Деян Енев
Гледна точка
Всяка вечер
Крадяхме книги, отче. Тогава бяхме ученици. Беше се превърнало в нещо като епидемия. Влизахме в книжарниците, избирахме по-закътан рафт, пъхахме книгата под колана отпред, купувахме някаква дреболия и си излизахме.
Гледна точка
В ъглите на деня
Всеки е виждал човек, който се подпира с едната си ръка в ствола на някое дърво, било за да си почине, било когато случайно срещне познат и двамата спират на кратка приказка. Когато видях този човек на улицата, и той правеше същото. Беше се подпрял с ръката си в ствола на едно дърво.
Гледна точка
Кратунка
Никой не знаеше името му, всички му викаха Кратунка. Кратунка беше шестгодишният син на перачката в двореца. Викаха му така, защото главата му беше твърда и своенравна като онези декоративни тикви с цвят на човешка кожа, които хората сееха край оградите.
Гледна точка
Сам
Огнян погледна часовника на телефона. Беше седем часът. Трябваше да става. Надигна се, отиде в банята, изми си лицето и зъбите, после се върна в стаята и се облече. На другото легло баща му спеше. Имаше време да слезе долу във вътрешния двор на болницата…
Гледна точка
Мъжът, който пристигна пеш
Мъжът, който пристигна пеш, спря на площада и се огледа. Заобикаляха го мъртви сгради в различна степен на разруха. Но до тухлената стена на една от сградите имаше залепена чешма – гранитна плоча с чучур. И от чучура (о, небеса!) течеше вода.
Гледна точка
Последният комендант
Бяха красиви дни. Комендантът ходеше с кожено яке и шал и лента на челото, която укротяваше буйната му коса, а очите му бяха черни като смола. Онова момиченце Радост, на която ние викахме Рут, направо пропадна в тези очи.
Гледна точка
Ворино
В пети клас с брат ми бяхме много дебели момчета, направо тежка категория. Учехме в 126-о училище, което се намира на бул. „България“ и ул. „Нишава“. Тогава „Нишава“ беше просторна улица, оградена с шпалир от кестени.
Гледна точка
Славеите
Когато се стопли, жителите на селото отново видяха дядо Аско да седи на пейката пред къщата си. Зимата беше тежка и студена и насред снеговете те понякога се сепваха и се питаха какво ли става със стареца.
Гледна точка
Еднокракия
Градчето е в очакване. Най-сетне се чува, че Рижия пристига. Всички излизат да го посрещнат на площада. Появата му е истинска класика. Леко се полюшва на коня, пушката му стърчи от калъфа на седлото с приклада напред, на бедрата му висят два револвера. И шапката му шапка, и шпорите му шпори…

