, отколкото до „Опасни земи“ или „От песен на песен“, филмът успокои някои критици, които намираха експерименталните заглавия от филмографията на режисьора след „Дървото на живота“ за самоцелно разхищение. За други – разлика няма. Със сигурност „Скрит живот“ няма да промени отношението на тези, които не харесват творчеството на режисьора до момента.
Този път интересът на Малик е към реално съществувала историческа личност. Хора от екипа споделят, че целта е била да бъде показана личност, която отсъства от учебниците по история, чийто животопис изглежда маловажен на фона на световните събития. Навреме е открита книгата Franz Jägerstätter: Letters and Writings from Prison, тя се превръща в основно вдъхновение за проекта, чиито снимки протичат през 2016 г. Следват близо две години работа по монтажа, за да се създадат правдиви пространства, а не обикновени сцени, в които да се развива просто някакъв сюжет.
„Скрит живот“ преди всичко е филм за времето, прекарано от Франц и семейството му под сянката на тежкото решение, което той взима. В комерсиалното кино последният опит да бъде разказана подобна история беше „Възражение по съвест” на Мел Гибсън – отново действителна история за войник, който отказва да участва в бойни действия. Историята, в чийто център е позициониран добродетелен човек, който стоически понася наказанието си и стига до нивото на светец, неизбежно страда от някои драматургични проблеми. Преди всичко това е отсъствието на силен вътрешен конфликт. Конфликтът е изцяло външен – героят е подложен на изпитания, но в крайна сметка триумфира благодарение на силните си морални ценности.
В такъв случай обикновено се прибягва до експлицитно показване на насилие, какъвто е примерът със „Страстите Христови“, отново на Гибсън. Малик обаче е режисьор, който е чужд на този тип кино, затова и подходът му страни от физическата болка и набляга на тази, породена от отделянето от прелестно изградения в началото на филма земен рай. Самотата зад решетките и липсата на светлина са достатъчни, за да бъде усетено разрушаването на всичко човешко. Затова и „Скрит живот“ не е филм за нацисткия режим и зверствата по това време, а за носенето на личния кръст и за божественото право на човешки избор, който не може да бъде отнет от никоя власт или институция.
„Скрит живот“ може да се похвали с внушителното времетраене от 174 минути. Със своята структура, в която се явява отново типичният за Малик глас зад кадър, както и чрез добре подбрана палитра от земни цветове, филмът изглежда цялостен – хомогенна смес от цвят, звук и емоция, които създават силно внушение, особено в емоционалната кулминация на историята, когато Франц иска от Фани невъзможното – тя да разбере защо той обрича цялото семейство да живее без баща и съпруг.
Съвсем очаквано първият половин час от филма е ода за живота в хармония с природата. Глас зад кадър и фрагменти от всекидневието на семейството разкриват тихата любов, която двамата са изградили помежду си. Приети от величествените алпийски хълмове, те изживяват с благодарност отделеното им от Бога време да се обичат. Всеки опит да бъдат пресъздадени с думи красотата на пейзажите и уловените човешки отношения би бил невъзможен. Истинската загуба обаче е, че филмът не бе показан у нас на нито един от големите филмови фестивали, въпреки че е сред най-внушителните и мащабни произведения на седмото изкуство за изминалата година.
Колкото трогателно красива е първата част на филма, толкова по-мъчителна става следващата. Отделянето на Франц от родния дом напомня на страданията на Йов от Стария завет и подобно на пътуването на народа на Израил в Египет е изпълнено със сурови изпитания. Действието се разкъсва между две места – под натежелите черни облаци в Радегунд, където Фани и децата ѝ са подложени на остракиране и на недоволните погледи от съседите заради решението на съпруга ѝ; и в Германия – между студените стени и решетки, където Франц е разпитван пред силните на деня. Тук може да бъде видян за последно и големият Бруно Ганц – ангелът на Вим Вендерс от „Криле на желанието“ и умиращият писател от „Вечност и ден“ на Тео Ангелопулос, влязъл и в ботушите на Хитлер в „Крахът на Третия райх“ на Оливер Хиршбигел. Негова е и една от най-паметните сцени, в която след като изпраща Франц на сигурна смърт, той сяда на неговото място и поставя ръце върху коленете си. Светлината на чистата съвест пропуква дори най-закоравелите сърца.
Друг от големите успехи на „Скрит живот“ е подходът на Малик към насилието, който се доближава до този на Робер Бресон („Дневникът на един селски свещеник“, „Осъденият на смърт избяга“). Показват се само предпоставките и последствията от действията – било то мъчение, или екзекуция. По този начин зрителят е напълно потопен в моментите преди и след това, а въображението е разбудено да навърже точките. Друг успех е работата с немските актьори. Аугуст Дийл споделя, че за първи път в кариерата си не усеща, че влиза в роля, а се превръща в самия персонаж. Това отново е заслуга на Малик, който до момента винаги е избягвал „актьорстването“ за сметка на живи и автентични изпълнения.
Спорно донякъде е решението във филма да бъдат използвани кадри от „Триумфът на волята“ на Лени Рифенщал, които са в рязък контраст със стилистиката на останалото и нарушават автентичността на изградения от Малик свят. За щастие това се случва единствено в началото, за да илюстрира бегло събитията в Европа, но е напълно ненужно, тъй като историята в „Скрит живот“ далеч надхвърля обстоятелствата, в които е позиционирана. Разказът за чистотата на сърцето е извън времето, а светът на филма е достатъчно самостоятелен и подобни щрихи стоят по-скоро непохватно.
Музиката на Джеймс Нютън Хауърд („Селото“) е сред най-добрите на ветерана композитор, а камерата на Йорг Видмер плътно следва установената естетика на редовния за Малик оператор Емануел Любецки. Това е първият изцяло дигитален филм за Малик, което, подобно на изкуственото осветление в някои от сцените, може да изненада почитателите на режисьора. До момента той ревностно е държал на естествената светлина и целулоидната лента. Въпреки това е впечатляваща потресаващата прилика с предишните филми на режисьора.
Името на филма „Скрит живот“ е променено от далеч по-директното „Радегунд“ и произлиза от откъс от романа на Джордж Елиът „Мидълмарч“. Според прозорливата английска писателка именно на скрития живот на подобни неисторически действия светът дължи добруването си. В края на цитата се споменава, че гробовете на тези хора често остават непосетени. Но благодарение на филми като „Скрит живот“ и публикуваните писма и записки от затвора на Франц Йегерщетер вече могат да бъдат посочени и изключения.
