Една от най-тежките последици от коронавируса в политически аспект е, че той спусна завеса в политическото пространство, зад която тихо и незабележимо се възроди моделът „Кой?”.
Границата между грижата за нашето здраве и преднамереното ограничаване на човешката свобода е толкова тънка, че днес разсъдъчната способност на разума едва ли е в състояние да я открои.
Атанас Ждребев, „Популизмът като фактор за дисфункция на политическите институции в България (2001-2018)“, издателство „Изток-Запад“, 2020 г.
Оптиката на управлението търси макрополитическата стабилност, без да обръща внимание на ерозионните процеси на микрониво.
Общият фон на протестите и контрапротестите във връзка с предстоящото спорно кадрово назначение по върховете на съдебната власт има пряка връзка със сюжета, който се оформи в БНР с посегателството върху дейността на на съдебния репортер на „Хоризонт” Силвия Великова.
Йорданка Фандъкова обяви кандидатурата си за четвърти пореден мандат за кмет на София. Събитието има своето знаково политическо значение, но не по-малко важни са промените, които настъпиха в градската архитектурна среда.
Болката за Божия дом е болка не само за храма, а за целия свят като творение на Бога, като Негово обитание и безграничен дом.
Пред публиката се налага тезата, че проблемът е или в конкретната личност, или във враговете, които с преднамерени атаки опетняват нейния изчистен образ, но не и в провежданата политика, чийто двигател е партийният лидер.
