Политическият дебат за бюджета трайно се е откъснал от професионалния. Смисленият разговор е невъзможен, защото е изместен от перманентно доминиращия политически скандал.
Отказът от координация затруднява функционирането на политическата система. Досега Борисов и Пеевски взаимно си оспорваха притежанието на преимуществената позиция на гарант на политическата стабилност в държавата. Вече тази имагинерна позиция остава само за Пеевски.
Един от основните акценти в книгата на Румен Даскалов „Българското общество 1878–1939“ е върху темата за трудната модернизация на обществото.
Всеки ден и всяка нощ Путин бомбардира територията на Украйна, убива и ранява хора, разрушава жилищни сгради, болници, училища… Това е истинската реалност, която на практика се изправя пред визията за Realpolitik.
Вотовете на недоверие от легитимен инструмент на опозицията се трансформират в рутинна политическа дейност, в съставна част от техниките на парламентарния саботаж.
Носталгията по романтичното минало носи пагубните илюзии за неговото безметежно възкресяване. „Демократите“ имат нужда от нещо ново, от ново „ново начало“, но то в никакъв случай не е „новото начало“ на Петър Стоянов, което застава срещу „новото начало“ на Пеевски.
Дебатът за либералните ценности потъва в злободневието на политическите противопоставяния така, както дебатът за консервативните ценности потъва в лоното на руския православен традиционализъм.
В България вече няма политика, настъпил е краят на политиката, а на нейното място се е настанил Пеевски; ние вече не говорим за политика, а говорим за Пеевски, защото политиката е Пеевски, а Пеевски е политиката.
