Деян Енев
Гледна точка
В детската
Детската градина на „Битоля” беше разположена в огромна градина с дървета до небето. Явно това е била къща на богаташи преди Девети, а после са я национализирали. Смълчаната градина с големите дървета и тайнственият храсталак покрай солидната зидана ограда превръщаха престоя ни там в несвършващо приключение.
Гледна точка
Брат
Много шамари ядеше Кико. Той просто дразнеше хората. Тоест нас, децата. Беше една марда, не ти е работа. Но все се мъкнеше с нас, какво да го правиш, нали беше от нашия клас. Търпиш го до едно време, но накрая ти писва. И пляс, един шамар. Или шокче. Той само казваше ох. Не плачеше…
Гледна точка
В провинцията
Мъжете в градчето се бръснеха рядко, на месеца веднъж. По-точно, даже не се бръснеха, а минаваха с ножовете надве-натри по бузите си, а които не носеха мустак – и под носа и толкоз. Другия месец пак. А имаше и такива, които си пърлеха брадата със запален вестник. И такива имаше…
Гледна точка
Първокласник
Бае Миле е зевзек. Не знаеш кога говори истината и кога лъже. Но е драго да се слуша, особено когато е взел пенсийката. Бае Миле знае, че публиката трябва да се котка. Той например я черпи с мента. Обикновено сяда на пейката до магазинчето. Така и днес. Публика са му Кире и Боне. Акрани първа степен. Те го гледат и мълчат.
Гледна точка
Ваканция
Изтичаха последните дни на август. Отпуските свършваха и отново започваше въртележката. Чуха се, разбраха се да се видят. Бяха работили заедно, в един сайт, който правеше икономически анализи. После Нина се премести на ново работно място. Но продължиха да се виждат от време на време…
Гледна точка
Когато Ко срещна Ка
Видях един графит върху цокъла на софийска сграда. Рисунките бяха несръчни, но ясни – момиче среща момче. Отдолу пишеше: „Когато Ко срещна Ка“. И се сетих за историята, която ми разказа един приятел археолог, изкушен и в писането.
Гледна точка
Нирамекко
Тази игра беше много проста. Не изискваше нищо, само двама души. Нито карти, нито зарове, нито хартия и молив, нито впечатляваща обща култура. Двама души. Толкоз. А помагаше да се убива времето. Когато седиш и чакаш, както нас, по цял ден, и на другия ден пак, нищо друго не помагаше.
Гледна точка
Койчо
Добре си живееше Койчо, не се оплакваше. Обитаваше една боксониера, стая и кухничка, кухнята беше малка, но стаята прилична. На всичкото отгоре имаше доста широк коридор, нещо в изчисленията на проектантите се беше объркало и коридорът наистина беше голям, дори можеше да се сложи легло.
Гледна точка
Пощальон
Горе в пощата знаеш какво е, теснотия, натурия, двама човека сме само, аз и шефката, кое по-напред. Но веднъж, една събота, викам си, не може така. Дръпнах масите, да премета по ъглите и балатумът отдолу се сцепи. И не щеш ли, виждам, че до стената, балатумът малко стърчи от пода, като маншет, паднало едно писмо.