В европейското разбиране другият не представлява опасност за мен по силата на своето различие. Така ние влизаме в най-тежката колизия със света, към който претендираме, че принадлежим.
Наивно е да мислим, че корумпираната среда ще се изправи и дружно ще застане срещу генераторите на корупцията. Така мерките се превръщат в палиативни и приличат на прах в очите на хората.
Заигравката с думата „народ” не е индикатор за демократичност. Пример в това отношение са всички присъди, издадени „в името на народа” от Народния съд в Народна република България.
Темата за доклада не стана централно събитие на изминалата седмица. Репликата „Който не работи, той не греши” издава пасивност и безхаберие към тежките констатации. Симулацията на активност е продукт на нежеланието за промяна.
В проблемните назначения на Слави Бинев за председател на Парламентарната комисия по култура и медии и на Орхан Исмаилов за заместник-министър на отбраната на пръв поглед общото е само в натрупалото се напрежение между партньорите в управляващата коалиция.
Дългата реч на Лютви Местан пред Народното събрание съдържаше тезата, че с официалната подкрепа на Патриотичния фронт новото мнозинство се отказва от евроатлантическата ориентация на България, а стремежът да се отстрани ДПС от властта е белег на дискриминация и сегрегация.
Властта в момента прилича на дълбока пропаст, покрита с тънка коричка лед. Лидерът на ГЕРБ иска да стъпи върху нея и да се задържи цели четири години въпреки смяната на сезоните. Отсега е ясно, че това няма как да се случи.
Политическата конюнктура е контраверсия на политическата рационалност. Дебатите около избирателната система трябва да се проведат на експертно ниво и да не се оцветяват политически.
Да се определят безусловно границите на свободата е опасно, има риск да се изпадне в една от двете крайности: или да се стигне до състоянието, в което силата на закона да не може да опази реда в държавата, или пък тя да надделее абсолютно над сферата на личната свобода.
