Под председателския стол в НС цъка бомба със закъснител. Който го заеме, ще седи на тръни през следващите месеци. Опциите за подривна дейност и саботаж са много вероятни.
Забелязват се съществени прилики между латиноамериканските и българските популистки стратегии, учудваща степен на съвпадение при употребата на дискурсивни и мобилизационни техники.
„Добрите сили” са изправени пред ценностен сблъсък с всички останали – по линия на външната политика и на фундаменталния дебат за върховенството на закона.
От неделя мнозина започнаха да си задават въпроса какво точно цели Румен Радев с решението си да връчи третия мандат на БСП.
Демагогията на ГЕРБ придоби невиждани размери. Покрай драмата с Изборния кодекс от общественото внимание се губи другият не по-малко съществен елемент, свързан с управлението на държавата.
Партийните лидери смятат, че първостепенната задача в условията на криза е да отстояват собствената си идентичност. Защо дефинираме посочената тенденция като грешка?
Осъществявайки политическата си комуникация с Борисов, лидерите на останалите партии винаги трябва да имат едно наум, но и не бива да забравят, че той е част от общото политическо уравнение.
Нека се запитаме отново: Кому са нужни предсрочните избори и служебните правителства?
