Бойко Борисов е свикнал да управлява. В неговото разбиране единствената задача на опозицията е да свали правителството и да възпрепятства работата на НС и на всички държавни органи.
Използвайки Фейсбук като основен канал за политическа комуникация, Борисов и Трифонов неглижират централната и контролираща роля на обществените медии и застрашават свободата на словото.
Недоверието към управляващата партия и към нейната основна опозиционна алтернатива се покачва рязко, избирателната активност остава на критично ниско ниво.
Убеждението, че България се нуждае от мощна политическа алтернатива предпоставя презумпцията държавният глава да се включи активно в битката за реализацията на подобен тип алтернатива.
Наскоро попаднах случайно на разказа на Иван Вазов „Кандидат за „хамама”, който би могъл да послужи като едно възможно обяснение за невъзможността на българския консерватизъм.
Сега ни остава да очакваме пролетта. Въпросът, който буди тревога, е какво ще се случи с енергията на улицата, с вярата на младите хора в промяната и в това, че те могат да станат носители на тази промяна.
Ако имаме основание да говорим за популистки елементи в мисленето на протестиращите, те се дължат на настъпилите дълготрайни изменения в българската политическа среда.
Това, което се случва днес, вече не може да се търпи от критически настроената публика. Погазването на нормата застрашава не само държавните институции, но и основните човешки права.
