Новата управляваща коалиция не е способна да излъчи нито едно смислено послание. Винаги когато става въпрос за политика, представителите на подкрепящите правителството партии започват с голямото шикалкавене.
Във философията на Ницше последният човек е антипод на свръхчовека. А последният български премиер едва ли разполага с повече властови ресурси от всеки един от неговите предшественици след началото на кризата.
Данните за преплитане между публичното и непубличното наистина правят резонен въпроса дали е толкова силен Пеевски. Ако отговорът е „не“, цялата тази драма изобщо не си струва.
Както е известно, от ПП-ДБ обвързаха избора на председател с подписване на тяхната декларация. Наричащите себе си „демократи“ се опитват да действат от позицията на силата, като поставят на масата спорни законопроекти.
Ситуационният анализ на изборните резултати показва, че е невъзможно да се състави правителство.
Разпадът на политическата система не е от днес или от вчера, той започна много отдавна. Ерозията на институциите се развиваше бавно, постепенно, латентно. Рефлексията ѝ върху политическата система остана незабелязана.
Ако като автономен индивид сте представител на дадена партия, ако сте анализатор или изследовател на политическия процес, въобще ако сте човек, позволил си да изрази на глас това, което мисли, вие ще попаднете в една напълно идентична ситуация: вашето мнение няма да бъде мислено като ваше собствено мнение.
Здравият разум изисква този път да се състави редовно правителство на всяка цена. Бедата не е в това, че в противен случай отиваме на седмите поред предсрочни парламентарни избори. Бедата е, че порочният цикъл може да продължи до безкрайност.
