Начало Филми Фестивали Дом на киното – ново начало
Фестивали

Дом на киното – ново начало

5914
В Дома на киното, фотография Александър Станишев

30-годишната история на любимия столичен арт салон е свързана със Стефан Китанов. След броени дни той се оттегля като мениджър, но кой ще бъде следващият – ще разберем на 15 юли

Един имейл с неочаквано съдържание изненада мнозина, интересуващи се от кино у нас. Стефан Китанов-Кита, създателят на София Филм Фест, директор (1992–1999) и дългогодишен мениджър на столичния Дом на киното (от 2003 досега), обяви, че от 1 юни 2023 г. управляваната от него фирма „Арт фест“ се оттегля от ангажимента си към салона. Какво става? Нима ще се закрие Домът на киното, където десетилетия наред се случваха филмови събития, различни от „културата на мола“; където можеше да се гледа българско и европейско кино, да се обсъждат теми и заглавия по време на срещи с български и световни творци, да се послуша музика, да се поговори за книги, да се поиграе дори табла и да звучи смях, бликащ от неочаквани киноспомени…

Спокойно, всичко е наред. Договорът ни изтича и решихме да се оттеглим. Домът на киното обаче ще го има. И заповядайте на 31 май, за да си припомним 30-годишното ни партньорство, увери ме Светлана Дамянова, ръководител на пресофиса на „Арт фест“. Разбира се, че ще отида, самата аз се чувствам част от тези 30 години като свидетел и журналист, пишещ за събитията там. Но не ми е съвсем спокойно, твърде лаконично е обяснението. Затова питам и Милко Лазаров, председателя на Съюза на българските филмови дейци (СБФД), реален стопанин на Дома на киното. Той също успокоява: Няма драма, просто Стефан Китанов реши да се оттегли. Беше много приятелски разговор, струва ми се, че има някаква умора в екипа, че малко вповече им идват ангажиментите около „София филм фест“, „София мийтингс“ и т.н. А и може би решението на програматора на Дома на киното, Христо Христозов да си вземе едногодишна почивка по лични причини подтикна Кита да направи този избор. Ние много искаме да запазим Христо, водим разговори, той ни препоръча момче, което би го заместило, но поне за година иска малко да си проветри главата. Единственият проблем за нас в Съюза е, че много късно взеха това решение и сега се налага да действаме в извънредна ситуация. Но ще се справим, всяко зло – за добро. Задвижена е процедура, ще се справим.

Режисьорът на филма за „Секс Пистълс“ Лех Ковалски (в средата) заедно с почитатели пред Дома на киното през 1997 г. – той е първият гост на Мюзик Филм Фест

Вече е обявен конкурс, шест са кандидатите да поемат мениджмънта и програмирането на Дома на киното. Докато процедурата приключи, хората от Съюза ще се опитат той да продължи да работи. Идеята на Милко Лазаров и на членовете на Управителния съвет е с новоизбрания мениджър комплексът да разшири дейността си и да се превърне в културен хъб, с по-мащабна концепция, в която да се включат и сродни изкуства като театър и литература, тоест да се доразвие и разшири досегашната линия, създадена от Китанов. А през обичайната лятна ваканция предстои ремонт на електрическата и климатичната инсталация, боядисване, почистване. Необходими са също нов екран и прожекционни машини. И като част от паневропейската верига „Европа синема“, салонът ще продължи да предлага предимно българско и европейско кино. Ние в СБФД от бизнес не разбираме, но разбираме от културна политика и творчески стратегии. Ще отдадем Дома на киното под наем, който е символичен за площта, с която разполага комплексът. Но като казвам „наем“, нямам предвид наемател на пространството, а наемане на възможността да се програмира – това е идеята, иначе наемът за двете зали заедно със заведението и магазинчето, се равнява на един хубав апартамент в София. Заедно с Управителния съвет, общо 15 души, сред които са Петър Вълчанов, Стефан Командарев, Илиян Джевелеков, Светослав Драганов и т.н., ще изберем най-добрия кандидат, допълни Милко Лазаров.

Резултата ще научим на 15 юли. Но какво ни очаква на 31 май? Поканата е от „Арт фест“, а председателят на СБФД уверява, че подготвят заедно събитието.

Стефан Китанов и британският режисьор Тони Палмър – почти 30-годишно приятелство, архив СФФ

Опитвам се да си представя предстоящата емоция и в съзнанието ми изплуват лица, филми, събития, оформящи като пъзел 30-те години, в които Домът на киното и Стефан Китанов бяха неизменно заедно. Опитвам се и да подскажа част от това, което на нас, които сме го живели, ни предстои да си спомним, а за по-младите, които не познават историята на това артистично място – да открият, че именно личностите правят събитията. А те бяха такива, каквито ги помним, защото неуморимият им провокатор беше именно Кита.

Много пъти сме си говорили и ми е разказвал как, изненадващо за него, става директор на Дома на киното през 1992 г. – време на хаос и пренареждане в политиката на държавата и почти безвремие за българската култура: Бях на 31 с акъл на 18-годишен. Стана случайно. Или може би неслучайно. След 10 ноември 1989 г. бях един от първите улични музиканти в София. По-късно към мен се присъедини моят приятел, китаристът Петър Георгиев-Пешето. Веднъж през април 1992 г. в подлеза на НДК, където свирехме, дойде кинокритикът Сашо Янакиев и каза: „Кита, има конкурс в Съюза на филмовите дейци за директор на Дома на киното и ние с Янко Терзиев (също кинокритик, б.а.) смятаме, че ти си подходящ. Отидох, подадох молба, върнах се и продължихме да си свирим. След две седмици станах директор на Дома на киното.

Кита и германският режисьор Вим Вендерс играят табла в Дома на киното, вдъхновени от сюжета на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, реж. Стефан Командарев, архив СФФ

Формалната страна на това да е „подходящ“ са двете му специалности – финанси и кредит (1983) и кинознание в НАТФИЗ (1991), а неформалната са страстта към киното и най-вече неговият характер, не познава умора и „не мога“. Но какво се случва, когато нямаш и капка опит като директор? Не бих казал, че ми е било трудно – призна ми преди време Кита. – Екипът на Дома на киното беше от един основен прожекционист, друг, който го сменяше, касиер, организатор (светла памет на Кръстю Бекяров, много съм му благодарен) и директор. Нямаше компютри, нямахме и средства. Пишех програмите на ръка върху лист А4 и сам ги разлепвах по другите кина. Такъв директор бях. Нямаше и помещение за офис, затова сам ремонтирах стаичка, до която се стигаше през прожекционната. Ако някой искаше да се срещне с мен, трябваше да звънне на левия вход към киносалона, да излезе киномеханикът, който обикновено беше по потник, защото при киномашините беше горещо, и да го упъти към директорския „кабинет“ – такива бяха моите първи бизнес срещи. Всичко беше въпрос на натрупване, на познания, на срещи, на пътувания...

Христо Христозов (вдясно) представя легендарния полски режисьор Кшищоф Зануси в Дома на киното, фотография Радина Михайлова, архив СФФ

За останалото – от първото събитие, малкия фестивал „Световно кино в края на лятото“ по време на най-голямата криза в държавата и последвалите го Рок Филм Фест 1 и 2 (голямата му гордост тогава е Тони Палмър – първият режисьор суперзвезда, когото Кита успява да убеди да дойде в България и на когото дължи „посвещаването“ си в продуцентството), през Мюзик Филм Фест (1997 и 1998), „Световната комедия според Иржи Менцел“ и Монти Пайтън Фест (1994), София Мюзик & Филм Фест (1999 и 2000), до Международния София Филм Фест (от 2001 г. досега), както и за неизброимите режисьори и артисти, гостували тук – Стефан Китанов ще разкаже лично в специално подготвената презентация „София Филм Фест и първите 30 години“ от 18.30 часа на 31 май в Дома на киното. Засега само споделя: За мен Домът на киното е като втори дом. Тръгваме си с високо вдигната глава и със съзнанието, че сме свършили полезна работа за приобщаването на софийската публика към българското и световното киноизкуство и неговите създатели.

Паралелно във фоайетата се подрежда и изложба с мигове от изминалите три десетилетия в Дома на киното.

Виолета Цветкова е дългогодишен журналист в сферата на културата. Завършила е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и отговорен редактор във вестниците „Труд“, „Новинар“ и „Континент“ и в сп. „Паралели“, както и като експерт „Връзки с обществеността“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Сценарист е на документалния филм на БНТ „Всичко от нула“ за българската култура по време на прехода, редактор е на албума „Съкровищница: 140 г. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на награди за журналистика в областта на киното и опазването на културното наследство.

Свързани статии